Определение № 2883 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от чл. 228 от Админитсративнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 73 от 08.01.2025 г., постановено по адм. д. № 1686/2024 г. Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград) е оставил без разглеждане жалбата на Н. В. от гр. София, против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ000416/26.05.2021 г., издаден от мл. експерт в Отдел "Приходи" на Община Банско. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от Н. В., в която се поддържа, че определението на АС-Благоевград е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 АПК. В частната жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото на първоинстанционния съд продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество. Ответният по частната жалба - началник на Отдел "Приходи" при Община Банско взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Благоевград е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Н. В. срещу АУ000416/26.05.2021 г., издаден от мл. експерт в Отдел "Приходи" на Община Банско. Според първоинстанционния съд оспорването по административен ред на тези актове е процесуална предпоставка за допустимост на обжалването по съдебен ред, доколкото в чл. 144 от ДОПК се съдържа препращане към реда за обжалване на ревизионни актове, за които обжалването по административен ред е задължително, съгласно чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд е констатирал, че процесният АУЗД не е обжалван по административен ред, видно от посоченото в Писмо изх. № 41-24-1645(1)/19.12.2024 г. на Община Банско, постъпило в съда на 20.12.2024 г., поради което на основание чл. 130, ал 4 от АПК е изпратил делото като преписка по подведомственост на компетентния административен орган - ръководителя на звеното за местни приходи в Община Банско. Определението е правилно. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От друга страна, според чл. 152, ал. 1 ДОПК ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, а според ал. втора, решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Пренесено на плоскостта на настоящия казус, издаденият акт за установяване на задължения по декларация следва да бъде оспорен административно пред ръководителя на звеното за местни приходи в Община Банско, което оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за оспорването му по съдебен ред. Наведените в частната жалба доводи, че след като в ДОПК, към чиито разпоредби препращат нормите на ЗМДТ, не е предвиден специален ред за прогласяване на нищожността на актове за установяване на задължения за местни данъци и такси, то следва да се прилагат общите правила на АПК и в частност чл. 149, ал. 5 ДОПК, не могат да бъдат споделени. Принципно ДОПК урежда правилата, по които се извършва оспорването на ревизионните актове, респективно на актовете за установяване на задължения за местни данъци и такси. Този ред се прилага по отношение на всички пороци, от които страда актът, без значение дали те засягат неговата правна валидност или материална му законосъобразност. Да се приеме друго означава, че съществува отделен процесуален ред за оспорване на различните пороци на акта, която теза е лишена от правна логика. Поради това правилно е прието от АС-Благоевград, че в хипотезата при която се иска прогласяване на нищожност на акта за установяване на задължения по декларация, оспорването първоначално следва да бъде извършено пред горестоящия административен орган и едва в случай на отхвърляне на жалбата да възникне право на оспорване пред административния съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като производството по делото да бъде прекратено и същото да се изпрати на компетентния горестоящ административен орган за произнасяне по жалбата на Н. В. против АУЗД № АУ000416/26.05.2021 г., тъй като съгласно нормата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,