Определение № 460 от 27.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 230/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД против решение № 76/14.06.2023 г. по в.гр.д. № 450/2022г. по описа на Апелативен съд-Бургас в частта с характер на определение, с която е отменено определение от 21.09.2022 г. по гр.д. № 309/2021г. на ОС-Ямбол по чл.248 ГПК и вместо него е постановено друго по чл.248 ГПК за отмяна на решение № 105/03.06.2022г. по гр.д. № 309/2021 г. в частта на разноските. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт. Считат, че от доказателствата се установява, че пропускът на адвоката да представи доказателства за извършени разноски по делото е обусловен от нарушение на реда при разглеждане на делата от първоинстанционния съд, вкл. и неспазване на правилото по чл.142 ГПК. Моли да бъде отменено атакуваното определение и да се постанови друго за потвърждаване на определение от 21.09.2022 г. по гр.д. № 309/2021г. на ОС-Ямбол по чл.248 ГПК. Ответниците Х. М. М., М. М. М., К. С. М. и И. С. М. оспорват основателността на частната жалба. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. С обжалваното решение /с характер на определение/ БАС е приел, че в отговора на исковата молба, в съдебни заседания пред ЯОС, в подадената молба след приключване на последното по делото заседание ответникът по иска не е поискал присъждане на разноски. Поради което и те не му се дължат. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частния касатор въвежа при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селекция на частната касационна жалба следния правен въпрос: Следва ли на страната да бъдат присъдени разноски в случай, че същата е поискала и приложила списъка на разноските, макар и с отделна молба след проведеното последно заседание, поради лишаването на страната от възможността за участие в същото? Частният касатор се позовава на противоречие с ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и решение № 67/03.04.2014г. по гр.д. № 2944/2013г. на ВКС, IV г.о. и решение № 414/27.07.2009г. по гр.д. № 1049/2008г. на ВКС, IV г.о. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният въпрос не отчита обуславящите крайното правно разрешение на спора изводи на БАС. Въззивният съд не е констатирал допуснато нарушение на процесуалните правила при провеждане на последното заседание от първоинстанционния съд и е приел, че няма направено искане от ответника по иска до посочения релевантен момент за присъждане на разноски в процеса. Този въпрос подлежи на установяване чрез преценка на конкретни доказателства – отразена воля в подаден писмен отговор, молби по делото, изявления в съдебни заседания и обективиран в протокола от съдебно заседание ред за провеждане на същото, евент. проведено ли е производство за поправка на протокол или постановено ли е определение за отмяна хода по същество. Следователно се налага проверка по същество на оплакванията по частната касационна жалба, която дейност е извън предмета на произнасянето по чл.288 вр. чл.274, ал.3 ГПК. Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд