Определение № 50202 от 23.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1307/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. И. И. против решение № 128 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 409/2021 г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът И., чрез пълномощника си – адв. Ст. Р., е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочила е, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика- ППВС, № 4/68по правен въпрос „за критериите при определяне на конкретния размер обезщетение по чл.52 ЗЗД“. Направено е и кратко оплакване, че било налице противоречие между даденото от съда разрешение за приложение принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и приетото с постановлението.Изложени са лаконични общи съображения за неправилност на акта, като е направено оплакване, че съдът вложил различно съдържание в понятието справедливост и по този начин се отклонил от даденото с т.11 на ППВС № 4//68 г. разбиране и тълкуване на чл.52 ЗЗД. Направени са и общи и кратки оплаквания, изведени от несъобразяване, според касатора на установените травматични увреждания. В заключение отново лаконично е отбелязано, че били налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът И. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, страната е поддържала, че правен въпрос бил този за критериите при определяне на конкретния размер обезщетение по чл.52 ЗЗД подкрепени с общото лаконично оплакване, че съдът не съобразил тежестта на болките и страданията, както и възрастта на пострадалата. Така общо посоченото води до извод, че не е формулиран определен конкретен правен въпрос. Доколкото общо е поддържано, че съставът не бил съобразил критериите и не обсъдил всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, то за да се изведе от това твърдение релевантен правен въпрос, страната следва конкретно да посочи кои доказателства съдът не е обсъдил и как тяхното обсъждане се отразява на постановения краен резултат. Дори и да се счете, че оплакването за неправилност на акта, поради несъобразяване на съда с установеното по спора и страданията и възрастта на пострадалата съставлява такава конкретизация, то се налага извод за това, че съдържателно подобен въпрос се основава на фактически неверни твърдения. В случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е изброил именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПВС №4/68г. и съответно ги е разгледал с оглед събрания по делото доказателствен материал. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довода на касатора за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Още повече, че съдът е взел предвид и изрично е мотивирал правните си изводи както за съобразяване на претърпените болки и страдания, така и на възрастта на пострадалата,като по отношение на травматичните увреждания мотивите му са изведени от изслушаната медицинска експертиза и свидетелските показания. Следователно, така общо формулираното съдържа оплакване на касатора И., несъобразено с мотивите на въззивния съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Следователно, касаторът не е развила релевантни доводи по поддържаното от нея основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Лаконично въведеното в края на изложението твърдение, че били налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е защитено от касатора, тъй като липсват каквито и да било доводи по основанието, съобразно разяснената му дефинитивност с т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение