Определение № 278 от 08.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 737/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 3610 / 20.12.2013 год. по ч.гр.д.№ 3513 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 9 състав, с което е отменено определение № 12 568 / 03.10.2013 год. по гр.д.№ 3316 / 2013 год. на Пловдивски районен съд, 21 гр. състав, като е оставена без уважение молба вх.№ 39831 / 22.08.2013 год. на настоящия жалбоподател, за изменение постановеното първоинстанционно решение, в частта по присъдени в тежест на същия разноски - адвокатско възнаграждение заплатено от противната страна, чрез намаляването му като прекомерно, на основание чл. 78 ал.5 ГПК, предвид фактическата и правна сложност на спора.Жалбоподателят счита, че процесуалният закон не съдържа вмененото от въззивния състав задължение за упражняване правото на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 ГПК, до приключване на устните състезания по делото, доколкото въззивният съд е оставил молбата без уважение, предвид несвоевременност на искането на това основание. Липсата на краен срок за възражението в самата разпоредба жалбоподателят намира ,че не може да се подмени с въвеждането на такъв срок чрез тълкуването на чл. 78 ал.5 ГПК, а единствено по пътя на законодателна промяна. В тази насока е и поставеният в изложението по чл. 280 ал.1 ГПК въпрос: Допустимо ли е чрез тълкуване на чл.78 ал.5 ГПК въвеждането на краен срок за предявяване възражение за прекомерност - до приключване на устните състезания в съответната инстанция, когато противната страна / в чиято полза се присъждат оспорените разноски / не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК към същия този момент ? Въпросът е зададен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Ответните страни – Г. И. и [фирма] – оспорват частната жалба, подкрепяйки правилността на въззивното определение, като постановено в унисон със задължителна съдебна практика на ВКС - т.11 ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС – след като по тълкувателен път се лимитира със срок до приключване устните състезания в съответната инстанция предявяването на самата претенцията за възмездяване на разноски. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Няма спор, че до приключване на устните състезания настоящият жалбоподател не е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78 ал.5 ГПК. Липсва представен от противната страна списък на разноски по чл. 80 ГПК, но договор за правна помощ, съдържащ и удостоверяване разплащането на адвокатско възнаграждение, в присъдения с първоинстанционното размер, е приложен още с отговора на исковата молба. Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, за намаляване присъденото, на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответниците адвокатско възнаграждение, поради несвоевременност на възражението основано на чл.78 ал.5 ГПК - едва в молбата по чл. 248 ГПК. Касационното обжалване не следва да се допусне, предвид следното: Въпросът е зададен в хипотеза на непредставен от страната, претендирала разноски,чието намаляване поради прекомерност е предмет на молбата по чл.248 ГПК, списък за разноски, въпреки налично доказателство за договорено и разплатено адвокатско възнаграждение. Еднозначна и безпротиворечива, намерила и задължително разрешение в т.9 ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, е съдебната практика, че непредставянето на списък на разноски е пречка за самата претендирала ги страна да иска изменение на постановеното по искането й за възмездяване на разноски определение, не и изобщо процесуална пречка за произнасяне по искане за разноски, установими в преписката по делото .Равнозначно не следва да се счита препятствана да установи основанието и размера на същите ,до приключване на устните състезания, противната страна, с цел противопоставяне възражение за недължимост или прекомерност. Лимитиране със срок възможността за оспорване по чл. 78 ал.5 ГПК е също възприето безпротиворечиво в съдебната практика .В съответствие със същата, намерила израз и в задължителното за въззивната инстанция, като постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК определение - № 372 / 16.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 223 / 2012 год. на ВКС, ІV г.о., е позоваването на несвоевременност на възражението на [фирма], основано на чл. 78 ал.5 ГПК. Правото на възражение е в корелативна връзка с правото на насрещната страна да претендира разноски, ограничено в упражняването му до приключване на последното заседание в съответната инстанция / чл. 80 ГПК / - т.11 на ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. ОСГТК на ВКС. Само ако в съответствие с чл. 80 пр. второ ГПК страната, в чиято полза са присъдени разноски, упражни правото си да поиска изменение на решението в тази му част и доколкото изменението би касаело произнасянето на съда по възмездяване разноските за процесуално представителство от адвокат, страната в чиято тежест са присъдени същите би имала възможност за възражение за прекомерност, явяващо се последващо спрямо устните състезания в съответната инстанция. Процесуалният закон по начало ограничава процесуалните действия на страните до приключване устните състезания, освен в случаите на изрично визирани по-кратки срокове, в съответствие с концентрационното начало в процеса, както и изрично урежда изключенията от това правило - чл.247, чл.249, чл.250 ГПК. Именно тази изрична уредба в процесуалния закон,съгласувана с принципите за публичност и непосредственост / чл.11 ГПК / и разглеждане делата в разумен срок / чл.13 ГПК /, в съчетание с принципа на състезателното начало - за осигуряване възможността на страните да се запознават и вземат становище по исканията на насрещната страна, без това да минира бързината на производството, изключват възможността страната по свое усмотрение, неограничено със срок, по всяко време след приключване на устните състезания да упражни процесуални права, каквото е и правото на възражение по чл. 78 ал.5 ГПК. Срокът по чл. 248 ал.1 ГПК е уреден за изменение на решението в частта за разноските, предпоставящо своевременно и надлежно упражнено от страната право по чл.78 ГПК / вкл. на ответната и за намаляване поради прекомерност /, несъобразено от съда изцяло или частично, поради грешка или опущение. С оглед гореизложеното, макар покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, поставеният процесуалноправен въпрос не предпоставя допускане на касационното обжалване, тъй като формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, при липса на противоречива съдебна практика относно момента до който страната може да упражни възражение по чл. 78 ал.5 ГПК, напротив извеждането му от дадените в т.11 вр. с т.9 / предвид конкретната заявена от жалбоподателя хипотеза / на ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС разрешения, изключва обоснованост на този допълнителен селективен критерий. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение