Определение № 4338 от 07.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3786/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Г., чрез адв. Д. К.-К., против въззивно решение № 812/23.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 920/2022 г. на Окръжен съд -Варна, с което е потвърдено решение № 656/14.03.2022 г. по гр. д. № 10324/2021 г. на Районен съд - Варна, с което са изменени по иска на Г. К. К. в качеството й на майка и законен представител на детето Д. И. Г. срещу И. П. Г. мерките по предоставяне упражняването на родителските права, определени с решение № 263/17.01.2020 г. по гр. д. № 9164/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е одобрено постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. И. Г. на майката Г. К. К., при която е определено и неговото местоживеене; изменен е режима на лични отношения на бащата И. П. Г. с детето Д. И. Г., като е определен следния режим: бащата има право да взема детето от дома на майката и да го връща обратно там, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден на детето всяка нечетна година от 16 часа до 19 часа; на рождения ден на бащата от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 25.12. с преспиване; за Великденските празници с преспиване - първите три дни за времето от 10 часа на първия ден до 18 часа на третия ден; за Коледните празници с преспиване - всяка четна година на 25.12. от 10 часа до 18 часа на 28.12.; за Новогодишните празници с преспиване - всяка четна година от 19 часа на 31.12. до 17 часа на 02.01., всяка нечетна година от 17 часа на 01.01. до 17 часа на 03.01.; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; изменен е размерът на месечната издръжка от 70 лева, като е увеличен същия на 300 лева месечно, считано от влизане в сила на решението, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване и И. П. Г. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 331,20 лева, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. И. Г. на бащата И. П. Г., евентуално разширяване на постановения режим на лични контакти между бащата и детето. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да извърши преценка, осъществени ли са твърдените от страните изменения в обстоятелствата, даващи основание на исканията им за преразпределяне на родителските отговорности, както и да оцени съществеността на въпросните изменения?"; 2. „Длъжен ли е съдът в правен спор относно изменение на мерките за упражняване на родителските права да прецени, как изменените обстоятелства се отразяват на настоящото положение на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки?"; 3. „Длъжен ли е съдът в правен спор относно изменение на мерките за упражняване на родителските права да преценява съвкупно обстоятелствата, които имат значение за определяне на родителя, на когото следва да се възложи упражняването на родителските права? Трябва ли съдът да направи преценка кои от установените в ППВС № 1/1974 г. критерии в конкретния случай са най-съществени и кой от родителите има предимство по тези критерии? Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, по кои от критериите дава предпочитание на родителите?"; 4. „Длъжен ли е съдът да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните - по отделно и в съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК?" и 5. „Каква конкретна продължителност и честота на контактите между родители и дете определят режима на лични отношения като „разширен"?". Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и решение № 59/17.03.2022 г. по гр. д. № 2684/2021 г. на ВКС, IV г. о., вторият с ППВС № 1/1974 г., решение № 288/15.03.2016 г. по гр. д. № 2640/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 160/25.06.2014 г. по гр. д. № 214/2014 г. на ВКС, III г. о., третият с ППВС № 1/1974 г. и решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г. на ВКС, IV г. о., четвъртият с ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 232/15.07.2015 г. по гр. д. № 6692/2014 г. на ВКС, IV г. о. и петия с решение № 131/14.06.2016 г. по гр. д. № 4490/2015 г. на ВКС, III г.о.и решение № 98/24.08.2020 г. по гр. д. № 4394/2019 г. на ВКС, IV г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Г. К. К., подаден чрез пълномощника адв. С. П., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане" - Варна не е подала отговор и не е изразила становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че интересите на детето Д. И. Г. ще са охранени най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката Г. К. К., като съответно и местоживеенето следва да бъде определено на адреса на местоживеене на майката. Посочил е, че двамата родители притежават потенциал да възпитават детето, да полагат адекватни грижи за него и имат желание да го правят. Родителите, въпреки разногласията между тях, довели до иницииране на настоящото производство, продължават да спазват постановеното съдебно решение. Детето е емоционално привързано и обича и двамата си родители. Моделът на споделено родителство е бил възприет и от двамата бивши съпрузи и е бил следван от раздялата им до момента на поставяне за обсъждане за вземане на решение къде да учи детето - в [населено място] или в [населено място], когато отношенията между родителите са се влошили. Принципно и двамата родители могат да разчитат на помощ от трети лица - своите родители. Родителите на Г. не живеят във Варна, а в Търговище, но майка му е готови и винаги откликва на нуждите от грижи за детето. Съдът се е аргументирал, че основното обстоятелството да се измени одобреното от брачния съд споразумение за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е, че то ще бъде първи клас през септември, поради което и следва да се осигури една спокойна и стабилна среда. Изложил е, че със сигурност споделеното родителство е по-добро за детето от гледна точка на контактите му с всеки един от родителите, емоционалната му връзка с тях и избягване синдром на родителско отчуждение, но споделеното родителство в условията, когато детето ще е вече ученик, ще създаде прекалено много неудобства за детето, ще наруши учебния процес, а най-вече ще повлияе негативно върху начина му на живот, който трябва да е устойчив, гарантиран, обезпечен и безопасен за психическото му състояние. За детето ще е изключително стресиращо и негативно в емоционално отношение едно решение, което да удовлетворява желанието на родителите, а да не се съобразява с неговите потребности. На тази възраст децата се нуждаят от постоянност и балансираност, още повече, когато в живота им има друго събитие, водещо до нервно напрежение, каквото безспорно е започването на училище. В конкретния случай с оглед интересите на детето въззивния съд е приел, че приоритетно следва да се съсредоточи върху неговата стабилност, успешната му интеграция в училищния живот, тъй като това е в негов интерес. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Първият, вторият и третият въпроси са обусловили правните изводи на съда, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1974 г. или с приложните от жалбоподателя решения на ВКС. Съгласно постановеното в ППВС № 1/74 г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени обстоятелства са посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки - отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. При промяна на мерките относно упражняването на родителските права се държи сметка за интересите на детето. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. В случая въззивният съд е направил съвкупна преценка по критериите на ППВС № 1/1974 г., както те са разяснени. За да уважи искането за изменение на определените с решение № 263/17.01.2020 г. по гр. д. № 9164/2019 г. на Районен съд - Варна мерки съдът е приел, че детето ще бъде първи клас през септември, поради което и следва да се осигури една спокойна и стабилна среда за детето. Отчел е, че споделеното родителство в условията, когато детето ще е вече ученик, ще създаде прекалено много неудобства за детето, ще наруши учебния процес, а най-вече ще повлияе негативно върху начина му на живот, който трябва да е устойчив, гарантиран, обезпечен и безопасен за психическото му състояние. Посочил е, че чрез определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Четвъртият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС относно правомощията и задълженията на въззивния съд, който съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, досежно установената фактическа обстановка, обсъдил е подробно събраните пред въззивната инстанция доказателства, възраженията и доводите на страните и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на правния спор. Така поставен въпросът изразява несъгласието на касатора с правните изводи на съда, обективирани в решението. Същият притежава правната характеристика на касационно основание - оплакване по същество на спора, което не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението пети въпрос касаторът привързва с оплаквания, че определеният от съда режим на контакти на бащата с детето не постига равна възможност на двамата родители да прекарват време с детето през ваканциите и на рождения му ден - 07.08. Въззивният съд е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на детето и не е постановил решението си в противоречие с цитираните от жалбоподателя решения по чл. 290 ГПК. Определеният на бащата режим на лични отношения с детето е максимално разширен и подробно установен. Той може да вижда детето не само всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване, но й на рождения ден на детето - всяка нечетна година от 16 часа до 19 часа; на рождения ден на бащата - от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 25.12. с преспиване; за Великденските празници - първите три дни за времето от 10 часа на първия ден до 18 часа на третия ден с преспиване; за Коледните празници - всяка четна година от 10 часа на 25.12. до 18 часа на 28.12. с преспиване; за Новогодишните празници - всяка четна година от 19 часа на 31.12. до 17 часа на 02.01. с преспиване, а всяка нечетна година - от 17 часа на 01.01. до 17 часа на 03.01.; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Ето защо, този въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.