Определение № 60319 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от В. Д. Г., чрез адв. Х. М. Д., против решение № 15 от 21. 01. 2021 г. по в. гр. д. № 491/2020 г. на ОС – Велико Търново в частта му, с която след частична отмяна на решение № 41 от 24. 03. 2020 г. по гр. д. № 723/2018 г. на РС – Павликени, е осъдена В. Д. Г., на осн. чл. 41 ЗС, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, да заплати на Р. М. С. сумата 6422, 24 лв., представляваща припадащата й се част, съразмерна на дела й от 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, от направени от ищцата необходими разноски за ремонт на покрива и полезни разноски за изграждане на стоманобетонов пояс, на който да се закрепи конструкцията на покрива на двуетажната жилищна сграда в режим на етажна собственост, построена в парцел ... – им. пл. № ..., в кв. ... по плана на [населено място], [община], ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29. 01. 2018 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане.

Поддържа се неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 41 ЗС, чл. 61 ЗЗД, чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. чл. 148, ал. 13, вр. ал. 1 ЗУТ, вр. пар. 5, т. 42 ДР ЗУТ. Извършеният от ищцата ремонт на покрива е основен по смисъла на ЗУТ и е осъществен без издадено строително разрешение и одобрени строителни книжа – виза за проектиране, архитектурен и конструктивен проект. Като незаконен, строежът подлежи на задължително премахване за сметка на строителя – в случая ищцата, което се изпълнява по административен ред. За подлежащите на премахване подобрения не се дължи обезщетение, съгласно ППВС № 6/1974 г. Налице е не частична подмяна на увредени части или керемиди от покривната конструкция, а цялостно изграждане на друг покрив като вид конструкция, с различни като количество и качество вложени материали, които ненужно оскъпяват ремонта и не оправдават направените разходи. Сочат се и допуснати процесуални нарушения – незаконосъобразно кредитиране показанията на свидетелите на ищцата, без да се отчете тяхната заинтересованост и некомпетентност. Сочи се и необоснованост на извода на съда, че разходите за основен ремонт на покрива са били необходими за запазване на вещта. Твърди се и липса на доказателства за стойността на демонтираните материали, както и липса на мотиви по въпроса как е определен размерът на обогатяването на ищцата за сметка на ответницата. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответницата по касационната жалба Р. М. С., чрез адв. С. М. М., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да постанови въззивното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е собственик на жилището на втория етаж, източната половината от тавана и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, а ответницата – собственик на жилището на първия етаж, западната половина от тавана и 1/2 ид.ч. от общите части на процесната двуетажна жилищна сграда, по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 17/1993 г., нотариален акт за покупко-продажба № .... г. и нотариален акт за покупко-продажба № .... г. по описа на нотариус при РС – Павликени.

Въз основа на показанията на свидетелите Е. Т., съпруг на ищцата, и М. С., майстора на бригадата извършила ремонта на покрива, е прието за установено, че преди предприемането на ремонта на покрива, покривната конструкция на двуетажната жилищна сграда била силно компрометирана и пред срутване – състояла се от ритли (ребра от цели борови дървета), които при билото били много тънки, с диаметър около 5-6 см., били много изкривени, имало и дървояд по тях, а керемидите били изпочупени и всички до една се нуждаели от подмяна. Цялата плоча била наранена от течове – течовете били на 10-15 места, на които били подложени легени и корита. Било невъзможно поправяне на покрива с частични ремонти. Ответницата през последните години била уведомявана за проблема, но заявявала, че не живее в къщата и на който му трябва, да си оправя покрива. При тази позиция, ищцата и свидетелят Т. намерили майстор, сключили договор с него, възложили му да направи конструкция и да купи нови керемиди, както и да се възстанови плочата на всички места, на които е разрушена, заради течовете. Премахнали се ритлите, керемидите, с канго се почистили всички места, на които била нарушена плочата, ремонтирала се плочата, изградила се нова покривна конструкция и отгоре се положили нови керемиди. Бил отлят и бетонов пояс, на който да се закрепи конструкцията на покрива. Ремонтът бил извършен за около 20 дни през лятото на 2017 г., като всички разходи за това били поети от ищцата. Новите керемиди били марка „Техносим“. Материалите от стария покрив били свалени и оставени в двора на къщата. Прието е, че показанията на посочените свидетели не се разколебават от показанията на свидетелката Ц. Б., дъщеря на ответницата, тъй като последната установява единствено, че по време на коледните празници през 2016 г. не е имало течове и подложени съдове за течове. Показанията на свидетелите на ищците са преценени по реда на чл. 172 ГПК, при отчитане на възможната им заинтересованост, но и на факта, че показанията им са еднозначни, безпротиворечиви, взаимно подкрепящи се и логични. Показанията на свидетелката на ответницата не са кредитирани в частта им за състоянието на покривната конструкция през 2016 г., тъй като впечатленията на свидетелката са спорадични, не са резултат на целенасочен оглед на покрива и състоянието на конструкцията.

Въз основа на строително-ремонтен договор от 20. 07. 2017 г., сключен между Р. С. и М. С., разписка от 31. 07. 2017 г., разписка от 9. 08. 2017 г., фактура № 77/9. 08. 2017 г. и фискален бон към нея е прието за установено, че разходите за ремонт на покрива, които е направила ищцата, възлизат на 12873 лв.

Въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебно-технически експертизи е прието за установено, че извършеният ремонт на покрива е основен, но не е спазен предвиденият в ЗУТ ред за извършването му – не е издадено разрешение за строеж, поради което се явява незаконно строителство. Ремонтът е направен качествено, керемидите са едни от най- качествените и скъпите на пазара, имащи 60-70 години живот, бетоновият пояс на подпокривното пространство е изпълнен качествено, има практически смисъл и е полезен от конструктивна гледна точка (да понесе новата и съвременна покривна конструкция). Общата пазарна стойност на извършените СМР възлиза на 13726, 44 лв. с ДДС.

Прието е за установено, че ответницата е подала жалба до кмета на Община Кюстендил вх. № 94-00-3883/13.11. 2019 г. за извършеното незаконно строителство и искане за премахването му за сметка на ищцата, но до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция не са въведени твърдения и представени доказателства за издадени констативни протоколи за незаконно строителство и заповеди за събаряне на покрива. Строителството на двуетажната жилищна сграда е извършено въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя, с решение № 38 по протокол № 13/20. 04. 1972 г. на ИК на Кюстендилски ГНС.

От правна страна съдът е квалифицирал иска по чл. 41 ЗС, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС (самостоятелните обекти на собственост в сградата в режим на етажна собственост са два и принадлежат на двама собственика), вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД (подобренията са извършени без решение на общото събрание и без съгласието на другия съсобственик, но и без противопоставянето му, както в свой, така и в чужд интерес). Приел е, че всеки етажен собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за запазването или възстановяването на общите части без оглед на това дали е взето или не решение на общото събрание за извършването им, както и да участва в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание, като решението на общото събрание има значение за базата, на която следва да бъде определен размерът на възникналото парично задължение, но не и за възникване на задължението на всеки собственик на обект в ЕС да поеме съответната на дела му в общите части част от задължението. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание, гесторът може да претендира съответната част от направените разноски до размера на обогатяването и то само, ако работата е предприета уместно. Прието е, че ищцата е доказала пълно и главно факта на съществуващата необходимост от предприетия основен ремонт на покрива, наложен от износване, овехтяване на покривната конструкция, протичане на същата, опасност от срутване и целящ възстановяване на нормалното състояние на покрива и запазване възможността му да изпълнява предназначението си. Ремонтът на покрива е бил необходим ремонт и неотложен ремонт по смисъла на пар. 1, т. 8 и т. 9 ДР ЗУЕС. Затова, направените от ищцата разноски, без тези за бетоновия пояс, който има характер на подобрение, съставляват необходими разноски за поддържане и възстановяване на обща част, в които ответницата, като етажен собственик, е длъжна да участва съразмерно на дела си от 1/2 ид.ч. от общите части. Относно изградения стоманобетонов пояс е прието, че същият има характер на подобрение, увеличаващо стойността на имота, което има практически смисъл – да издържи и осигури стабилност на новата покривна конструкция, поради което и изграждането му е уместно, а ответницата дължи, на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, половината от направените за изграждането му разноски. За неоснователно е прието възражението, че работата не е предприета уместно, тъй като се касае за основен ремонт, извършен без строително разрешение и конструктивно становище. Фактическият състав на чл. 41 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД не включва изискването ремонтът да е законен, а и незаконният строеж подлежи на премахване само тогава, когато има издадено предписание за това от компетентните органи и влезли в сила заповеди за събаряне. В случая, към приключване на делото пред въззивната инстанция, доказателства за издадени констативни протоколи за незаконно строителство и заповеди за събаряне няма, поради което не е налице подлежащ на премахване незаконен строеж по смисъла на р.II,т. 7 ППВС № 9/94 г. Направените от ищцата разноски не са луксозни, тъй като подобряват функционалността на имота. Прието е, че при необходимите разноски на възстановяване подлежат действително направените разходи, като от общата сума на действително направените разходи от 12873 лв. следва да се приспаднат разходите за стоманобетоновия пояс от 570, 53 лв., при което остават необходими разходи 12302, 47 лв., от които ответницата дължи половината – 6151.24 лв. Прието е, че за подобрението на присъждане подлежи по-малката сума между разходите за извършването му – 570, 53 лв. и увеличената стойност на имота в резултат на същото – 541, 99 лв., като от сумата 541, 99 лв. ответницата дължи половината – 271 лв. Общият размер на дължимото от ответницата обезщетение възлиза на 6422, 24 лв.

Касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. В кои хипотези на чл. 61 ЗЗД се поставя въпросът за уместност на водената работа – за разходите за необходими и полезни разноски или само за разходите за полезни разноски.

2. При цялостна подмяна на покрива дали целият подменен покрив има характер на подобрение или само изграденият стоманобетонов пояс.

3. Извършването на основен ремонт на покрива без необходимите строителни книжа представлява ли уместно предприета от гестора работа.

4. Какви действия би било уместно да предприеме гесторът преди започване на основния ремонт на покрива при действащия режим по ЗУТ.

5. Необходимите разноски за възстановяване и/или поддържане на общите части на сградата, в т.ч. и покривната конструкция, включват ли пълна подмяна на тези общи части.

6. При спор между етажните собственици относно необходимостта от предприет ремонт на общи части на сградата, необходимо ли е да бъде доказана нуждата по реда на чл. 207 - 209 ГПК или това може да стане и с други надлежни доказателства. Какви са другите надлежни доказателства и достатъчни ли са показания на заинтересован свидетел.

7. Когато решението се основава на свидетелски показания на заинтересован свидетел, достатъчно ли е съдът да се позове на чл. 172 ГПК или е необходимо да развие подробни аргументи защо се кредитират. Допустимо ли е в този случай решението да се опира единствено на тези показания или следва съдът да събере такива служебно или чрез даване указания на страните за събирането на допълнителни доказателства.

Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с ППВС№ 6/27.- 12. 1974 г., т. II, решение № 228 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г., 3 г.о., решение № 85 от 24. 06. 2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г., 3 г.о. решение № 308 от 30.10. 2012 г. по гр. д. № 271/2012 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 315 от 25. 10. 2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., 1 г.о.

Втори и пети въпроси са фактически, а не правни, тъй като не поставят на разглеждане правен проблем (материалноправен или процесуалноправен), на който е възможно да се даде принципен отговор. Пита се дали изграденият нов покрив представлява подобрение или необходим ремонт за възстановяване на обща част и възможно ли е част от изграденото да е подобрение, а друга част – необходим ремонт. Отговорът на този въпрос зависи от преценка на редица конкретни факти при всеки отделен случай, установени със събраните по съответното дело доказателства - конкретното състояние на премахнатия стар покрив (дали е бил повреден, степен на повреда – частична или застрашен от срутване, съществувала ли е фактическа възможност за частично поправяне или е било необходимо пълното му възстановяване и т.н.) и причините, наложили подмяната му. Тъй като са фактически и съгласно разясненията на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, въпросите не отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като тези въпроси не са обсъждани в посочената от касатора практика.

Първи въпрос е обсъждан в решение № 228 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г., в решение № 85 от 24. 06. 2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, 3 г.о., в решение № 238 от 19. 08. 2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 г.о. Прието е, че отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, според което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Решението на общото събрание определя базата, на която следва да се определи размерът на припадащата се част от възникналото парично задължение за полезни разноски. Ако някой от етажните собственици подобри общи части без да е взето решение на общото събрание и без съгласието на останалите етажни собственици, но с тяхното знание и непротивопоставяне, може да претендира, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, припадащите им се части от направените полезни разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е предприета уместно, а ако общите части са подобрени против волята на останалите етажни собственици, последните ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД. Общото събрание на етажните собственици може да задължи всички да участват в разходите по подобряването на общите части, но това не изключва възможността някой от тях да извърши подобренията и без решение на общото събрание, при което той ще има правата по чл. 61, ал. 2 ЗС. В това положение са поставени етажните собственици, когато съгласно чл. 3 ЗУЕС те нямат общо събрание.

Изводите на въззивния съд са съобразени напълно с посочената практика на ВКС – прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД за подобрения, извършени без да е взето решение от общото събрание, гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само част от направените разноски до размера на обогатяването и то само ако работата е предприета уместно.

На следващо място, обсъждането на въпроса не би било от значение за крайния извод на съда за основателност на претенцията за присъждане на необходимите и полезни разноски, тъй като решаващият извод на съда за основателност на претенцията е, че чрез проведено пълно и главно доказване е установена както необходимостта и неотложността на предприетия основен ремонт на покрива, изразяващ се в цялостната му подмяна (в тази връзка във въззивното решение са развити подробни съображения), така и уместността на полезните разноски, направени за изграждане на стоманения пояс, възлизащи на 570 лв. Мотивиран е и изводът на съда защо изграденият стоманобетонов пояс има характер на подобрение, увеличаващо стойността на имоти и какъв е ползата от същия, а останалите СМР имат характер на необходими разноски за възстановяване на общата част.

Трети и четвърти въпроси са обсъждани в ППВС№ 6/1974 г., т. II.7, в приложените към касационната жалба решения на ВКС - решение № 308 от 30.10. 2012 г. по гр. д. № 271/2012 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 315 от 25. 10. 2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., 1 г.о.,както и в решение № 432 от 19. 06. 2009 г. по гр. д. № 6086/2007 г., 1 г.о. и решение ….Прието е, че не представлява подобрение на недвижим имот извършено в него незаконно строителство, което подлежи на премахване или отнемане в полза на държавата, както и че незаконният строеж подлежи на премахване, когато има издадено предписание за това от компетентните органи. При липса на издадена и влязла в сила заповед за премахването му по чл. 225 ЗУТ, не следва да се приема, че строежът подлежи на премахване и за същия се дължи обезщетение като за подобрение. Изводите на въззивния съд напълно съответстват на изразените с цитираните решения становища на ВКС по поставения въпрос.

Шести и седми въпроси въобще не са обсъждани в посочената и приложена от касатора практика на ВКС - ППВС№ 6/27.- 12. 1974 г., т. II, решение № 228 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г., 3 г.о., решение № 85 от 24. 06. 2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г., 3 г.о., решение № 308 от 30.10. 2012 г. по гр. д. № 271/2012 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 315 от 25. 10. 2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., 1 г.о.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Необходим ли е изричен административен акт за прогласяване незаконността на строителни дейности, извършени без изискуемото се по закон разрешение за извършването им или тяхната незаконност следва от самия закон.

2. В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД счита ли се за уместно водена работата, изразяваща се в извършване на определени строително – ремонтни работи, ако построеното подлежи на премахване, поради извършването им без изискуемо по закон строително разрешение.

3. Следва ли гражданското производство, имащо за предмет иск за присъждане необходими и полезни разноски за извършен основен ремонт, да бъде спряно, ако има висящо административно дело с предмет искане за премахване, като незаконно, на построеното.

4. Дали дефинициите за „необходим ремонт“ и „неотложен ремонт“, дадени в пар. 1, т. 8 и т. 9 ДР ЗУЕС са приложими при етажна собственост с два обекта, принадлежащи на двама собственика.

5. Намира ли приложение ППВС № 6/1974 г., т. II, при действието на ЗУТ в хипотеза на извършен основен ремонт без разрешение за строеж по чл. 148, ал. 13 ЗУТ.

Първи, втори, четвърти и пети въпроси са поставени във връзка с тезата на касатора, че след като основният ремонт на покрива е извършен от етажен собственик без разрешение за строеж по чл. 148, ал. 13 ЗУТ, то същият подлежи на премахване на осн. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 и чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и не подлежи на обезщетяване, независимо дали е издадена заповед за премахването му.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по тези три въпроса, тъй като по същите е формирана постоянна и непротиворечива практика на ВКС, с постановени по реда на чл. 290 ГПК, при действието на ЗУТ, решения (сред които са и цитираните от касатора решение № 228 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г., 3 г.о., решение № 85 от 24. 06. 2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г., 3 г.о. решение № 308 от 30.10. 2012 г. по гр. д. № 271/2012 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 315 от 25. 10. 2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., 1 г.о., а също и решение № 432 от 19. 06. 2009 г. по гр. д. № 6086/2007 г., 2 г.о. и др.). Приема се, че незаконни строежи подлежат на премахване тогава, когато има предписание на техническите органи – заповед по чл. 225 или по чл. 225а ЗУТ за премахването им. При липса на такава заповед, дори и да са съставени констативни протоколи за незаконно строителство, не би могло да се приеме, че строежът подлежи на премахване и за същия се дължи обезщетение като за подобрение. Липсва необходимост така формираната практика да бъде променяна като неправилна или несъответна на действащото законодателство или променените обществено-икономически условия в страната. Поредното обсъждане на същите въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Тази практика се споделя от настоящия състав. Следва да се посочи, че в случая се твърди, че незаконността на строежа се изразява в липса на строителни книжа – строително разрешение за извършване на основен ремонт, но не и във фактическо несъответствие на построеното със строителни правила и норми. Установено е от заключенията на съдебно-техническите експертизи и устните обяснения на вещо лице, че ремонтът на покрива е извършен качествено, а бетонният пояс е полезен от конструктивна гледна точка, тъй като върху него ляга цялата конструкция на новия покрив.

Третият въпрос е неотносим и не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не кореспондира с фактите по делото. До приключване на въззивното производство не са представени доказателства за образувано съдебно административно дело във връзка със законността на извършения основен ремонт на покрива и дали същият подлежи на премахване, обосноваващо спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност се аргументира с противоречие на изводите на съда с чл. 225 ЗУТ. Така посоченият порок на акта, дори да е налице, представлява общо касационно основание за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, наличието на което не може да обуслови приложението на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – не е налице прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, нито законът е приложен в неговия обратен смисъл.

В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото, В. Д. Г. ще следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищцата Р. М. С. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, настоящият състав