Определение № 1065 от 07.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 188/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Джайден юнайтед България“ ЕООД срещу решение №327 от 06.06.2025 г. по в.т.д.№839/2024 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №953 от 03.07.2024 г. по т.д.№2330/2022 г. на СГС, с което е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на окончателно решение от 25.05.2020 г. по дело №600526-2018 по описа на Арбитражната институция при Швейцарските Камари (сега Швейцарски арбитражен център АГ), с което „Джайден Юнайтед България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Имекс Груп“ Лтд сумата от 248 500 щатски долари, дължими по договор за продажба № IG-JUB 092013 от 23.09.2013 г., ведно със законната лихва в размер на 10 % върху главницата от 27.07.2015 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 9729.73 щ.д. за процесуално представителство в производството пред арбитраж, 1005.20 евро разноски за преводи и 630.30 евро разходи за преписи и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Джайден Юнайтед България“ ЕООД да заплати на Имекс Груп“ Лтд сумата от 3786.39 лв., разноски по делото. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – непроизнасяне на въззивния съд по оплакването за липса на изготвен от първата инстанция доклад по делото и поради нарушения на материалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. със задължителната такава: 1. Следва ли основание за уважаване на иска да е недоказването на факти, които не са били включени в предмета на доказване с доклада по делото. 2. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да извърши нов доклад по делото. 3. При констатиране на пропуск или недостатък в доклада, следва ли въззивният съд да даде указания за ангажиране на доказателства. Ответникът по жалбата „Имекс Груп“ Лтд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на процесното решение на чуждестранен арбитражен съд, въззивният съд е приел, че предвид разпоредбата на чл.51, ал.2 и 3 ЗМТА (сега ЗА), процедурата и условията за признаване и изпълнение на чуждестранните арбитражни решения са подчинени от една страна на разпоредбите на международните договори, а от друга на нормите на чл.118-122 от КМЧП, като в случая приложимият международен договор е Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркската конвенция). Посочил е, че не са налице предвидените в конвенцията основания за отказ да се признае и да се допусне до изпълнение процесното арбитражно решение – както тези по т.2 на чл.V, за които съдът следи служебно, така и тези по т.1, б.г и б.д на чл.V (липса на компетентност на арбитражния съд и на доказателства за влизане на решението в сила), наведени от ответната страна, в чиято доказателствена тежест е тяхното установяване. По отношение на конкретните твърдения във връзка с поддържаните от ответника основания за отказ, вкл. и с оглед твърденията за липсата на предвидените в чл.51 ЗМТА, вр. чл.119 КМЧП предпоставки (представеното решение не е в оригинал, нито в заверен от постановилия го орган препис, както и че автентичността на подписите на арбитрите и тяхното качество не са били надлежно удостоверени, че решението не е било постановено от посочения от страните по договора арбитраж, както и че представеното удостоверение не е заверено в частта относно неговото съдържание, а само по отношение на подписа на лицето), въззивният съд е посочил следното: В конкретния случай ищецът е представил с исковата молба препис от решение от Арбитражната институция при Швейцарските Камари, постановено по реда на Швейцарския правилник по дело № 600526-2018, но след дадени от съда указания в съдебно заседание ищецът е представил за сравнение оригинал, при който подписите на двама от тримата арбитри, взели участие в разглеждането на делото са нотариално заверени от швейцарски нотариуси, заверката е скрепена е апостил и е направен превод от заклет преводач, а подписът на третият от арбитрите е бил заверен от българки нотариус. За образуването на арбитражното производство ответникът е уведомен, същият е взел участие в избора на арбитри, както и е подал отговор на исковата молба, като във всички действия е изпращал писмени молби, в които е отразено, че те са адресирани до Арбитражната институция при Швейцарските камари, посочил е и арбитър, който е включен в състава, участвал е в арбитражното производство, както и е бил надлежно представляван, а липсват доказателства, че е оспорил компетентността на арбитража. Решението е постановено от същия орган, като по делото са ангажирани доказателства, от които може да се направи обоснован извод за осъществено преобразуване, като правоприемник на институцията е Швейцарски арбитражен център. По делото е представено удостоверение, изхождащо от Секретариата на АС при Швейцарския арбитражен център, което е с нотариална заверка на подписа на лицето и апостил, в което е отбелязано, че арбитражното решение е окончателно и е влязло в сила. В същото е посочено, че решението е връчено на страните, като се установява по делото, че подписалият удостоверението е служител (правен съветник), в чиито правомощия е издаването на заверени копия от решенията и удостоверенията. Издаденото от чуждестранния съд удостоверение е единственото доказателство необходимо и достатъчно за признаване, съответно допускане на изпълнение на чуждестранното решение, съответно липсата на това удостоверение представлява формална пречка пред признаването. Дължимата от съда служебна проверка на удостоверението се свежда до редовността на представения документ от външна страна. Ответникът също не може да противопоставя възражения по същество на извършената от чуждестранния съд преценка относно обстоятелството дали съдебният спор е приключил с влязло в сила решение. Удостоверението се издава от съда, който най-добре познава спора и е в най-добра позиция да потвърди, че решението е влязло в сила съобразно правилата на приложимия процесуален закон на държавата по произход и отчитайки всички намиращи се по делото доказателства за извършеното уведомяване на страната за решението. Единствено допустими в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение са възражения на ответника относно автентичността и реквизитите на представеното удостоверение, тоест нарушения, които биха довели до липса на доказателствена сила на представения документ. Тежестта на опровергаването е за ответника, които се позовава на липсата на доказателства за окончателност на решението и влизането му в сила, но такива доказателства не са ангажирани от ответника, поради което следва да се приеме, че въведеното възражение е неоснователно. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са свързани с разпоредбите, регламентиращи доклада по делото и правомощията на въззивния съд и са израз на поддържаната от касатора теза за липса на изготвен от първата инстанция доклад по делото, респ. за липса на разпределение на доказателствената тежест по отношение на правнорелевантните факти. Тази теза обаче, освен че не е споделена от въззивния съд, изрично се опровергава от данните по делото, установяващи изготвянето от първоинстанционния съд на проекто-доклад, обективиран в определение №1054 от 29.03.2023 г. (л.231, том I от първоинстанционното производство), приет с протоколно определение от 14.06.2023 г. за доклад по делото. В последния на ответника изрично е указано да представи доказателства за твърденията си за наличие на различие между уговорения арбитраж и този, който се е произнесъл по спора, както и за твърденията си за обжалваемост на решението по швейцарското право - т.е. в доказателствена тежест на ответника е вменено установяването на липсата на компетентност на арбитражния съд и на опровергаване на обстоятелството, че решението е влязло в сила. В този смисъл спрямо поставените в изложението въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което спрямо тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложеното и тъй като при постановяването на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид липсата на доказателства за направени от ответника по касация разноски, такива не му се следват. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,