Определение № 772 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1844/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. М., обжалва решение № 157 от 27.05.2023 г. по в.т.д. № 493/2023 г. на Апелативен съд – Варна, II състав, с което е потвърдено решение № 260002 от 29.05.2023 г. по т.д. № 2/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, ТО, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ (с предишни наименования „КМГ холдинг“ ГмБХ и „Секисуи СПР Европа“ ГмбХ), регистрирано в Търговския регистър раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960, сумата от 722 516,16 лв., представляваща сбор на дължимите за периода 10.01.2017 г. - 10.12.2017 г. 12 месечни вноски, съставляващи част от дължимото възнаграждение от 6 069 135,73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 57 801,24 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г., 12 месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимите за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г. 12 месечни вноски от датата на завеждане на исковата молба – 07.01.2020 г. до датата на окончателното заплащане на месечните вноски. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения относно липсата на произнасяне по отношение на направените доводи от жалбоподателя в процеса. Също така са изложени съображения относно неправилно приложение на чл. 129 от ЗЗД. Подчертано е, че съдът не е съобразил доказателствата по делото и изводите, следващи от същите. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ за акционерните дружества /“АД“/, чл. 93, т. 3 от ТЗ за събирателните дружества /“СД“/, чл. 154, ал. 1, т. 4 от ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД“/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 от ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 от ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект? Поддържа наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения за прекратяване на дружеството екс леге и прекратяване на упълномощителните сделки по реда на чл. 41 от ЗЗД, загуба на качеството „водещ съдружник“ от страна на ищеца, липса на активна кредиторова солидарност. 2.С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б.„в" от ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона? 3.Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното? 4.Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество? Мотивира наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК поради липса на съдебна практика по поставените правни въпроси 2-4, като твърди, че практиката на съдилищата разграничава прекратяване на търговските дружества от тяхното заличаване, като в случаите на прекратяване на търговско дружество-участник в гражданско дружество следвало да се приеме, че следва да се прекрати и гражданското дружество, като счита ,че следва по аналогия да се приложи чл. 363, б. „в“ от ЗЗД. 5.Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на Изпълнител -консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество? 6.Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 от ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения? 7.Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по Договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 от ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение? Обосновава основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно поради противоречие с трайната практика на ВКС, израз, на която е решение № 50 112 от 06.01.2023 г. по т.д. 2499/19, ВКС, II ТО, решение № 76 от 16.07.2019 г. по т.д. № 849/2019 г. на ВКС, I т.о. Освен това мотивира и допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК, като счита, че в много отношения практиката била нееднозначна и противоречива, като например между решение № 76 от 16.07.2019 г. по т.д. № 849/2019 г. на ВКС, I т.о. и решение № 50 171 от 09.01.2023 г. по т.д. 1738/21 г., II ТО на ВКС. Следвало съдът чрез тълкуване на разреши правния въпрос за активната солидарност. 8.Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 от ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки? Мотивира наличие на основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК. 9.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения? – Мотивира наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие с: решение № 38 от 08.06.2016 г. по т.д. № 799/2015 г. на ВКС, II т.о.; ППВС № 1/1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г.; решение № 8 от 19.01.2018 г. по т.д. № 2435/2016 г. на ВКС, II т.о.; тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ (с предишни наименования „КМГ холдинг“ ГмБХ и „Секисуи СПР Европа“ ГмбХ) оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Подробно излага съображения. Претендира разноски. Не е постъпил в срок писмен отговор от „Строителна механизация“ АД /в несъстоятелност/, [населено място], общ. Казанлък, обл. Стара Загора – трето лице помагач по делото. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд, с което „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е осъдено да заплати на „Ар Ти ай файнанс“ сумите главница в размер на 722 516,16 лв, като част от вземане в общ размер от 6 069 135,73 лв, по сключен договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] от 08.01.2013 г. между ДЗЗД „См Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, сумата от 57 801,24 лв, неустойка за забава върху дължимите за периода от 10.01.2017 г. до 10.12.2017 г. 12 месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимите за периода то 10.07.2017 г. до 10.12.2017 г. 12 месечни вноски от датата на завеждане на исковата молба 07.01.2020 г. до датата на окончателното заплащане на месечните вноски, въззивният съд е приел, че с решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ сумата 973 976,21 лв., от която сумата от 120 000 лв., като част от главницата, платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените фактури - № 1/19. 04.2013 г. за 34 177,60 лв.; № 2/19.04.2013 г. за 37 047,02 лв., № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982,60 лв., № 4/25.07.2013 г. за 490 464,06 лв., № 5/04.11.2013 г. за 12 931,71 лв., № 6/08.11.2013 г. за 24 114,31 лв., № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043,55 лв., № 8/04.12.2013 г. за 62 639,66 лв., № 9/31.01.2014 г. за 899 980,82 лв., № 10/02.06.2014 г. за 1 172 037,66 и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715,74 лв., сумата от 722 506,16 лв. - дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801,24 лв., представляваща неустойка за закъснение по чл.38 от договора, сумата от 73 658,77 лв., дължими като мораторни лихви - реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01. 2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на исковата молба - 26.04.2017 г. до окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лв., представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 лв. и претендираните с исковата молба в тази част 140 000 лв. Въззивният състав е посочил, че решението на Окръжен съд - Шумен е било потвърдено с решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/2019 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Върховният касационен съд, II ТО с решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на съда е отменил решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. №166/2019 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която било потвърдено решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е било осъдено да заплати на „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658,77 лв., дължими като мораторни лихви - реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падежа на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба, и е отхвърлил претенцията на ищеца за тази сума. В останалата му част решение № 138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/2019 г. на Апелативен съд - Варна било оставено в сила. Прието е, че на 08.01.2013 г. е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] между консорциума и ответника, на основание чл. 41 от ЗОП отм. С този договор ответникът, в качеството на възложител е възложил, а консорциумът като изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводни и канализационни тръби от водоснабдителната система на [населено място]. Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа. В рамките на първия се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи, разработване на проекти, осигуряване на финансиране и изпълнение и набелязани рехабилитационни мероприятия. През втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи, за да се установи дали е постигнат целения с договор резултат и се извършва изплащане на договорено възнаграждение в размер от 6 069 135,73 лв. Прието е, че консорциумът бил изпълнил всички дейности от първия етап, приети с подписване на констативен акт от 31.03.2014 г., като след приключване на този етап следвало да започне изплащане на възнаграждение на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на по 60 209,68 лв, като със споразумение от 31.3.2014 г. страните по договора били се съгласили заплащането на вноските да се отложи от м. януари 2015 г. вместо от м. април 2014 г. като въззивният съд се е произнесъл относно процесните 12 месечни вноски с поредни номера от 25 до 36, вкл. дължими за периода от януари до декември 2017 г в общ размер 722 516,20 лв. Въззивният състав е посочил още, че правопораждащите факти на спорното материално право били установени с влязлото в сила решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. на Окръжен съд - Шумен по предявения от ищеца иск за първа част от разсрочени плащания наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и въззивника - ответник „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, [населено място] договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането ѝ, както постигането на определения с него стопански резултат; размерът на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането ѝ; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира цялостно изпълнение по договора за изработка. Въззивният съд е споделил, че относно тези факти, решението се ползвало със сила на пресъдено нещо при предявяване на иск за останалите части на паричното вземане - т. 2 от тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ВКС. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по така установената дължимост на част от дълга относно основанието на присъденото вземане преклудирала правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтичало спорното право. Такива били възраженията по действителността на договора и изпълнението на работата от консорциума, които не се поддържали в жалбата пред въззивната инстанция. Въззивният състав е съобразил решаващите мотиви на ВКС, в които било прието, че ищецът бил активно легитимиран да претендира плащане, тъй като по силата на договор от 11.09.2012 г. бил учреден консорциум със съдружници „КМГ Холдинг“ ГмбХ, (с предишно наименование „Секуиси СПР Юръп“ ГмбХ), и „Строителна механизация” АД. Консорциумът бил създаден при условията на чл. 275 и чл. 276 от ТЗ и чл. 357 и следващите от ЗЗД с цел участие в тръжна процедура за избор на изпълнител за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система по договор с гарантиран резултат. Така създаденото ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ било вписано в регистър Булстат. Договорът за гражданско дружество бил валиден и непрекратен към момента на постановяване на въззивното решение. С оглед липсата на правосубектност на изпълнителя ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ всеки от съдружниците в дружеството разполагал с активна легитимация да претендира изпълнение по договора. В процесния случай било установено, че активна солидарност на съдружниците е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата, доколкото в чл. 10 от договора е уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“. По делото е установено, че съдружникът „Строителна механизация“ АД бил обявен в несъстоятелност с решение № 139 от 07.12.2021 г., постановено по т.д. № 20215500901255 по описа на Окръжен съд - Стара Загора, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 710 от ТЗ. На основание чл. 714 от ТЗ решението подлежало на незабавно изпълнение. Това дало основание за правния извод на въззивната инстанция да приеме, че във въззивното производство въззивникът се позовавал на правните последици на факт, който е настъпил преди даване ход на устните състезания пред ВКС, разгледал спора по същество - 7.09.2022 г. Въззивният състав е посочил, че силата на пресъдено нещо отразявала това правно положение, което съществувало при приключване на устните състезания, след което решението е станало необжалваемо. Според въззивния съд, установените с влязлото в сила решение по частичния иск правопораждащи факти, вкл. и изводите за активна солидарност, не можели да бъдат оспорвани въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди посочения по-горе момент. Съдебно признатото право не можело да се оспорва въз основа на факти, които са съществували по време на висящия процес и които ответникът е пропуснал да предяви. Възраженията, основани на прекратяване на ДЗЗД, били изцяло ирелевантни за активната легитимация на ищеца. Както изрично било посочено в решението на ВКС, активната кредиторова солидарност не е възникнала по отношение на някое от дружествата, а по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, доколкото в чл. 10 от договора било уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“. Въззивният състав е посочил, че активната солидарност за разлика от пасивната не произтичала от закона. Тя можела да бъде уговорена между кредиторите и длъжника в договор. Според въззивния състав на посоченото основание евентуалното прекратяване на ДЗЗД било релевантно и би се отразило само във вътрешните отношения между съдружниците, но не би довело до отпадане на поетото с договора солидарно задължаване на възложителя към двамата кредитори. При така установеното, въззивният съд е приел за основателна така предявената претенция на изпълнителя. Посочил е, че липсва спор също така относно уговарянето на неустойката за забава в чл. 38 от основния договор, чийто лимитиран до 8% от забавената стойност размер е изчислен от вещото лице до сбор от 57 801,24 лв. Въззивният съд изцяло е споделил и препратил към мотивите на първата инстанция по изводите за основателност на акцесорната претенция за присъждане на неустойката, поради допуснато виновно просрочване на парично задължение от ответника, по сключения между него и консорциума договор за изработка. Поради това, съдът е счел, че предявените искове са основателни и доказани по размер и правилно окръжният съд е уважил същите. Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установява наличието на основания за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Извън посочените основания касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване. По отношение поддържаното наличие на основание за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че отсъства. Въззивният акт не страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извърши същинска проверка на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Посоченото основание следва да се установи само от мотивите на въззивното съдебно решение. В случая липсва приложение на материална норма в противния ѝ смисъл, приложение на несъществуваща правна норма. Не са установими данни за допуснати съществени процесуални нарушения, а мотивите не могат да се приемат за вътрешнопротиворечиви или да се установи необоснованост на съдебното решение. Липсва конкретно обосноваване на соченото от касатора основание. По отношение на поставените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси № 1,2,3,4 и 8, настоящият състав намира, че същите са основани на тезата на касатора, че с откриването на производство по несъстоятелност се прекратява търговското дружество, което като правни последици води до прекратяване на гражданското дружество и загуба на правосубектност. С процесното решение въззивният съд, съобразно тълкуването на договора за гражданско дружество и процесният договор за обществена поръчка, е разрешил спора относно дължимостта на сумите. Всички изложени съображения и формулираните въпроси са израз на тезата на касатора за оспорване правилността на това решение. С така формулираните правни въпроси касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като макар и да има произнасяне по тях от въззивния съд, те не са обусловили изхода на спора. На второ място, според настоящия състав, касаторът не е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не е посочил практика на ВКС, в противоречие с която да е постановен въззивния акт. Липсват мотиви относно обосноваване значението на въпросите за точното приложение на закона и за развитието на правото. Единствено липсата на практика на ВКС не обуславя допускане на касационно обжалване. Уредбата на несъстоятелността на търговските дружества относно правните последици на всеки от актовете на съда – за откриване на производството по несъстоятелност, за прекратяване на дейността на дружеството, за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на търговеца, е ясна и е подробно проследена в мотивите на обжалваното решение. По същество всички въпроси предпоставят тезата на касатора, че нормата на чл.363, б.“в“ от ЗЗД следва да се приложи и при прекратяване на търговско дружество. Смъртта или поставянето под запрещение на един от съдружниците в гражданско дружество е посочена в закона като основание за прекратяване на гражданското дружество с оглед именно за загуба на правоспособност или дееспособност, като разпоредбата не е императивна, тъй като в договора за дружество може да се уговори друго. Откриването на производство по несъстоятелност, прекратяването на дейността на търговеца, лишаване на органите му от право на управляват дейността и други действия на съда по несъстоятелността нямат за последица загуба на правоспобност на търговеца, за да се поддържа, че диспозитивната законова норма е приложима по аналогия. В случая, в договора за гражданско дружество е уговорено, че ако срещу някой от членовете на консорциума е открито производство по несъстоятелност, или прекрати съществуването си поради някаква причина или не е в състояние да изпълни договорните си задължения, консорциумът чрез другите членове изразява съгласие и поема задължението да завърши работите, които несъстоятелният или прекратил дейността си член не може да завърши. Поставените от касатора въпроси № 5, 6 и 7 са предмет на вида отговорност на длъжника (активна солидарност или разделност). Цитирана е практика на ВКС, която според касатора е противоречива и са заявени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. На първо място се сочи решение на ВКС, което е постановено по частичния иск и с което със сила на пресъдено нещо между страните установява активната материалноправна легитимация на ищеца. В посочените от касатора решения не се застъпват различни правни разрешения. Налице е произнасяне спрямо конкретно установените факти по сочените от молителя дела. В случая въпросът за възникнала активна солидарност по договора за изработка е разрешен между страните с влязлото в сила решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. по частичния иск и същият е част от правопораждащите факти, по които се формира сила на пресъдено нещо съгласно т.2 на Тълкувателно решение №3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че всеки от съдружниците в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ разполага с активна легитимация да претендира изпълнение на основание договора за обществена поръчка, като ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, не по отношение на отделните дружества, тъй като в чл. 10 от договора за обществена поръчка било уговорено, че възложителят изплаща на изпълнителя възнаграждение. Поставеният пети правен въпрос не е разрешен от въззивния съд по формулирания от касатора начин. Както бе посочено въззивният съд е възприел влязлото в сила решение и разрешението относно установената активна солидарност, с оглед сключения договор за възлагане на обществена поръчка. Въпросът не е разрешен от въззивния съд. Посочените 6 и 7 въпроси са свързани с твърдението за неправилност на въззивното решение и е в отклонение от даденото от въззивния съд разрешение с оглед установената между страните в предходен процес активна кредиторова солидарност. По тези съображения по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване както с оглед значението им за точното приложение на закона и за развитието на правото, така и за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Поставеният въпрос № 9 в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК е мотивиран изцяло с приетите съображения на въззивния съд именно по въведените възражения и доводи на касатора, поради което не е обосновано основанието за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл.81 от ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски съгласно списък по чл.80 ГПК (представен пред ВКС на 29.01.2025 г.), фактура № [ЕГН]/27.07.2024 г. и потвърждение за банков превод от 05.08.2024 г. в размер на 16 903,06 евро с равностойност 33 059,51 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България