Определение № 426 от 01.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 1009 от 20.10.2011 г. по гр.д. № 630/2011 година на Пернишки окръжен съд, поправено и допълнено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) и чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) с решение № 28 от 20.01.2012 година, е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от В. Т. И. от [населено място], Софийска област против [фирма], [населено място] за имуществени вреди от претърпяна на 30.12.2003 г. трудова злополука. В решението е прието за установено, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила трайно телесно увреждане – ампутация на десния крак на ниво две трети от подбедрицата, което е наложило трудоустрояването и, признато с експертно решение на ТЕЛК. Прието е, че вследствие на настъпилото увреждане ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала като здрава и обезщетенията поради временна нетрудоспособност и определената пенсия за инвалидност, обезщетение за които вреди е присъдено както следва: за периода от 31.12.2003 г. до 23.12.2004 г. в размер на 2941,21 лева; за периода от 17.01-2006 г. до 01.01.2008 г. в размер на 2616,44 лева и за периода от 01.01.2008 г. до 13.01.2022 г. в размер на 13097,97 лева. Прието е, че предвид трайния характер на увреждането обезщетение се дължи общо за целият претендиран бъдещ период от време до 2022 година. Присъдено е и обезщетение за претърпени вреди от неполучена безплатна предпазна храна за периода от 31.12.2003 г. до 23.12.2004 г. в размер на 965,20 лева; за периода от 17.01-2006 г. до 01.01.2008 г. в размер на 885,60 лева и за периода от 01.01.2008 г. до 20.09.2011 г. в размер на 1645,30 лева. Прието е, че в посочените периоди от време работодателят е предоставял на работниците купони за безплатна храна, от която облага ищцата е била лишена поради претърпяната трудова злополука, поради което следва да и бъде присъдено обезщетение в размер на стойността на непредоставените и купони; че претенцията за имуществени вреди от неполучена безплатна храна след 20.09.2011 г. е недопустима, тъй като предоставянето на такава имуществена облага не може да бъде предвидено, поради което първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен в тази му част е обезсилено като недопустимо. Присъдено е и обезщетение в размер на 900 лева, съставляващо изразходвани средства за закупуване на протеза, който размер на обезщетение е определен след извършено прихващане със сумата 2300 лева, съставляващи изплатено на ищцата застрахователно обезщетение. Възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалия е отхвърлено като неоснователно. С определение от 30.03.2012 г., решението е изменено в частта му за разноските – ответникът [фирма], [населено място] е осъдено да заплати сумата 615,88 лева, съставляващи възнаграждение за предоставена на ищцата правна помощ. Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника ЗК [фирма], [населено място] и ЗК [фирма], [населено място]. Касационна жалба против решението на Пернишки окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че е налице противоречива практиката на съдилищата по обуславящите изхода на делото въпроси допустимо ли е присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди като глобална сума и без да е доказана трайна нетрудоспособност на работника и дължи ли се обезщетение за безплатна предпазна храна за период, в който работникът не е полагал труд са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 489 от 12.11.2009 г. по гр.д. № 1349/2008 г. на ІІ г.о. ВКС, в което е прието, че обезщетение за имуществени вреди от разлика в трудово възнаграждение и осигурителна пенсия следва да се присъжда като периодично плащане, но не и глобално, тъй като изискуемостта на вредите настъпва ежемесечно; решение № 1866 от 09.11.2000 г. по гр.д. № 488/2000 г. на ІІІ г.о. ВКС, в което е прието, че не се дължи обезщетение за бъдещи вреди, когато не е доказана настъпила в резултат на трудовата злополука трайна нетрудоспособност на работника; решение № 2048 от 15.12.2006 г. по гр.д. № 639/2004 г. ІІІ г.о. ВКС, в което е прието, че не се дължи обезщетение за безплатна предпазна храна, когато работникът не е полагал труд в работна среда, налагаща осигуряването и от работодателя. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът служебно да допусне поправка на явна фактическа грешка, когато страната не е заявила такова искане.С частна касационна жалба е обжалвано и определението от 30.03.2012 г. за изменение на решението в частта му за съдебните разноски. Ответницата по касационната жалба В. Т. И. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Третите лица помагачи ЗК [фирма], [населено място] и ЗК [фирма], [населено място] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът служебно да допусне поправка на явна фактическа грешка, когато страната не е заявила такова искане е неоснователен. Въззивното решение е постановено по реда на ГПК от 1952 г. (отм.), поради което допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка е по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), съгласно който текст съдът може да поправи допуснатите очевидни фактически грешки и по свой почин. По приложението на чл. 192, ал.4 ГПК е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. Въззивното решение на Видински окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. По повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси по приложението на чл. 200, ал.1 КТ е налице противоречива практика, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, в производството по което съдът ще се произнесе и по въпроса за дължимите съдебни разноски. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение