Определение № 186 от 10.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. Е. Г., против решение № 882/22.06.2010 г. по гр.д. № 1468/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. състав, с което е потвърдено решението от 31.03.2010 г. по гр.д. № 14698/2009 г. на Пловдивския районен съд, допълнено с решение от 03.05.2010 г. по същото дело, с което са уважени предявените от Д. М. К. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 КТ, и са присъдени разноски. Ответницата по жалбата, чрез пълномощника й адв. Т. П., изразява становище в писмен отговор, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, и претендира разноските. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в обжалваната част с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въпросът за доказателствената тежест е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По поставения въпрос има трайно установена съдебна практика, която няма основание да бъде променяна. Тя е в смисъл, че в тежест на работодателя е доказването на законността на уволнението. В съответствие със съдебната практика по този въпрос е и приетото в обжалваното решение. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените за касационната инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение