Решение № 128 от 09.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 666/2012 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК. Образувано е по молбата на юрк.П. Г. в качеството му на процесуален представител на касатора [фирма] за допълване на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 197 от 18.02.2014 год. по настоящето дело. Касационният контрол е бил допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса дали е налице колизия между чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД от една страна и Наредба № 3/16.07.2009 год. и Закона за мерките срещу изпиране на пари. След произнасянето по посочения правен въпрос, съставът на І т.о. е потвърдил в обжалваната му част Решение № 156 от 04.04.2012 год. по гр.д.№ 223/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. С нея е било отменено Решение № 977 от 27.06.2011 год. по гр.д.№ 2453/2010 год. на Пловдивския окръжен съд и е присъдено обезщетение за забава след 02.02.2011 год. и до окончателното плащане. В молбата на юрк.Г. се съдържа искане за допълване на решението в частта за мотивите, като се произнесе по доводите на касатора относно: „Моментът на настъпване на кредиторовата забава при неоправдано неприемане на паричната престация от длъжника, съвпада ли с момента на отказа на кредитора да приеме престацията или съвпада с момента на внасяне на предложената парична престация в банка? Длъжен ли е длъжникът да остави парите в банка при отказ на кредитора да приеме парична престация, за да се освободи от последиците на забавата т.е. лихвата за забава?”. Ответникът по молбата В. И. Л., чрез процесуалния си представител адв.Х. е изразил становище, че молбата по чл.250 ГПК е неоснователна. Настоящият съдебен състав на І т.о. на ВКС-Търговска колегия приема, че молбата за допълване на решението е депозирана в предвидения от закона срок, не се налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждането и. Становището на ВКС е, че молбата е неоснователна поради следното: Преди всичко, редът по чл.250 ГПК е приложим в случаите за допълване на диспозитива на съдебния акт с който съдът се произнася по искането. Този процесуален ред не е предназначен за допълване на мотивите. Но дори да се приеме, че редът е приложим (становище, което съдебният състав не споделя), то и в този случай молбата би била неоснователна. В мотивите на съдебното решение е посочен точният период на забава (от датата на деликта) и кои са фактите и правните бездействия, определящи нейния краен момент (окончателното плащане) и оттук – основателността на иска по чл.84 ал.3 ЗЗД Изложени са и мотиви по прилагането на чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД. Мотивите на съдебното решение не са непълни и съдържат произнасяне по посочените въпроси, макар и изводите на съда да не съвпадат с тезата на касатора. Становището на съдебния състав е, че молбата е неоснователна, а използваният процесуален ред на чл.250 ГПК цели ревизия на съдебното решение, което съставлява недопустимо процесуално действие. Съдебният състав напомня на страните един от основните принципи на ГПК – добросъвестното упражняване на процесуалните правила – чл.3 ГПК. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.