Определение № 5188 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1940/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Н., чрез адв. М. П. от АК- Добрич, против въззивно решение № 1139/04.11.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 1344/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 1578/08.05.2024 г. по гр.д. № 15959/2023 г. на Районен съд – Варна, в частта в която на основание чл. 127, ал. 2 СК е определен режим на лични отношения между бащата И. Й. К. и детето П. И. Й., като вместо това е определен режим на лични контакти, както следва: 1) до навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в периода от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден без преспиване, на територията на община Варна, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на Великден и на Светли понеделник за времето от 10.00 часа до 16:00 часа на съответния ден без преспиване; на Коледа – 25.12. и на деня след Коледа – 26.12. за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден без преспиване; на 31.12., и 01.01. от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден без преспиване, на територията на община Варна, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на рождения ден на детето – 3 часа в съответния ден след предварително съгласуване с майката; 2) след навършване на тригодишна възраст на детето до навършване на седемгодишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в периода от 10.00 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, на територията на община Варна, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на Великден за времето от 16.00 часа на неделния ден /Великден/ до 18.00 часа на Светли понеделник с преспиване; на Коледа – от 16.00 часа на 25.12. до 18.00 часа на 26.12. с преспиване, на Нова Година – от 16.00 часа на 01.01. до 18.00 часа на 02.01. с преспиване, на територията на община Варна, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на рождения ден на детето – 3 часа в съответния ден след предварително съгласуване с майката; 3) след навършване на седемгодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в периода от 10.00 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на Великден за времето от 16.00 часа на неделния ден /Великден/ до 18.00 часа на Светли понеделник с преспиване; на Коледа – от 16.00 часа на 25.12. до 18.00 часа на 26.12. с преспиване, на Нова година – от 16.00 часа на 01.01. до 18.00 часа на 02.01. с преспиване, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на рождения ден на детето - 3 часа в съответния ден след предварително съгласуване с майката; 20 дни през лятната ваканция с преспиване при бащата, в период, когато майката не ползва платен годишен отпуск. В писменото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1. „Задължен ли е въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства с оглед интереса на детето на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето; привързаност между деца и родители и между децата и др.?“; 2. „Интересите на детето в производството по иск по чл. 127, ал. 2 СК налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родител, ако условията за живеене и отглеждане на детето при този родител останат неизяснени и неустановени по делото?“. Твърди се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 196 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 1101/2018 г. на ВКС, III г.о., ППВС 1/1974 г., ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 33 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 1370/2018 г. на ВКС, III г.о. По втория въпрос се сочи противоречие с решение № 50261 от 19.02.2022 г. по гр. д. № 5052/2021 г. на ВКС, III г.о. и решение № 70 от 02.02.2024 г. по гр. д. № 4628/2022 г. на ВКС, III г.о. Ответникът по жалбата И. Й. К., чрез адв. П. Т. от АК- Варна, е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че И. Й. К. и М. Д. Н. са родители на малолетното дете П. И. Й., родено на 29.05.2023 г., както и че те не живеят заедно от раждането й, като бащата живее във Великобритания, а майката – в [населено място]. С първоинстанционното решение съдът е предоставил на основание чл. 127, ал. 2 СК /по предявен иск от И. К. и насрещен иск от М. Н./ упражняването на родителските права по отношение на детето П. на неговата майка М. Н., при която детето да живее, определил е режим на лични отношения на бащата с дъщеря му, както следва: 1) до навършване на три години на детето - 29.05.2026 г.: всяка първа и трета седмица от месеца, бащата да посещава детето в дома на майката в периода от 10.00 часа до 12.00 часа без преспиване, в присъствие на социален работник; 2) след навършване на тригодишна възраст на детето до навършване на 7-годишна възраст: всяка първа и трета седмица от месеца, бащата да взема детето от дома на майката в 10.00 часа в събота и да го връща в неделя до 18.00 часа в дома на майката с преспиване при бащата, на територията на община Варна; всяка година, в деня след Великден – Светли понеделник от 10.00 часа до 14.00 часа, както и деня след Коледа – 25.12. за времето от 10.00 часа до 14.00 часа, бащата ще осъществява личен контакт с детето П., на територията на община Варна; 3) след навършване на 7-годишна възраст: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота, до 18.00 часа в неделя с преспиване при бащата, на територията на община Варна, като бащата се задължава да вземе детето от дома на майката и да го върне в дома на майката; всяка година, в деня след Великден – светли понеделник от 10.00 часа до 18.00 часа, както и деня след Коледа - от 10.00 часа до 18.00 часа, бащата ще осъществява личен контакт с детето П., като бащата се задължава да вземе детето от дома на майката и да го върне в дома на майката; 20 дни през лятната ваканция с преспиване при бащата, в период, когато майката не ползва платен годишен отпуск, и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 400 лв. Така постановеното решение е било обжалвано от И. К. в частта, касаеща определения режим на личните му контакти с детето. Въз основа на представения пред въззивната инстанция социален доклад, съдът е приел за установено, че бащата е наел жилище в [населено място], където планира да осъществява режима на лични контакти с дъщеря си. Жилището представлява апартамент в новопостроена сграда, състоящ се от две спални, хол с кухненски бокс, баня и тоалетна. Обзаведено е модерно и е с много добра битова хигиена. Няма вещи и принадлежности за дете, но К. възнамерявал да закупи кошара за сън, стол за хранене, ваничка за къпане, играчки и друго необходимо за детето П.. Изхождайки от интереса на детето, а именно нуждата да се поддържа емоционална близост между детето и неотглеждащия родител, като им се осигури възможност да прекарват достатъчно време заедно, съдът е счел, че постановеният от Районен съд – Варна режим на лични контакти до навършване на тригодишна възраст на детето е недостатъчен като времетраене. Посочил е, че предоставянето на първоначален режим от два пъти в месеца за периода от по два часа е крайно ограничителна мярка, която ще препятства изграждането на емоционална близост между детето и бащата, която тепърва ще се изгражда предвид ниската възраст на детето и факта, че към настоящия момент бащата не е осъществявал пълноценен контакт с дъщеря си. По делото били постановени привременни мерки, съгласно които бащата имал право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в дома на майката и в нейно присъствие, на Светли понеделник след Велик ден от 10.00 часа до 15.00 часа, както и на 25.12. за периода от 10.00 часа до 15.00 часа, също в присъствието на майката и в нейния дом. В тази връзка са изложени мотиви, че по делото не били събрани доказателства за обстоятелства, които да налагат стесняване на определения с привременните мерки режим на лични контакти от пет часа на два часа. Такъв режим от по два часа два пъти в месеца би способствал за отчуждаване на детето от неотглеждащия родител, което би създало емоционални проблеми на детето в бъдеще. Отделно от това, в проведено открито съдебно заседание на 09.04.2024 г. съдът приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че бащата разполага с необходимите родителски качества и капацитет, образование и морален облик, поради което не бил оправдано от обстоятелствата по делото седмичните контакти между на бащата с детето да се осъществяват в присъствието на социален работник. Според съда необходимостта срещите им да бъдат провеждани в присъствието на майката също била отпаднала. В нейно присъствие бил осъществяван режимът на лични отношения, постановен с привременните мерки от 16.01.2024 г. Това било необходимо на посочения етап от развитието на производството, но от тогава изминал период от девет месеца и половина, който бил достатъчен за адаптация на детето и за запознаването му с неговия баща до степен, че към настоящия момент той да не се приема за чужд. На следващо място, въз основа на изготвения социален доклад и от неуспешните опити за споразумение между страните, съдът е констатирал, че между родителите съществуват различия и негативни емоции, които пречат на разбирателството между тях, поради което е приел за неудачно да бъде постановен режим, който има вероятност да стане допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите, какъвто е режимът, осъществяван в присъствие на майката. Прието е още, че режим за празниците, какъвто бил постановен с привременните мерки, следвало да бъде даден и с решението по делото, тъй като няма основания за ограничаване на бащата да осъществява режим на личен контакт с детето през празничните дни, вкл. на рождения му ден, като бъде освен това разширен от един на два последователни празнични дни още през първия период. Постановеният режим за празничните дни следвало да бъде запазен и за последващите периоди, доколкото няма основание с напредването на възрастта на детето режимът да бъде стесняван. Относно режима след навършване на тригодишна възраст на детето до навършване на седемгодишна възраст и след навършване на седемгодишна възраст, който е обжалван от К. в частта, в която съдът е постановил контактът между баща и дъщеря да се осъществява на територията на Община Варна, въззивният съд е посочил, че, макар към настоящия момент бащата да е наел имот в [населено място] и да е декларирал, че там ще се осъществяват срещите с детето, ограничението в териториалния обхват на режима следвало да бъде запазено, доколкото е възможна промяна в обстоятелствата. Прието е, че с оглед ниската възраст на детето, не е удачно същото да пътува на дълги разстояния, за да осъществява режим на личен контакт, като това ограничение следвало да важи до навършване на 7-годишната му възраст. След това нямало обозрима пречка детето да предприема пътувания заедно с баща си на кратки или по-дълги разстояния. Предвид тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, в частта му касаеща определения режим на лични контакти на бащата с детето, като е определил нов, посочен по - горе в мотивите на настоящото определение. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос. Както в цитираното от касатора ППВС № 1/12.11.1974 г., така и в цялата създадена въз основа на него съдебна практика, в това число посочената от касатора, се приема, че когато съдът преценява какъв е най-добрият интерес за детето, от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Мерките за лични отношения се определят въз основа на конкретно установените обстоятелства за всеки отделен случай, след анализ и оценка на всички правнорелевантни факти и при съпоставяне на тяхното значение за детето. Желанието на родителите, техните емоции и разбирания са от значение, но не са определящи. При спор между тях, съдът е този, който след комплексна преценка как всяко едно от установените обстоятелства се отразява на детето, дължи произнасяне, съобразявайки най-висшият критерий - интересът на детето. Целта на режима на лични отношения е децата да растат и да се развиват с грижата и подкрепата и на двамата си родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. В мотивите към т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в хипотезите, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало, и задължение на съда е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. Въззивният съд не се е отклонил от така установената съдебна практика. При постановяване на решението си, съдът е съобразил всички установени по делото правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с ППВС № 1/12.XI.1974 г., които са от значение за формиране на преценката за интереса на децата. Въпросът е обоснован от касатора с твърдения, че съдът е разширил режима на лични контакти на бащата с детето, без да изложи мотиви дали същият е подходящ и съобразен с интереса на детето и без да изследва родителския капацитет на бащата. Противно на тези твърдения, въззивният съд е изложил ясни и подробни мотиви защо постановеният от първоинстанционния режим на лични контакти между бащата и детето следва да бъде разширен, ръководейки се от интереса на детето да се поддържа емоционална близост между него и бащата, като им се осигури възможност да прекарват достатъчно време заедно. В тази връзка съдът е отчел, че периодът, през който е осъществяван режимът на лични контакти по привременните мерки, е достатъчен за адаптация на детето и запознаването му с неговия баща, като от друга страна са съобразени и негативните емоции между родителите, в резултат от които има вероятност да се стигне до недоразумения и спорове между тях при режим на седмични контакти в присъствието на майката, поради което съдът е приел, че е отпаднала необходимостта режимът на контакти между бащата и детето да се осъществява в присъствието на майката или на социален работник. Съдът е приел, че бащата разполага с необходимите родителски качества и морален облик, именно с оглед изявленията на страните в тази насока. Освен това по делото няма данни, сочещи че бащата не притежава родителски капацитет. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с направения от въззивния съд анализ и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория повдигнат въпрос. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС, обективирана в решение № 50261/19.12.2022 г. по гр. д. № 5052/2021 г. на ВКС, III г.о., решение № 257/01.07.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др., с която е прието, че интересите на детето, за защитата на които съдът следи служебно, несъмнено налагат най-пълно изясняване на съответните релевантни за това обстоятелства, особено в производствата, свързани с упражняването на родителските права. Тъй като условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в тези производства, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото, особено когато поради процесуално бездействие на родителите, които са страните в тези производства, респ. - на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи съдът, предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, следва да дава указания и да търси съдействието, както на страните, така и на социалните работници от съответната ДСП, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа такава информация, нито такава е дадена с устно изразено пред съда становище на социалния работник. Видно от данните по делото, социален доклад е изготвен и представен от компетентната дирекция „Социално подпомагане“ както пред първата, така и пред въззивната инстанция. При определяне режима на лични контакти на И. К. с детето П., въззивният съд е взел предвид установените от изготвения пред въззивната инстанция социален доклад условия за отглеждане на детето при бащата, в който е посочено, че бащата има силно желание да изпълнява бащинските си права и задължения към детето и е осигурил жилище в [населено място], което предлага подходящи битови условия за отглеждане на детето. Поради това не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на обжалваното решение и по този въпрос. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а на ответника по касационната жалба не се присъждат разноски, защото такива не са поискани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение