Определение № 466 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 283/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Н. М. П., чрез адв. В. К. и от „168 часа“ ЕООД, представлявано от управителя В. Г., чрез адв. Н. К., против въззивно решение № 6017 от 12.08.2019 г., постановено по гр. д. № 1309/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 8055 от 07.06.2016 г. по гр. д. № 50684/2015 г. на Софийски районен съд, с което „168 часа“ ЕООД е осъдено да заплати на Н. М. П. на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 2000 лв. − обезщетение за неимуществени вреди за периода от 03.09.2010 г. до 26.08.2015 г., вследствие на публикувана снимка без съгласието му в брой № 36 от 03.09.2010 г. на вестник „168 часа“, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането − 03.09.2010 г. до окончателното й изплащане; и е отхвърлен иска за заплащане на сумата 6000 лв. − обезщетение за неимуществени вреди за периода от 27.08.2010 г. до 26.08.2015 г., вследствие на публикувани изрази: „учени в сексоргии с дрогирани деца“; „учените с нестандартна сексуална ориентация“ − с посочване на името му, квалификацията и работата му; „детето обяснило, че чичковците го карат да взема дрогата, за да се възбуди максимално по време на секса с тях“; „по думите му се опитвали да се сближават с момчета с големи полови органи и видимо бедни“; „водят децата по заведения“; „черпели ги щедро с храна на корем и обилни количества алкохол“; „купували им дрехи, давали им дребни суми на ръка“; „в замяна искали от жертвите си секс“; „оргиите се вихрели в предварително наети къщи за гости всеки уикенд“; „при перверзните изпълнения децата изпълнявали пасивна и активна роля“; „арестуваната мъжка гей компания“; „освен четиримата арестувани в някои от оргиите се включвали и други хора, включително местни политици и общински шефове“; „четиримата търсещи нестандартни удоволствия туристи“; „от всички са взети анални проби и биологичен материал от пенисите им. Резултатите ще покажат кой с кого и как е правил секс“; „При обиска са иззети и няколко флашки. Те също са изпратени за експертиза. От нея ще стане ясно дали сексоргиите са записвани. Проверява се версията дали порнокадрите са търгувани. Разследващите допускат, че от подобни действия арестуваните научни работници са набавяли средства, с които са финансирали забавленията си.“; „Няма друг начин хора със заплати от по 500-600 лева да си позволят да купуват кокаин, който върви по 60-70 лева за грам“ − обяснява ангажиран с разследването. Установено е, че те носят дрогата от София, а не я купуват от местни разпространители“; „Обвиняват ги в поправката К.“; „Защото е добавен в НК след обвинението за педофилия срещу бившия депутат.“; „Чакаме резултатите от назначените биологични експертизи на пробите от анусите и пенисите на задържаните и пострадалите деца. Ако има съвпадения, както очакваме, това ще бъде достатъчно да ги обвиним в педофилия, обяснява ангажиран със случая“; „Разследващите попадат и на данни, че задържаните дружат с криминално проявени лица, което им влияело зле.“ и Двама от педофилите - уволнени“ – заглавие, над снимка, на която ищецът е заснет с приятелката му М. С.”. Ищецът Н. М. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът му за сумата 6000 лв., а ответникът по исковата молба „168 часа“ ЕООД в частта, с която е осъден да заплати на Н. М. П. обезщетение и направените по делото разноски. Страните претендират и разноски. В касационната жалба на Н. М. П. се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск в пълен размер. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на решението – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Налице ли е добросъвестност при съобщаване на информация от журналисти, за факти и обстоятелства, предмет на наказателно производство която е придобита по неправомерен начин – без съгласие на прокурор, от служители на МВР (вкл. бюлетин на пресцентър, конкретни лица, участващи в полицейска акция), и когато тази информация не съвпада с официалните документи?”; 2. „Налице ли е добросъвестно поведение на журналист, репортер, фотограф, при фотографиране, заснемане, публикуване на лице, имена, месторабота, интереси и подлагане на други подобни действия на лица, които ясно и категорично отказват съгласие за това и публикуването им без тяхно знание?”; 3. „Какво е правното значение на понятието „педофил”, производно ли е от „педофилия”, и има ли позорен характер, при съобразяване с Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, като и съгласно Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – десета ревизия (МКБ 10), раздел F65 „Разстройства на сексуалното влечение”?”; 4. „Представлява ли обществено значим проблем и интерес информация за интимни отношения с непълнолетни лица, които са в законоустановената възраст, разбиращи свойството и значението на постъпките си, да извършат сексуални действия, включително блудствени такива? Разпоредбите на чл. 18, пар. 1а от Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлатация и сексуално насилие, както и наложилата се съдебна практика относно интимни отношения с непълнолетни лица, допускат ли публичност на тези отношения или разгласяването им представлява ли нарушаване на личната неприкосновеност и личния живот на гражданите?” 5. „Има ли значение презумпцията за невинност при разгласяване на предварителна информация от разследване, особено когато засягат личната неприкосновеност?”; 6. „Какви са стандартите за сексуална ориентация с оглед възприятията в обществото и квалифицирането на лице с нестандартна ориентация има ли унизителен характер, респективно засягащи честта и достойнството му?” и 7. „При заявено във въззивната жалба липса на произнасяне по част от иска, решението на въззивния съд в тази част замества ли първоинстанционното решение?”, за които сочи, че са от значение за развитието на правото. Ответникът „168 часа“ ЕООД е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. В касационната жалба на „168 часа“ ЕООД се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните и не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за наличието на фактическия състав на отговорността по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, в резултат на което е достигнал до грешни крайни изводи, без да изложи собствени мотиви. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1 и т. 3 ГПК. Формулира следните въпроси: 1. „Относно отговорността на издателя /168 часа ЕООД/ по чл. 49 ЗЗД за настъпилите неимуществени вреди за ищеца от съдържащата се към публикация в брой № 36 от 03.09.2010 г. на вестник 168 часа негова снимка от публично съдебно заседание и кулоарите на съда, като обвиняем и задържан под стража за хомосексуално, полово престъпление против личността на деца при отхвърляне на претенцията по чл. 45 ЗЗД срещу посочените в материала автори, оправдани с влязла в сила присъда по негова частна тъжба за клевета?”; 2. „Защо възложителят ще следва да носи гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, когато привлечените към лична отговорност автори са освободени от отговорност и тяхното поведение е съобразено с посочените нормативни актове?”; 3. „Журналистът ли е този, който ще преценява правомерността на оповестяване на информацията от институциите, както и осъждането на издателствата заради правомерни деяния на журналиста не е ли нарушение на чл. 40, ал. 1 от Конституцията чрез налагане на цензура и ограничаване свободата на печата?” и 4. „За допустимостта на исковете при влязла в сила оправдателна присъда на журналистите от наказателния съд на същото основание? Оправдателната присъда няма ли характер на отрицателна процесуална предпоставка?”. По първия въпрос, касаторът сочи противоречие с решение № 1/1996 г. по к. д. № 7/1996 г. на Конституционния съд, Постановление № 7 от 29.12.1958 г. и Постановление № 7 от 30.12.1959 на Пленума на ВС, решение № 369/02.11.2011 г. по гр. д. № 904/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 538/19.12.2012 г. по гр. д. № 208/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 104/15.05.2014 г. по гр. д. № 5422/2013 г. на ВКС, III г. о., а по останалите се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата Н. М. П. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими. Съдът е сезиран с иск на Н. М. П. предявен против „168 часа“ ЕООД с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 8000 лв. – частичен иск от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личната му чест и опорочаване на доброто му име, вследствие на извършените виновни действия на служители на ответника − фотографиране, записване и публикуване на снимки в нарушение на КРБ, както и на неверни факти и обстоятелства, съдържащи се в обидни и клеветнически изрази, публикувани в две статии на вестник „168 часа“. Ищецът твърди, че на 24.08.2010 г. в съдебно заседание за разглеждане на мярката му за неотклонение в сградата на Окръжен съд – Пазарджик нахлули журналисти, изпратени от вестник „168 часа“ и противозаконно го заснели, въпреки неговия опит да скрие лицето си. Впоследствие била публикувана негова снимка в бр. 35/27.08.2010 г. – 02.09.2010 г., с публикувани неговите имена и длъжност и в бр. 36/03.09.2010 г. – 09.09.2010 г., публикувана негова снимка под заглавие „двама педофили уволнени“, като непосредствено до снимката са поставени заглавия с клеветнически твърдения, разпространени чрез печатно издание. Според него следните изрази са обидни и клеветнически: „учени в сексоргии с дрогирани деца“; „учените с нестандартна сексуална ориентация“ − с посочване на името му, квалификацията и работата му; „детето обяснило, че чичковците го карат да взема дрогата, за да се възбуди максимално по време на секса с тях“; „по думите му се опитвали да се сближават с момчета с големи полови органи и видимо бедни“; „водят децата по заведения“; „черпели ги щедро с храна на корем и обилни количества алкохол“; „купували им дрехи, давали им дребни суми на ръка“; „в замяна искали от жертвите си секс“; „оргиите се вихрели в предварително наети къщи за гости всеки уикенд“; „при перверзните изпълнения децата изпълнявали пасивна и активна роля“; „арестуваната мъжка гей компания“; „освен четиримата арестувани в някои от оргиите се включвали и други хора, включително местни политици и общински шефове“; „четиримата търсещи нестандартни удоволствия туристи“; „от всички са взети анални проби и биологичен материал от пенисите им. Резултатите ще покажат кой с кого и как е правил секс“; „При обиска са иззети и няколко флашки. Те също са изпратени за експертиза. От нея ще стане ясно дали сексоргиите са записвани. Проверява се версията дали порнокадрите са търгувани. Разследващите допускат, че от подобни действия арестуваните научни работници са набавяли средства, с които са финансирали забавленията си.“; „Няма друг начин хора със заплати от по 500-600лева да си позволят да купуват кокаин, който върви по 60-70 лева за грам“ − обяснява ангажиран с разследването. Установено е, че те носят дрогата от София, а не я купуват от местни разпространители“; „Обвиняват ги в поправката К.“; „Защото е добавен в НК след обвинението за педофилия срещу бившия депутат.“; „Чакаме резултатите от назначените биологични експертизи на пробите от анусите и пенисите на задържаните и пострадалите деца. Ако има съвпадения, както очакваме, това ще бъде достатъчно да ги обвиним в педофилия, обяснява ангажиран със случая“; „Разследващите попадат и на данни, че задържаните дружат с криминално проявени лица, което им влияело зле.“ и Двама от педофилите - уволнени“ – заглавие, над снимка, на която ищецът е заснет с приятелката му М. С.”. Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество за виновно причинените на ищеца вреди, настъпили в резултат от публикуването на снимка на ищеца без негово съгласие и представляващо нарушение на конституционната забрана по чл. 32, ал. 2 от КРБ, тъй като журналистическият екип не се е обозначил при влизане в съдебна зала и ищецът не е знаел, че е сниман по време на наказателния процес. Приел е за неоснователно оплакването на ответника, че ищецът е публична личност и извършеното заснемане в съдебна зала не е източник на деликт, по арг. от чл. 13, ал. 2 от Закона за авторското право. Приел е, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 2000 лв. справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД репарира причинените вреди. По отношение на публикуваните изрази употребени в заглавията и в процесните статии, въззивният съд е приел, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Изложил е, че само част от изразите, предмет на делото, касаят ищеца. Директно свързани с името на ищеца, поради поставена негова снимка или името му под тях, са „учени в сексоргии с дрогирани деца“ и „учените с нестандартна сексуална ориентация“. Първият израз представлява твърдение, но публикацията му не представлява деликтно поведение на служител на ответника, тъй като от разпита на авторите на статиите – Т. Н. и Д. Н., е установено, че същите са предали информация, която е била изнесена първоначално в други медии, както и получена лично от тях от разследващите органи и началника на РУП и от родителите на непълнолетните пострадали, отделно в статията дословно са повторени изказванията на защитника на ищеца в производството по разглеждане на протеста срещу определението на Районен съд - Велинград, с което ищецът е оставен без мярка за отклонение. Изразът „четиримата с нестандартна сексуална ориентация“ съдът е приел, че представлява оценка, с която не е нанесена обида на ищеца, тъй като с оглед целия контекст, същият е публикуван като коментар на изнесените факти, но не с цел да унижи ищеца, а с оглед обществената значимост на коментирания проблем. Всички останали изрази са употребени общо и за четирите лица в статията, не касаят пряко ищеца и на това основание не може да бъде ангажирана гарационно-обезпечителната отговорност на ответника. Отделно твърденията за взети проби, за начина на арестуването на лицата, за развитието на наказателния процес, са истини, а останалите твърдения не са обидни. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване и по поставените от касационните жалбоподатели въпроси. Поставените от касатора − Н. М. П. въпроси не могат да послужат за основание за допускане на касационното обжалване на решението. Първият въпрос е неотносим и не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като по делото не е установено информацията да е придобита по неправомерен начин – без съгласие на прокурор, от служители на МВР и, че не съвпада с официалните документи. Вторият въпрос е обуславящ, но по него не се обосновава наличието на бланкетно посочената специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която е налице, когато приложимата към казуса норма е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона. Останалите въпроси са общо теоритично зададени и не могат да се отнесат към конкретно правно разрешение на въззивния съд. А обстоятелството дали е унизително определянето на едно лице, като лице с нестандартна сексуална ориентация се преценява във всеки конкретен случай, което в настоящия случай е било съобразено от въззивния съд. Поставените от касатора − „168 часа“ ЕООД въпроси също не могат да послужат за основание за допускане на касационното обжалване на решението. Самата формулировка на първия въпрос изключва възможността да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по съществото си въпросът се отнася до правилността на решението. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението. Вторият и третият въпроси са общо теоритично зададени и не могат да се отнесат към конкретно правно разрешение на въззивния съд. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в закона съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се преценява дали са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Четвъртият въпрос е обуславящ решаващата воля на съда, но по него не се обосновава наличието на бланкетно посочената специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която е налице, когато приложимата към казуса норма е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка. При този изход на спора разноски не се дължат на страните. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.