Определение № 616 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 527/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 380/13.07.2012г., постановено по ч.в.т.д.№ 439/12г. от Варненския апелативен съд, с което потвърдено определение № 2429/15.03.2012г. по т.д.№ 2728/11г. на Варненския окръжен съд за оставяне без уважение на молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 554/03.04.12г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът С. П. Н., [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че следва да се присъди заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение по чл.414 ГПК, което представлява единствената претенция за разноски в производството по чл.422 ГПК. Частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да обосновава допускането на касационното обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е възпроизведено съдържанието на нормата на чл.280, ал.1 ГПК, а в приложената практика на ВКС е налице произнасяне по присъждане на разноски без дадените разрешения да са идентични или да имат връзка със спора по делото. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд