Определение № 6029 от 23.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Е. Ж. Борели Ц., чрез адв. С. И. против определение № 12138/24.06.2025 г., постановено от Софийски градски съд по в.ч.гр.д. № 7144/2024 г., с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 11447/15.03.2024 г. по гр.д. № 34525/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което съдът на основание чл.17 от Регламент № 2201/2003 г., е приел, че е международно компетентен да се произнесе по предявения от П. Ц. Ц. против К. Е. Ж. Борели Ц., иск с правно основание чл.49, ал.1 СК - за развод и иск по чл.53 СК относно фамилното име. Жалбоподателката поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено. В срока за отговор насрещната страна – П. Ц. Ц., чрез адв. П. Г., заявява становище за неоснователност на изложените в жалбата доводи за неправилност на обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с оглед данните по делото намира, че жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е редовна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима. Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от 28.06.2022 г., подадена от П. Ц. Ц. срещу К. Е. Ж. Борели Ц. с правно основание чл.49 СК за развод, с която се съединени искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжка на родените от брака непълнолетни деца, за предоставяне на семейното жилище и за фамилното име след брака. В отговора на исковата молба, ответницата е заявила възражение за неподсъдност на спора пред българския съд, като се е позовала на чл.19, §1 и §3 от Регламент 2201/2003 на Съвета с твърдения, че преди подаване на настоящата искова молба за развод, между страните е образувано производство по раздяла във Франция- на 17.03.3022 г., по което е насрочено заседание за 2.09.2022 г., поради което българският съд следва да спре настоящото производство до установяване компетентността на първия сезиран съд и след установяване на компетентността на първия сезиран съд, да се откаже от компетентност в негова полза. Заявила е и възражение, че българският съд не е международно компетентен и относно родителската отговорност и упражняването на родителските права и задълженията за издръжка, като се е позовала на чл.12, §1, б. б) от Регламент 2201/2003 на Съвета. С определение от 15.03.2024 г., първоинстанционният съд е приел, че е международно компетентен да разгледа предявения иск по чл.49, ал.1 СК и съединения с него иск по чл.53 СК. По отношение на исковете за упражняване на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца и издръжката, е прекратил производството поради липса на международна компетентност. Определението в частта, с която съдът е обявил, че е международно компетентен да разгледа исковете по чл.49, ал.1 и чл.53 СК, е обжалвано от ответницата пред въззивния съд, който е оставил частната й жалба без уважение. Безспорно, предявеният иск за развод попада в предметния обхват на Регламент 2201/2003 на Съвета. Регламентът не сочи националната юрисдикция-„съда“ за целите му, нито вида, условията и реда за обжалване на акта, с която тази национална юрисдикция обосновава или изключва международната си компетентност. По силата на чл.19, §2 ДЕС /принципа на правната автономия/, всяка държава членка е длъжна да уреди във вътрешния си правен ред компетентните юрисдикции и да определи процесуалните правила за съдебните производство, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните черпят от правото на Съюза. Н. закон поставя делото за развод в компетентност на районния съд и предвижда разглеждането му в особено исково производство. Освен това националният закон изисква съдът да извърши проверка за международна подведомственост по иска с определение и предвижда, че то подлежи на въззивно и касационно обжалване, както когато съдът е изключил, така и когато е обосновал международната си компетентност – чл.28 КМЧП. Последната норма се прилага и за делата в обхвата на Регламент 2201/2003 на Съвета. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а нормата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК не допуска касационно обжалване на въззивното решение по иска за развод. На касационно обжалване подлежи само решението, с което съдът е решил въпросите по чл.59, ал.2 СК и единствено в тази част. В случая обаче, производството по делото пред Софийски районен съд е прекратено в частта му по исковете, касаещи упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца, като делото е останало висящо само по иска за развод и за фамилното име, т.е. не е свързано с родителската отговорност по смисъла на Регламент 2201/2003 на Съвета. Въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване, поради което и определението, с което въззивният съд е приел, че Софийският районен съд е международно компетентен да разгледа иска за развод, съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на касационен контрол. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС – определения по ч.гр.д. № 3446/2019 г. на IV г.о., по ч.гр.д. № 2483/2020 г. на III г.о., по ч.гр.д. № 3886/2025 г. на III г.о., по ч.гр.д. № 134/2021 г. на III г.о. и мн. др. С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство-прекратено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,