Определение № 2433 от 30.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 18/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на „Д. Инвест“ ЕООД срещу решение № 66/22.08.2024 г. по в. т. д. № 86/2024 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 9/15.03.2024 г. по т. д. № 59/2023 г. на Окръжен съд Ямбол за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Технострой Инженеринг 99“ АД искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения, взети на общо събрание на акционерите, проведено на 08.09.2023 г.

В жалбата формално се сочи наличие на касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Преповтарят се фактическите твърдения, изложени в исковата молба, според които атакуваните решения са незаконосъобразно взети поради липса на изискуемо мнозинство от гласовете. Заявява се теза, че предходните съдебни инстанции са достигнали до неправилен краен извод за обратното, респективно за отхвърляне на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевира наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. „При наличие на винкулирани акции по смисъла на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ към кой момент следва да бъдат изпълнени предвидените в устава други условия за прехвърляне на акциите?“

2. „Допустимо и валидно ли е изпълнението на предвидените в устава други условия за прехвърляне на винкулираните акции по смисъла на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ да бъде извършено постфактум след извършване на джиро и вписването му в книгата на акционерите, включително от новосформиран членски персонален състав на съвет на директорите?“

3. „Следва ли да се считат за относително недействителни извършените в конкретния случай сделки по прехвърляне на поименни винкулирани акции, за които към датата на извършване на джирото и вписването му в книгата на акционерите не са изпълнени предвидените в устава други условия за прехвърляне на акции?“

4. „При условие, че се приеме наличие на относителна недействителност на извършените сделки може ли същата да отпадне постфактум и има ли обратно действие последващото забавено изпълнение на предвидените в устава други условия за прехвърляне на винкулираните акции по смисъла на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ?“

5. „Допустимо и валидно ли е решение на общо събрание на акционерите за определяне на мандат без решение за избор на персонален членски състав на съвета на директорите на акционерно дружество?“

Твърди се, че тези въпроси са разрешение в отклонение от решение № 19/2019 г. по т. д .№ 2511/2017 г. на II т.о., решение № 151/2020 г. по т. д. 2359/2018 г. на II т.о., решение № 52/2013 г. по т. д. № 472/2012 г. на I т.о., ВКС, евентуално отговорът им е от значение за прилагане на закона и развитие на правото.

При изложените съображения се формира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде селектирано за осъществяване на касационна проверка и отменено, като предявените искове бъдат уважени с присъждане в полза на касатора на сторените в производството по делото разноски.

Ответникът по касация „Технострой Инженеринг 99“ АД оспорва жалбата като неоснователни и моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Завява, че жалбата е нередовна, тъй като касаторът не е посочил в какво се състои порочността на въззивното решение. Релевира доводи, че, дори да е налице относително недействителна сделка по прехвърляне на акциите, то тази недействителност е санирана в по-късен момент. В евентуалност заявява, че решението на апелативния съд следва да бъде потвърдено като правилно и касаторът да бъде осъден за разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е стартирано с твърдения на ищеца, че на 08.09.2023 г. е проведено общо събрание на акционерите в „Технострой Инженеринг 99“ АД, на което са взети незаконосъобразни решения поради липса на необходимото мнозинство за приемането им. При гласуването са взели участие акционери с винкулирани акции – М. С. П. и „Омакс“ ЕООД, за придобиването на които акции не са били осъществени предвидените от устава на дружеството изисквания. Ищецът излага, че съгласно чл. 13, ал. 4, вр. с чл. 27, ал. 2, т. 4, б.“з“ и чл. 29, ал. 4 от действащия устав на ответното дружество условие за прехвърляне на акции на трето за дружеството лице е наличието на единодушно взето от членовете съвета на директорите решение, с което се дава съгласие към момента на извършване на джирото. В случая такова решение не е било взето към релевантния момент, а по-късно - след извършване на прехвърлянията, и от съвет на директорите, действащ в друг състав. Според ищеца това решение е незаконосъобразно и с него не е бил отстранен порокът при прехвърлянето на акции. При тези съображения ищецът счита, че гласувалите на събранието М. С. П. и „Омакс“ ЕООД не са имали качеството акционери в ответното дружество. Акциите, с които са гласували, не са участвали при формиране на мнозинство, т.е. липсва мнозинство и решенията са взети незаконосъобразно.

За да потвърди обжалваното пред него решение, състав на Апелативен съд Бургас е препратил към фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Счел е за безспорно установено между страните провеждането на общото събрание; датата, на която се е състояло; начина, по който е било гласувано за точките от дневния ред; единодушно взето решение от съвета на директорите за прехвърляне на акциите на трети лица след сключването на договорите за продажба и джиросването на акциите. За несъстоятелна е счел тезата на ищеца, като се е позовал на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ТЗ и даденото разяснение в решение решение № 19 от 8.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 2511/2017 г., II т. о., ТК, че прехвърлянето на винкулирани акции без спазване на предвидената в устава утежнена процедура води до относителна недействителност на прехвърлянето. В резултат на това, приобретателят не може да се легитимира като акционер в дружеството и да упражнява правата на такъв, включително да гласува на общо събрание на акционерите. Съобразил е, че в чл. 13, ал. 4, чл. 29, ал. 4, изр. 2 във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 4, б. “з” от устава на ответното дружество е предвидено разпореждането с акции и обременяването им с тежести да може да се извършва само със съгласието на съвета на директорите, взето с единодушие от членовете му. При установените факти съставът на апелативния съд е приел, че акциите са прехвърлени в съответствие със закона и особените правила на устава, тъй като е налице съгласие от съвета на директорите. Преценил е, че уставът не въвежда като условие съгласието да бъде дадено предварително, а е достатъчно двата елемента на фактическия състав (прехвърляне на акциите и единодушно съгласие на съвета на директорите) да са налице, за да се приеме, че третите лица М. П. и “Омакс” ЕООД са придобили акциите в съответствие със закона и устава и са имали право да участват в общото събрание като акционери.

За несъстоятелна е възприел и тезата на ищеца, че е незаконосъобразно решението на общото събрание по т. 4, касаещо подновяване мандата на членовете на съвета на директорите за нов петгодишен срок, считано от датата на изтичане на неговия предходен мандат. Анализирал е факта, че към момента на провеждане на общото събрание /08.09.2023 г./ в ТР е бил вписан съвет на директорите в състав С. И., М. П. и Н. И. с мандат до 11.06.2023 г., и е приел, че, макар управителният орган да е бил с изтекъл мандат, той е продължавал да изпълнява функциите си. С решението по т. 4 общото събрание е изразило воля вписаните към момента членове на съвета да продължат да изпълняват тези функции с подновен мандат, т.е. да бъдат преизбрани за нов мандат, за което според съда уставът не предвижда ограничения (чл. 26, ал. 3).

Не се явява обосновано искането за директен и факултативен достъп до касационен контрол.

Директното основание за достъп до касация е мотивирано с неправилно установени от съда факти и неправилно извършено тълкуване на приложимите норми на ТЗ. В практиката на ВКС константно се приема, че проявленията на очевидната неправилност не се припокриват с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност и следва да е изводима от мотивите на въззивното решение без необходимост от проверка дали съдът правилно е установил фактите, анализирал доказателствата, приложил материалния закон, спазил процесуалните правила и правилата на формалната логика, т. е. не предполага извършването на същинска касационната проверка. Очевидната неправилност е резултат от приложение на норма, която не е част от обективното ни право, или от приложение на закона в неговия обратен смисъл, или от драстично нарушение на основни правни принципи или правила на формалната логика. Нито една от тези хипотези не е посочена от касатора.

За да инициира касационен контрол на въззивното решение, жалбоподателят следва да депозира касационна жалба, в която да обоснове наличие на някой от пороците, регламентирани в чл. 281 ГПК. Към жалбата следва да е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, т. е. този въпрос следва да е в корелация с оплакванията за допуснато от предходната инстанция нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила или правилата на формалната логика. При липса на формулиран въпрос, който да отговаря на тези критерии, не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт.

Поставените от касатора въпроси не притежават характеристиката правни, тъй като не кореспондират с оплаквания в касационната жалба за допуснати конкретни нарушения от страна на въззивния съд - единствено е заявено съждение, че съдът е достигнал до неправилни крайни изводи. Поради тази причина настоящият състав преценява въпросите като хипотетично зададени, което им отнема съществената характеристика да са обуславящи произнасянето на съда и същевременно да са обвързани с оплаквания за неправилност, доколкото дори да им бъде даден отговор, той не би могъл да се свърже с някое от касационните основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Отделно от изложеното, съдът намира, че посочената от касатора практика не е релевантна спрямо очертания с исковата молба спор. С решение № 19/2019 г. по т. д. № 543/2017 г. състав на II т.о. е тълкувал разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ във връзка с уговорена в устава на акционерно дружество утежнена процедура за прехвърлянето на акции, която изисква те първо да бъдат предложени за изкупуване на съакционерите и, едва след техен отказ, да бъдат предложени на трето лице. Същият казус е разгледан и в решение № 151/2020 г. по т. д. № 2359/2018 г. на II т.о., а с решение № 52/2013 г. по т. д. № 472/2012 г. на I т. о. е дадено разяснение как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции или временни удостоверения се отразява на членствените права на приобретателя на акциите и по-специално на правото му на участие в общото събрание.

Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само формално посочено без да са изложени каквито и да било съображения защо касаторът счита, че е налице именно хипотезата на тази разпоредба. Както е разяснено с цитираното по-горе тълкувателно решение, касационният съд няма правомощието да обосновава наличието на някое от основанията за достъп до касация, извън служебната проверка, която дължи, за наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното пред него въззивно решение. В противен случай съдът тежко би нарушил принципа на диспозитивното начало.

Единствено за пълнота на изложението по повод твърденията на касатора, че прехвърлянето на акции в полза на М. С. П. и „Омакс“ ЕООД е относително недействително, следва да бъдат припомнени мотивите към ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС и т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, в които е изяснено, че порокът относителна недействителност предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо трето за сделката лице. Относителната недействителност е правно средство за защита, установено с изрични законови разпоредби, не в интерес на страните по договора, който валидно поражда действие между тях, а за защита именно на трети за договора лица, които са увредени от неговото действие. Ако се възприеме тезата на касатора, че увредено от прехвърлянията на акции в полза на М. С. П. и „Омакс“ ЕООД е дружеството „Технострой Инженеринг 99“ АД, то същото с даденото чрез съвета на директорите си постфактум разрешение за извършване на прехвърлянията следва да се счита изразило воля за отказ от защита срещу тези действия. Ищецът не е изложил твърдения въпросното решението на управилетния орган да е било атакувано и отменено от съда. Отделно от това, с поставените от него въпроси касаторът игнорира императивното изискване на чл. 174, ал. 2, изр. 1 ТЗ особените условия за прехвърляне на акциите, предвидени в устава, да бъдат изрично вписани в ТР, за да има действие спрямо трети лица. Липсата на вписване препятства възможността придобилият акции в резултат неспазване на условията да бъде считан за недобросъвестен, респективно джирото за невалидно – в този смисъл е и разрешението, дадено с решение № 50128/2024 г. по т. д. № 2718/2021 г. на I т. о.

Изложеното мотивира състава да постанови акт, с който да откаже достъп до касационен контрол.

При изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания размер от 3 600 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС