Определение № 60578 от 16.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 132/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. Т. против решение № 260041 от 06.10.2020 г. по в. гр. дело № 250/2020 г. на Апелативен съд - Варна, с което, след отмяна на решение №1027 от 20.11.2019 г., поправено с решение № 1163 от 18.12.2019 г. по т. д. № 1366/2018 г. на Окръжен съд - Варна, е отхвърлен искът на Е. М. Т., [населено място], срещу ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 26 666,66 лева., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на смъртта на нейния брат Й. М. Й., настъпила на 07.09.2013г. в резултат на ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва. Касаторката твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че решението противоречи на практиката на Върховния касационен съд, Върховния съд и на СЕС. Намира, че от показанията на разпитаните по делото двама свидетели К. и А. са установени изключително близките отношение между Е. и Й., вкл. колко тежко тя е преживява смъртта на брат си. Чрез тях били доказани наличието на добри и хармонични отношения между касатора и загиналия Й., основани на обич, привързаност и уважение. Израстването им заедно в сплотено и задружно семейство положило основата на изключително силната емоционална връзка между тях. Като по-голям брат, Й. не спирал да се грижи за сестра си Е. дори след като станали възрастни хора, със свои семейства. Той се грижел и за двете си сестри неизменно. В трудните моменти от живота си Е. разчитала на Й. за всичко. Той бил нейната опора. Дори разстоянията между тях били непосилни да прекъснат силната връзка между тях. В деня на погребението, Е. не била на себе си, наложило се да извикат „Бърза помощ“. Внезапната смърт на Й. отнела не само по- големия й брат, но и най-близкия й човек, който винаги бил до нея и й помагал за всичко. Жалбопод0ателката поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при тълкуването на показанията на свидетелите, като не се е мотивирал защо не ги кредитира, а изцяло е кредитирал заключението на вещото лице, че ищцата е преживяла стресогенно жизнено събитие, с последваща нормална психологична реакция спрямо загубата на близък - реакция, която съдържа в себе си усещания и състояния, които са нормални и не могат да бъдат приети за болестни отклонения. Намира, че отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Иска съдът да приеме, че в случая са налице предпоставките на предвиденото в чл.439а, ал 4 КЗ изключение за присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг и че касаторката търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Сочи, че размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 ЗЗД, и имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, счита, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на 50 000 лв. би било справедливо. Ответникът по жалбата и по делото, ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт, поради липса на легитимация на ищцата. Въз основа на разрешението дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, решаващият състав е разпределил в тежест на ищцата, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, да установи съществуването на изключителност в близостта между брат и сестра, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка. От събраните още в първа инстанция гласни доказателства - показанията на свидетелите Г. Х. К. и С. А. А., съдът е установил, че между брата и сестрата е съществувала емоционална връзка, отраснали са като деца заедно, били са близки, в добри отношения, помагали са си. Последните няколко години преди катастрофата Е. е живяла в Германия, със своите деца, когато е идвала в България винаги са се виждали. Свидетелите сочат, че след катастрофата Е. не е добре, не е преживяла смъртта на брат си и страда за него. От заключението на вещото лице по приета съдебно-психиатрична експертиза въззивният съд е установил, че Т. след внезапната смърт на брат си Й. не е изпаднала в състояние на остра стресова реакция, при нея не са регистрирани прояви на психично разстройство в минало време или от понесени такива болести по настоящем. За да се произнесе въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и непротиворечащо на събраните гласни доказателства. Аргументирал се е, че свидетелите сочат своя наблюдения за видими прояви в поведението на Т. и на споделеното им пред тях, но в компетентността на експерта е да установи налице ли са симптоми и прояви на психично заболяване. Поради изложеното съдът не е дал вяра на онази част от показанията на свидетелите, в която заявяват, че Т. не е добре психически. Подчертал е, че експертизата е изготвена и след интервю и съдебнопсихиатрично освидетелстване от експерта. Въз основа на така очертаната от свидетелите връзка и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, въззивният съд е намерил, че същата съответства изцяло на характерната и типична за нашето общество връзка между брат и сестра - близост, обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Направил е извод, че те сами по себе си не могат са обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност. За да е оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Счел е, че такива конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Не се установени и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството. Въз основа на констатираното апелативният състав е достигнал до извода, че в настоящия случай няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС и претенцията на ищеца следва да се отхвърли. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка?; Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?; Твърди се противоречие с решение № 212/01.02.2012г. по т. д. №1106/201 на Второ т. о. на ВКС и решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008г. на Второ г. о. на ВКС; 2/ Следва ли липсата на психическо заболяване да е основание за отказ за обезщетение и да се счита, че щом такова заболяване липсва, то не е налице изключителна дълбока трайна връзка?; 3/ При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?“ Позовава се на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и на очевидна неправилност на атакувания акт. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въззивният съд е обсъдил всички доводи на страните, както и доказателствата в тяхната съвкупност, вкл. и свидетелските показания, като е изложил мотиви защо не ги кредитира в частта, в която се заявява, че ищцата не е добре психически. С оглед на това, решението е постановено в съответствие с практика на ВКС по първи въпрос, което изключва приложението на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (не се поддържа да е налице необходимост от промяна на практиката на ВКС), като не се доказва и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като липсва позоваване на конкретни актове на КС на РБ или на СЕС, в противоречие с които да влиза актът. Доколкото в противовес на твърдяното във въпрос № 3, апелативният съд е отчел спецификата на конкретния случай, спрямо този въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решаващият състав, противно на твърдението, съдържащо се във втори въпрос, е изградил крайният си извод не само въз основа на заключението на съдебно - психиатричната експертиза, но и на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 ГПК, въз основа на което е заключил, че не се доказва при условията на пълно и главно доказване на ищцата да са причинени морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което този въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд