Определение № 5572 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1975/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово/ОС/ и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу ЧСИ Г. Н., рег. №*** на КЧСИ и район на действие ОС Габрово искове по чл.45 ЗЗД, вр. с чл.74 ЗЧСИ и чл.86 ЗЗД- за сумата от общо 13 407 лв., обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по и.д. №94/13 г., изразяващо се в публична продан на три недвижими имота на касаторката и за сумата 726, 89 лв., мораторна лихва върху главницата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липса на практика на ВКС са правните въпроси: Може ли изпълнителните действия, предприети от ЧСИ при нарушение на закона, да бъдат законосъобразни? За кои незаконосъобразни действия на СИ може да бъде ангажирана освен дисциплинарна и имуществена отговорност? Според касатора в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС е разрешен от въззивния съд въпросът: Процесуално незаконосъобразни ли са изпълнителни действия, предприети от СИ след настъпване на перемпция по изп. дело? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че изп. дело е образувано по молба на взискателя Банка ДСК ЕАД от 6.06.13 г. с приложен изпълнителен лист за дълг в общ размер от 98 607 евро, платими солидарно от четиримата длъжници, една от които е ищцата. За периода от 26.06.15 г. до 26.06.17 г. по делото не са извършвани изпълнителни действия. На 17.10.17 г. банката – взискател е подала молба за извършване на справки за банкови сметки, недвижими имоти и движими вещи на длъжниците. Във връзка с молбата СИ е направил необходимите проучвания и на 16.08.18 г. е вписал възбрана върху посочените в решението недвижими имоти на длъжниците. С молба от 2.10.18 г. взискателят е поискал да се извърши опис на възбранените имоти на ищцата. Опис е извършен на 27.11.18 г. и на 19.06.19 г. е обявена публична продан на един от имотите. Поради нестаналата публична продан, на 05.01.2021 г. взискателят е поискал извършването на нова публична продан на недвижимите имоти, собственост на ищцата. От данните по делото се установява, че трите й имота са продадени на публична продан в периода 27.04.22 г. - 22.09.22 г., за сумата от общо 13 407 лв., която ищцата претендира като претърпяна имуществена вреда. Въззивният съд е приел, че дори при настъпила по изп. дело перемпция, съдебния изпълнител дължи изпълнение и е следвало да приложи искания от взискателя изпълнителен способ. Ако след перемиране на делото по силата на закона, съдебният изпълнител извърши принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора, той носи само дисциплинарна отговорност. Действията му не са източник на отговорност за вреди по чл. 441 от ГПК, тъй като той е бил овластен от взискателя да осъществи изпълнението и е длъжен да процедира докато изпълняемото право е налице, а то е обективирано в издадения изпълнителен лист. В Решение № 37 от 14.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о., е прието още, че извършването на действия при настъпила перемпция може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделно дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителите дела. Извършените от ЧСИ действия са в период след настъпила перемпция по изпълнителното дело и с тях според ОС действително е извършено нарушение, тъй като не е било прекратено изпълнителното дело и образувано ново. Това обаче не е довело да незаконосъобразност на извършените по искане на взискателя действия. Предприемането на изпълнителни действия по перемираното производство само по себе си не е процесуално незаконосъобразно и не може да е източник на неблагоприятни последици за длъжника. По горните съображения въззивният съд е достигнал до извода, че ответният ЧСИ не е извършил незаконосъобразни действия по изп. д. № 94/2013 г., поради което не е налице първата предпоставка от състава на деликтната отговорност на частния съдебен изпълнител и искът е неоснователен. ВКС намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването. Отговор на поставените в изложението въпроси, свързани със законността на действията на ЧСИ, извършени след настъпила по изп. дело перемпция е даден с мотивите към т.3 от ТР №2/4.07.24 г. ОСГТК. Там е посочено: „Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.“ Крайният извод на въззивния съд, че извършените по искане на взискателя след настъпилата перемпция по изп. дело действия на ЧСИ не са незаконосъобразни, съответства на задължителната практика на ВКС, приета след постановяване на въззивното решение. С ТР №2/4.07.24 г. ОСГТК е уеднаквена противоречивата практика по чл.290 ГПК, на част от която се е позовал и касаторът във връзка с третия / втори в изложението/ въпрос. Приемането на ТР изключва допълнителните предпоставки на основанието по чл.280, ал.1,т. 3 ГПК във връзка с поставените въпроси – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.