Определение № 33 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 5/2012 г.

ВКСI гражданско отделение24.01.2012 г.докладчик Лидия Рикевска

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 303 от 17.09.2011 г. по гр. д. № 917/11 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от П. К. С. и И. Б. И. срещу определение № 303 от 17.09.2011 г. по гр. д. № 917/11 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО, с което подадената от тях касационна жалба е върната. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба. Ответниците по касация Н. Павлова С. и Н. Я. Н. оспорват жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да върне подадената касационна жалба съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима. Определението е законосъобразно. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от касаторите два обективно съединени иска - иск за собственост на недвижим имот и иск за заплащане на обезщетение за ползване на имота. Касационната жалба е подадена на 30.06.2011 г., затова приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията след изменението с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. Според нея, не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Те влизат в сила от момента на постановяването им, като с оглед разпоредбата на чл. 296 ал.1 т. 1 ГПК процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Вещните искове са оценяеми и съгласно чл. 55 ал. 1 ГПК /отм./, цената им се определя в размер на ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право. В случая е разгледан иск по чл. 108 ЗС за имот с данъчна оценка 10 154.90 лв., или цената на иска е под 5 000 лв. Обективно съединения иск е също под 5 000 лв., затова законосъобразно предходният състав на ВКС е приел че въззивното решение е необжалваемо и е върнал подадената касационна жалба като недопустима. Няма основание да се приеме, че се касае за висящо производство което следва да се разгледа по досегашния ред. Според § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК, висящи касационни производства са тези, касационната жалба по които е постъпила във въззивния съд до влизане на изменението на закона в сила, т. е. до 21.12.2010 г. С оглед на изложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС

Цитирани разпоредби

5