Определение № 11 от 24.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 36/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Тр. Г. от М. против решение от 1.11.2011 г. по в.гр.д. № 297/2011 г. на ОС-Монтана, с което по същество се отхвърля предявеният от касатора срещу С. Н. П. от М. иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер 5 900 лв. /и 418.50 лв. разноски/ за което въз основа на запис на заповед от 4.10.2010 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16/2011 г. на РС-Монтана. Погрешно касаторът е посочил, че решението е от 3.10.2011 г., тъй като това е датата на последното по делото с.з. Ответникът Ст. П. е подал отговор, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане на основание чл.280,ал.2 ГПК, както и че същата е неоснователна, като претендира за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Сделката от която произтича вземането е търговска, по смисъла на чл.286 във вр. с чл.1 ТЗ, което определя и характера на образуваното съдебно производство, в рамките на което е постановено въззивно решение по търговско дело по повод спор за парично вземане с цена на иска по-ниска от 10 000 лв. Съгласно п.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, затова следва да се приложи изменението на чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Неправилното посочване от въззивният съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционнен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на основание чл.78 ГПК, ВКС-І т.о.