Определение № 2285 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4376/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КМСР-73“Е., [населено място], представлявано от управителя К. К. И., чрез процесуалния представител адвокат И. Я., против решение № 504 от 26.08.2022 г. по в. гр. д. № 503/2022 г. на ОС – [населено място]. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 87 от 11.04.2022 г. по гр. д. № 722/2021 г. на РС – [населено място], с което е уважен предявеният от В. А. М., М. А. Т., В. А. И. и К. Г. С. срещу касатора ревандикационен иск и е признато за установено по отношение на дружеството, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на общо на 4/5 идеални части или по 1/5 идеална част за всеки от недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. П., обл. Б., [улица], а именно: Урегулиран поземлен имот VІІ-...., в квартал 4 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 1027а/22.09.1989 г., с площ на урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м и едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., като „КМСР-73“Е. е осъдено да им предаде владението върху 4/5 идеални части от описания недвижим имот. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално- неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици. Ответникът по касационната жалба – В. А. И., чрез процесуалния си представител адвокат П. Х., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.Останалите ответници не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС – за признаване за установено по отношение на „КМСР-73“Е., че В. А. М., М. А. Т., В. А. И. и К. Г. С. са собственици на основание наследствено правоприемство на 4/5 идеални части или по 1/5 идеална част за всеки на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. П., обл. Б., [улица], а именно: Урегулиран поземлен имот VІІ-....., в квартал 4 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 1027а /22.09.1989 г., с площ на урегулирания поземлен имот от 1070 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м и едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м. и осъждане на дружеството да им предаде владението върху 4/5 идеални части от описания недвижим имот. За да уважи предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че съгласно Удостоверение за наследници изх. № 19/13.04.2021 г., издадено от кметството на [населено място], общ. П., общият наследодател на ищците А. Л. А., бивш жител на [населено място], общ. П., е починал на 02.02.1992 г. и е оставил като наследници дъщерите си В. А. М., М. А. Т., В. А. И., С. А. Л. /починала 2009г./ и синовете си Л. А. Л. /починал 2020 г., без преки наследници/ и И. А. А.. Посочено е, че съгласно удостоверение за наследници № 20/13.04.2021г. след смъртта на Л. А. Л., негови наследници са сестрите му В. А. М., М. А. Т., В. А. И. и наследниците по заместване на починалата пред и него С. А. Л. и брат му И. А. А.. Констатирано е, че наследник на починалата С. А. Л., е К. Г. С., съгласно удостоверение за наследници изх. № Г.-874/13.04.2021г.Посочено е, че общият наследодател на ищците А. Л. А. е сключил писмен договор с нотариална заверка на подписите от 10.11.1939 г., удостоверяващ, че С. Г. Я. му продава собствената си сграда, построена в държавно място, находяща се в [населено място], при съседи: Г. И., път и А. У., с площ от около половин декар.С последващ писмен договор от 11.10.1956 г., с нотариална заверка на подписите, е удостоверено, че С. И. Н. и непълнолетните й синове са продали през 1950 г. на А. Л. А. недвижим имот в [населено място], представляващ свободно дворно място от около 500 кв.м. при съседи: А. Л. А., улица, К. С. и А. Л. А.. Констатирано е, че с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № ...., том II, рег. № 6992, дело № 224 от 2020 г., И. А. А. е признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот представляващ Урегулиран поземлен имот VП-....., в квартал 4 по действащия план на [населено място], общ. П., одобрен със заповед № 1027а/22.09.1989 г., с площ на урегулирания поземлен имот от ..... кв.м. и при съседи: от северозапад - урегулиран поземлен имот VI-....., от североизток - [улица] - о.т. 25, от югоизток - урегулиран поземлен имот VШ-..... и от югозапад - [улица] - о.т. 39, ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв. м и едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м.; с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., том I, рег.№ 1253, дело № 38 от 2021 г. И. А. А. е продал на И. К. Д. процесния недвижим имот; с договор за покупко-продажба на недвижим имот по н.а. № ....., том I, рег. № 1703, дело № 61 от 2021г. И. К. Д. е продал на Р. И. И. поземления имот, ведно с построените в него две жилищни сгради, а с договор за покупко-продажба по нотариален акт № ....., том I, рег.№ 2596, дело № 123 от 2021г. Р. И. И. и К. К. И. (съпруг на И.) са прехвърлили придобития по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност процесен недвижим имот на „КМСР-73“ Е.. Съгласно заключението на съдебно-техническа експертиза процесният имот УПИ УП-....., в кв.4 по плана на [населено място], е включен в строителните граници на селото в плана от 1989 г., одобрен със заповед № 1027а от 22.09.1989г., а съгласно разширението на регулационния план от 12.11.1959 г. УПИ III - ...., кв.33, представлява част от УПИ УП-....., в кв.4 по плана на [населено място] към 1989 г., като същият имот към 1989 г. е бил с площ от 1070 кв.м. при съседи: от изток - УПИ УШ-....., запад - УПИ У1-...., север - проектна улица /не е изградена/ и юг - улица.Вещото лице е установило, че в разписния лист към плана на [населено място], процесният имот, който по плана от 1989г. е парцел VII – ....., е отразен като собственост на наследодателя А. Л. А..Описаните в договора от 1939 г. и в договор от 1956 г. имоти и УПИ УП-...., в кв.4 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 1027а от 22.09.1989 г., с площ на УПИ от 1070 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., не са идентични. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че ищците са доказали правото си на собственост върху 4/5 ид. ч. от процесния недвижим имот на заявеното в исковата молба основание, а именно наследствено правоприемство.Посочено е, че от писмените доказателства по делото се установява, че ищците са наследници по закон на починалия А. Л. А., както и че общият им наследодател е бил собственик на процесния имот.Изложени са съображения, че в разписния лист по плана от 1989 г., когато процесният имот за първи път е включен в строителните граници на [населено място], е отразен като собственик А. Л. А. като изводът, че същият е бил собственик на имота до смъртта си е направен при съвкупната преценка на сключените от него договори за покупко -продажба в писмена форма с нотариална заверка на подписите, поставящи начало на владение, както и на установения по категоричен начин от събраните гласни доказателства факт, че никой не е оспорвал собствеността и не са променяни границите на имота на А. Л. А..Прието е, че общият наследодател на ищците не се е разпореждал с процесния имот и към момента на откриване на наследството той е бил част от него, поради което на основание чл. 5, ал.1 ЗН, във вр. с чл. 8, ал.1 ЗН ищците и И. А. А. наследяват равни части, а именно по 1/5 ид.ч. Възражението на ответното дружество, че И. А. А. е придобил по давност целия имот и с последващи прехвърлителни сделки, същият е станал собственост на „КМСР-73“ Е., е отхвърлено като неоснователно.Тези сделки са прехвърлили право на собственост само в обем на 1/5 ид.ч. върху имота.Прието е, че твърдението на ищците в исковата молба, че процесният имот е изцяло във владение на управителя на ответното дружество не се оспорва от последния, който с отговора на исковата молба е заявил, че владението е установено още в деня на сключване на договора за покупко - продажба - 21.04.2021 г. и продължава и към момента на разглеждане на делото. По гореизложените съображения, въззивният съд е формирал краен извод за основателност на предявения от ищците ревандикационен иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, доколкото в обстоятелствената й част липсват надлежни фактически твърдения относно придобивния способ, на който ищците са придобили собствеността върху процесния имот.Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по така наведените оплаквания във въззивната жалба за нередовност на исковата молба, поради което произнасянето му е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 65/30.07.2019 г. по т. д. №183/2018 г.на ВКС,ІІ т.о.Поддържа, че изводът на въззивният съд, че общият наследодател на ищците е бил собственик на процесните имоти на основание вписването му в разписната книга, както и на договор от 18.02.1939 г. и договор от 11.10.1956 г., противоречи на приетото в решение № 553/01.07.2009 г. по гр. д № 1002/2008 г. на ВКС, І г.о. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. В настоящия случай следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да се прецени дали въззивният съд е изпълнил задължението си по т.4 от ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение