Определение № 312 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4155/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 260 751/28.09.2020 година, подадена от „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място], против решение № 157/27.07.2020 година на Апелативен съд Варна, търговско отделение, ІІ-ри състав, постановено по т. д. № 190/2020 година.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 1090/03.12.2019 година на Окръжен съд Варна, търговско отделение, ІV-ти състав, постановено по т. д. № 1756/2018 година, с което по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, предявен от В. С. В. и К. Т. В. против „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] е обявен за нищожен договора за замяна на недвижим имот от 05.09.2014 година, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № **, дело № 346/2014 година на С. Д.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № * в регистъра на Нотариалната камара, с който ищците са прехвърлили на „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ..., находящ се в [населено място], р-н М., местност „П.“, с площ от 1649.00 м 2 при граници поземлени имоти с идентификатори № ..., № ..., № ..., № ..., №..., № ..., № ..., № ..., № ...; срещу телевизор „Дива“ на стойност 139.00 лева, поради накърняване на добрите нрави.

В подадената от „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение на Апелативен съд Варна е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като освен това е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от В. С. В. и К. Т. В. против „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответниците по касационната жалба В. С. В. и К. Т. В. са подали отговори на същата с вх. № 261 928/26.11.2020 година, с който са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 157/27.07.2020 година на Апелативен съд Варна, търговско отделение, ІІ-ри състав, постановено по т. д. № 190/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

„КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 27.08.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 260 751/28.09.2020 година, като 27.09.2020 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Апелативен съд Варна е констатирал, че страните по делото не спорят относно сключването на цитирания по-горе договор за замяна. Същевременно от заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-оценителна експертиза се установявало, че пазарната стойност на недвижимия имот към 05.09.2014 година възлизала на 139 700.00 лева, а съобразно заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза справедливата пазарна стойност на имота били приблизително същата и възлизала на 140 000.00 лева. Насрещно предоставената движима вещ била закупена ден преди сключването на договора за замяна от „Технополис България“ ЕАД [населено място] с фактура № [ЕГН]/04.09.2014 година за сумата от 139.00 лева. Цената на закупуване била пазарната цена на вещта, предоставена в замяна. Поради това, цената на имота надхвърляла приблизително 1000 пъти цената на насрещно предоставената движима вещ.

Позовавайки се така установената фактическа обстановка съставът на Апелативен съд Варна е посочил, че на основание чл. 9 от ЗЗД страните можели свободно да определят съдържанието на договора, но с две ограничения-повелителните норми на закона и добрите нрави. Последните били неписани, общовалидни морални норми, които съществували като общи принципи и били критерии за оценка на сделките.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави била сделка, при която престациите били нееквивалентни до степен, близка до изобщо липсваща възмездност. Когато престацията не била толкова незначителна, съдът можел само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда. В настоящия случай било налице драстично, съществено и житейски нелогично несъответствие между стойността на уговорените насрещни престации. Недвижимият имот бил заменен срещу движима вещ, чиято цена била близо 1000 пъти по-ниска. Нееквивалентността на престациите била толкова съществена, че практически била сведена до липса на престация. Същевременно, не се твърдяло, че сделката е симулативна като прикриваща дарение. Крайният резултат бил несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице бил порок, обуславящ недействителност на сделката, на основание чл. 26, ал. 1, пр. от 3 ЗЗД. Пред въззивната инстанция „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] претендирало събиране на гласни доказателства за мотивите, при която страните са сключили сделката. Поддържали се разнообразни твърдения, че прехвърлителите били свързан с досъдебно производство срещу трето лице за имотни измами, което съставлявало „тежест“ върху процесния имот. Сочели се и примерни хипотези, които принципно влияели на договарянето-„предстоящо плащане на данъци, получаване на реципрочна услуга или имот, опрощаване на дълг, нравствени и други мотиви и т. н. Във въззивната жалба не бил посочен конкретен фактор от изброените, който бил повлиял на процесното договаряне. Отделно от изложеното, мотивите за сключената сделка били ирелевантни за наличието на предпоставките по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. В нотариалния акт, съставляващ официален документ за съдържанието на сключената сделка, не било визирано получаването на реципрочна услуга или опрощаване на дълг като основание. Опровергаването на съдържанието в разглежданата част не можело да осъществи с гласни доказателства поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК. Не на последно място, мотивите за сключената сделка били ирелевантни за наличието на предпоставките по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Събирането на доказателства за наличието на опит и знание на прехвърлителите за пазарните условия за продажба, изводимо от предходно сключени от тях множество сделки също не кореспондирало с предявения иск. Установяването на сочените факти не било релевантно за спорното право, което било с квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Изцяло ирелевантно за изхода от спора било и обстоятелството, че сделката била сключена при участието на В. С. В. като пълномощник на К. Т. В.. „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] поддържало, че на пълномощника било предадено изрично писмено пълномощно за параметрите по сделката от съпругата му, които последният нямал обективната възможност да промени. Поддържало още, че за да е налице противоречие с добрите нрави било необходимо ощетената страна да не била съзнавала несъответствието в престациите. Възражението не кореспондирало със законовия фактическия състав за нищожност, поради нарушение на добрите нрави. Последното било налице при външно, обективно несъответствие на договорния резултат с житейските норми за справедливост. Фактическият състав не изисквал наличие на порок във волята в изложения от „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] смисъл.

В изложението си по чл.284, ал. 3, т. 1 от ГПК „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК поради вероятната му недопустимост. Това твърдение е мотивирано на първо място с това, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по направеното от „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] с отговора на исковата молба възражение по чл. 369 от ГПК. Това обстоятелство не може да доведе до недопустимост на решението, доколкото процесуалния ред за разглеждане на спора не е сред предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, поради което и не може да обоснове недопустимост на същия, а оттам и на постановеното по делото решение поради това, че този ред не е бил спазен. Разглеждането на иска по друг процесуален ред, различен от предвидения за това, може да доведе до евентуално нарушаване на процесуални права на страната, а оттам и до евентуална неправилност на постановеното по делото решение. Последния порок обаче не може да бъде релевиран в касационното производство по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, а по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като по естеството си не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК. Второто основание, на което се твърди евентуална недопустимост на решението на Апелативен съд Варна е това, че съдебното дирене не било завършено и не бил даден ход по съществото на спора. В протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 24.06.2020 година, било записано, че се докладва ч. т. д. № 190/2020 година и че вещото лице не се явява, а впоследствие били зададени въпроси към това вещо лице и то било отговорило на тях. Липсвал протокол за проведено открито съдебно заседание от 24.06.2020 година по т. д. № 190/2020 година, с което да е приключено съдебното дирене и да е даден ход по съществото на спора. Тези твърдения също не обосновават евентуална недопустимост на решението на Апелативен съд Варна по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, тъй като се касае за допуснати в протокола от съдебното заседание грешки, които е могло да бъдат поправени по реда и в срока по чл. 151 от ГПК. След като страната не е упражнила правото си за поправка на протокола, в установения за това срок, то тя не може позовавайки се на тях да претендира недопустимост или неправилност на постановеното по спора решение., а и само по себе си наличието на такива грешки не води до посочените пороци на решението.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] е поискало въззивното решение на Апелативен съд В. да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос ирелевантни ли са мотивите на страните за сключване на сделката за наличието на предпоставките за обявяване на нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като твърди, че възприетото от въззивния съд по този въпрос противоречи на практиката на ВКС, намерила израз в решение № 24/08.02.2016 година, постановено по гр. д. № 2419/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В последното е посочено, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави. С оглед на посоченото в цитираното решение на ВКС съдът преценява интереса на страните по сделката, а оттам и мотивите за сключването й, в случаите когато е налице известна обективна еквивалентност на престациите или пък когато се сделката е сключена при условията на чл. 33 от ЗЗД. В такива случаи интересът на страните се преценява, за да може да се прецени дали сделката е нищожна, дали не страда от друг порок или е породила желаното от страните действие. В останалите случаи когато съотношението на престациите е такова, че едната от тях е незначителна или почти нулева (както е приел и състава на Апелативен съд Варна) обаче сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като изключение от това е случая когато сделката е симулативна като прикриваща дарение. Поради това решението на Апелативен съд В. не е постановено в противоречие с решение № 24/08.02.2016 година, постановено по гр. д. № 2419/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 157/27.07.2020 година на Апелативен съд Варна, търговско отделение, ІІ-ри състав, постановено по т. д. № 190/2020 година, по подадената срещу него от „КТМ ЕКС“ ЕООД [населено място] касационна жалба с вх. № 260 751/28.09.2020 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение