Определение № 363 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 427/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Г. против определението от 30.05.2011 г. по ч.гр.д. № 768/2011 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено определението от 01.11.2010 г. по гр.д. № 9587/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от дължимата държавна такса по предявения иск. Изложени са доводи за незаконосъобразност на определението. Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима с оглед цената на иска. Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като определението е в противоречие с практиката на ВКС- т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и определение № 279/21.06.2011 г. по ч.гр.д. № 275/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението се съдържат и доводи за неправилност на определението. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретния спор, разрешен с обжалвания съдебен акт. В този смисъл е т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, който счита, че е обусловил правните изводи на съда и, че е решен в противоречие с практика на ВКС- задължителна и незадължителна, на която се позовава. Въпросът за обжалваемостта на отказа за освобождаване от държавна такса, който е разрешен в посочените от касатора съдебни актове на ВКС, е неотносим към извода на въззивния съд за неоснователност на искането в случая. В изложението към частната касационна жалба липсва и обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доводите за неправилност на определението не обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение