Определение № 137 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 95/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 21.11.2011г. по гр.д.№477/2011г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Я. А. Т. срещу въззивно решение от 11.11.2010г. по въззивно гр.д. № 1097 /2010 г. на Окръжен съд Варна. Жалбоподателят Я. А. Т. чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната му жалба. Ответниците К. К. К. и Ц. Х. К. в писмено становище поддържат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от 21.11.2011г. по гр.д.№477/2011г. на ВКС, ІV г.о., е оставена без разглеждане касационната жалба на Я. А. Т. срещу въззивно решение от 11.11.2010г. по въззивно гр.д. № 1097 /2010г. на Окръжен съд Варна, на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е 4892,10 лева. С оглед данните по делото и поради факта, че въззивното решение е обжалвано с касационна жалба на 04.01.2011г. от Я. А., Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е под 5000 лева, поради което правилно е прието, че производството по касационната жалба в тази й част е недопустимо. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът