Определение № 2363 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от С. М. Г., чрез адв. И. Д., частна касационна жалба против определение № 585 от 4. 12. 2025 г. по ч. гр. д. № 326/2025 г. на ОС – Видин, потвърждаващо определение № 1008 от 16. 09. 2025 г. по гр. д. № 1582/2023 г. на РС – Видин, с което е прекратено, като недопустимо, исковото производство, образувано по предявен от С. М. Г. против Г. Л. Г. и Община – Видин положителен установителен иск за собственост – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е изключителен собственик на котел на твърдо гориво „De D.“, монтиран в мазето към апартамент № *, ведно с прилежащите тръби за топла и студена вода, които излизат от мазето към апартамент № *, преминават през сграда – жилищен блок № *, вх. *,[жк], [населено място], и захранват отоплителни тела в апартамент № *, на етаж *, във вх. * на жилищен блок № *,[жк], [населено място], заедно с металния димоотвод, монтиран по южната фасада на сграда с идентификатор ***, посредством който се отвеждат димните газове от котела. Твърди се незаконосъобразност на определението поради постановяването му в нарушение на чл. 124, ал. 1 ГПК и при неправилна преценка на интереса от предявяването му. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.

Подаден е отговор от ответната по иска страна Община – Видин, с който се твърди липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и правилност на същото.

Не е подаден отговор от ответника по иска Г. Л. Г..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.

Не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. М. Г. против Община – Видин и Г. Л. Г., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост на описаната по-горе движима вещ с принадлежности към нея. Правният интерес от иска е обоснован с твърдението, че със заповед на кмета на общината, жалбата срещу която, подадена от ответника Г. Г., е отхвърлена с решение № 77 от 4. 05. 2023 г. по адм. д. № 15/2023 г. на АС – Видин, е наредено на Г. Г. да премахне описаната по-горе отоплителна инсталация, представляваща незаконен строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР ЗУТ. Твърди се, че ищцата не е участвала в производството по издаване и обжалване на заповедта, както и че изпълнението й би накърнило правото й на собственост върху процесното отоплително съоръжение. Посочила е, също, че при разрешаване на спора за собственост съдът ще се произнесе по законосъобразността на заповедта на основание чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Установено е по делото, че ищцата и ответникът физическо лице са съпрузи от 7. 10. 1990 г., закупили са през време на брака си (на 23. 04. 2003 г.) апартамент № ***, обслужван от процесната отоплителна инсталация. Ищцата е била уведомена за издадената заповед и възможността за обжалването й на 09. 01. 2003 г. и е подала до Върховния административен съд искане вх. № 2051/2023 г.за отмяна на решението на АС – Видин, което искане е отхвърлено с решение № 2045 от 21. 02. 2024 г. по адм.д. № 9767/2023 г. на ВАС.

Установено е по делото от заключение на съдебнотехническа експертиза и обстоятелството, че отоплителната инсталация не е трайно прикрепена към сградата, възможно е демонтирането й и това не би довело до увреждането й.

При тези данни окръжният съд е приел за правилен изводът на първоинстанционния за недопустимост на производството по делото поради липса на правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост. Ответниците не оспорват правото на собственост на ищцата върху отоплителната инсталация, нито премахването на инсталацията би накърнило правото на собственост на ищцата върху съоръжението. Посочено е, че ищцата, след като не е участвала в административното производство по обжалване на заповедта, може да защити правата си оспорвайки административния акт на собствено основание. Прието е, че е недопустимо граждански съдилища да блокират изпълнението на влезли в сила решения на административни съдилища.

В изложението към частната касационна жалба се поставят следните въпроси:

1. Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост в хипотеза, при която ответникът с действията и актовете си застрашава и накърнява правото на собственост на ищеца.

Твърди се разрешаването му в противоречие с определение по ч. гр. д. № 190/2019 г. на ВКС, 1 г.о.

2. Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост в случаите, при които правото на собственост е засегнато и застрашено от административен акт, ако ищецът не е участвал в административното производство по издаването и обжалването му и изпълнението му ще засегне правото на собственост на ищеца.

Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос.

В посоченото от жалбоподателката определение на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на положителен установителен иск е налице и в хипотеза, при която ответникът с действията и актовете си създава пречки за установяване по предвидения в закона ред, включително чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, на принадлежността на правото на собственост на ищеца, поставяйки пред ищеца условия за установяване на обстоятелства, които не са пряко свързани с предвидените в закона предпоставки за установяване на правото.

В случая обаче не е налице хипотеза, при която изпълнението на заповедта за премахване на процесното отоплително съоръжение ще застраши или накърни правото на собственост на ищцата. Спорът в административното производство е бил дали отоплителната инсталация представлява подлежащ на премахване незаконен строеж, а не чия собственост е. Демонтирането на инсталацията не би довело до увреждане на съоръжението и до невъзможност за повторното му монтиране с цел използването му по предназначение, нито би довело то погасяване на правото на собственост на ищцата върху същото.

В този смисъл, липсва противоречие между изводите на въззивния съд и коментираното определение на ВКС.

По аналогични съображения настоящият състав намира, че не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос – въпросът е неотносим към настоящото дело, доколкото в случая не е налице хипотеза, при която изпълнението на заповедта за премахване на процесното отоплително съоръжение ще застраши или накърни правото на собственост на ищцата върху отоплителната инсталация.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателката С. М. Г. следва да бъде осъдена да заплати на Община – Видин сумата 40 евро юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение