Определение № 1677 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 316/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Р. П. Н., чрез адв. Л. Д., срещу определение № 5147 от 13.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2428/2025 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 11822 от 02.09.2025 г., постановено по гр. д. № 7423/2025 г. на районен съд - Варна. С последното е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, уреждащи освобождаването от държавна такса - основание по чл.281, т.3 ГПК. За допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1) Към кой момент съдът преценява имущественото състояние на молителя при преценка основателността на молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК; 2) Следва ли при преценка по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът да изхожда от действителното имуществено и материално състояние на молителя към момента на подаване на молбата, или може да откаже освобождаване от държавна такса въз основа на предположения за налични средства, реализирани в минал период, или въз основа на служебно събрани данни, които не отразяват текущата му платежоспособност; 3) Следва ли при преценка по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът да отчете обстоятелството, че притежаваното от молителя имущество е съсобствено, обременено с обезпечителни мерки или обективно не може да служи като източник на доходи, и допустимо ли е отказ от освобождаване само на основание формално наличие на имущество; 4) При липса на достатъчни доказателства съдът следва ли да укаже на молителя да представи допълнителни такива и/или би могъл да събере по собствен почин; 5) Допустимо ли е само на база предположение на съда, че страната притежава достатъчно средства, да бъде отхвърлена молбата по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК; 6) В случай на непълнота или неточности в декларацията за семейно и имуществено състояние съдът следва ли да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, без да игнорира удостоверителното значение на същата;7) Допустимо ли е съдът да откаже освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК без да даде указания за отстраняване на евентуална непълнота или неточност в подадената декларация, когато я счита за противоречаща на служебно събрани данни. По втория и последния въпрос се поддържа да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като попадащи в обхвата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, а по останалите се навежда като допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, същите да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, формирана с определение № 601/25.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4477/2014 г. на ВКС, IV г.о. (по първия и третия въпрос), определение № 686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на ВКС, I г.о. и определение № 80/09.01.2024 г. по ч. гр. д. № 3616/2023 г. на ВКС, III г.о. (по четвъртия и петия въпрос) и определение № 290/13.03.2016 г. по ч. т. д. № 66/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 603/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС, II т.о., определение № 573/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, II т.о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и определение № 305/15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, III г.о. (по шестия въпрос). Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид наведените доводи във връзка с данните по делото, намери следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че дължимата държавна такса по двата предявени иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от общо 15 000 евро е в размер на 1173.50 лв. В представената декларация към молбата за освобождаване от държавна такса ищцата е посочила, че е на възраст 75 години (установима от единния граждански номер), вдовица, страда от паркинсон и дискова херния, притежава единствено 1/2 идеална част от апартамент, гараж и паркомястото в [населено място], в съсобственост с ответника, че няма никакви доходи, а за издръжката й се грижи дъщеря й. Декларирала е също, че няма лична банкова сметка, а ползва открита обща такава с дъщеря й, без да е посочила средствата по нея. Въззивният състав, като се позовал на определение № 3215/25.06.2024 г. по гр. д. № 2056/2024 г. на ВКС, І г.о., е приел, че за съда не съществува задължение да извършва служебно справки относно имущественото положение на страната, но има право по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид непосочени от нея факти в декларацията й по чл. 83, ал. 2, т.2 ГПК, които са от значение за основателността на искането. Въз основа на изготвените такива справки от първоинстанционния съд е заключил, че наличните данни по делото не обуславят извод, че молителката не разполага с достатъчно средства, за да внесе дължимата държавна такса, тъй като притежава два леки автомобила, през 2020 г. се е разпоредила със свое недвижимо имущество на голяма стойност, реализирала е печалба от хазартни игри в размер на 8 452.95 лв., а освен това е титуляр на индивидуална спестовна сметка в „Т. Б.“, както и на две разплащателни такива в „Ю. Б.“, наличните сметки по които, съответно от 16 839 лв. и 106 442.44 евро, са достатъчни за заплащането на таксата по двата иска. При така мотивирания въззивен акт не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а съображенията са следните: Първият въпрос относно момента, към който съдът преценява семейното, имуществено и здравословно състояние на молителя, е релевантен, но той не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, която приема, че тази преценка се извършва към момента на депозиране на искането и произнасянето по него. Разпореждането с имоти в миналото от страна на молителката не е разглеждано изолирано, а във връзка с укрития от нея факт за банкови сметки на нейно име с наличност, която би й позволила да заплати държавната такса по предявените искове без особени затруднения. Твърдението, че към момента на произнасяне от въззивния съд средствата по сметките вече са били изхарчени, е могло да бъде съобразено само ако същото е било подкрепено с доказателства, каквито обаче не са били ангажирани. Ето защо, въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което изключва въведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият, третият, четвъртият и петият въпроси не удовлетворяват общата селективна предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото въззивният съд при формиране на своите решаващи изводи изобщо не е обсъждал възможността да откаже освобождаването от такси и разноски по предположение, че страната разполага със средства (той е изследвал въпросът за сигурно доказаните наличности на такива), нито е изследвал въпроса, кога изнесените в декларацията по чл. 83, ал. 2, т.2 ГПК обстоятелства и приложените към нея доказателства могат да се счетат за достатъчни. Липсват мотиви в обжалвания съдебен акт и относно наложената върху имуществото на ищцата възбрана, както и такива, подчиняващи постановяването на отказ за освобождаване от такси и разноски на основание „формално наличие“ на имущество. Ето защо, тези въпроси не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение. Липсата на обосноваването на общата селективна предпоставка изключва необходимостта от обсъждане на поддържания от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последните два въпроса, касаещи процедирането по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК при непълна или неточна декларация, са свързани с изложените в частната жалба оплаквания, че на молителката не е дадена възможност да уточни и докаже размера на средствата по банковите сметки, които са останали налични. Размерът на тези средства, обаче, не се сочи и в частната касационна жалба, което препятства настоящата инстанция да направи извод, дали жалбоподателката разполага с достатъчно средства и дали размерът им би променил крайния резултат, до който е достигнал въззивния съд. В този смисъл и тези въпроси са без значение за изхода на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. От друга страна, след като първоинстанционният съд отново даде указания за внасяне на дължимата държавна такса по делото, жалбоподателката отново ще има възможност да поиска освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като представи пълна и точна декларация и доказателства за имущественото си състояние (в този смисъл Определение № 4939 от 30.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3086/2025 г. на ВКС, ІV г.о.). По изложените съображения касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на такива по чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,