Определение № 276 от 09.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 648/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 208/18.11.2015 г., постановено по в. гр.д. №453/2015 г. на Пловдивския апелативен съд ,І - ви граждански състав, по касационна жалба на С. С. Н. от [населено място]. С обжалваното решение е потвърдено решение №351/12.06.2015 г., постановено по гр.д. № 904/14 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. С. Н. чрез адв. Ч. Ч. срещу Земеделска кооперация „М.-95”, [населено място] иск с пр. осн. чл. 19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 12.07.1999 г. за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ 3720/4730 кв.м. ид. ч. от парцел V-1521, кв.229 по плана на [населено място], одобрен със Заповед №292/25.04.1997 г. на Кмета на [община], а понастоящем представляващ 45/585 кв.м. ид. ч. от УПИ VІ-1521 и 3729/4450 кв.м. ид. ч. от УПИ ІV -1520, находящ се в кв.229 по регулационният план на [населено място], като неоснователен. Ответникът по жалбата Земеделска кооперация „М.-95”, [населено място] не взема становище относно допускането на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приложено е и Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./ С представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че въззивният съд е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС / Р № 359/25.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1220/2010 г./.Последното предполага позоваване на допълнителното основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК - противоречие със задължителната практика на ВКС, доколкото решението е постановено при условията на чл. 290 ГПК. Липсва обаче формулиран правен въпрос по отношение на който да е изпълнено соченото основание, а това е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. К. се позовава на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Само записването по кадастралния план, представлява ли друг начин, предвиден в закон по смисъла на чл. 77 ЗС за придобиване право на собственост върху недвижим имот ,при положение, че самото записване в разписния лист към плана е вторично действие. Въпросът така както е формулиран обаче не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Със същото е прието, че към настоящия момент не е изпълнено едно от условията за обявяване на предварителния договор за окончателен, а именно не е установено ищецът да е собственик на имота. Посочено е, че по действащите кадастрални отразявания имотите предмет на иска по чл. 19,ал.3 ЗЗД са вписани като общинска собственост.Следователно становището на съда не е, че по силата на кадастралните отразявания /респ.вписване в кадастралния регистър/имотът е станал общинска собственост ,а че ищецът не е установил по несъмнен начин собствеността върху имота, което установяване в случая следва да бъде при условията на пълно и главно доказване. Следователно така поставения въпрос няма характеристиката на правен въпрос в посочения вече смисъл. Отделно от това касаторът не е обосновал по никакъв начин изпълнението на соченото от него допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.