Определение № 25 от 27.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2102/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение 1468 от 19.12.2012 г. по т.д. № 1382/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 243 от 04.04.2012 г. по т.д. №794/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] е признато за установено, че е налице неизпълнено от ответника задължение за предаване на ищеца на собствените му движими вещи в срока, посочен в Договор от 08. 10.2010 г. с нотариална заверка на подписите, за което на основание чл. 417 т. 3 ГПК е издадена заповед за изпълнение №9908/19.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 16 154/2010 г. на ПРС. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът е приел, че е предявен иск за установяване съществуване на вземане, а е потвърдил решение, с което е признато неизпълнено задължение за предаване на движими вещи, с което ищецът цели да избегне въпроса за собствеността и че след като договорът няма прехвърлителен ефект, не може да има задължение за предаване. Жалбоподателят счита, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, защото и при уважително решение по заявения петитум,няма да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и ищецът не би могъл да продължи изпълнителните действия, ищецът няма правен интерес да установи неизпълнено задължение за предаване на движими вещи, защото ответникът не е владелец, нито държи вещите и не може да ги предаде. Жалбоподателят сочи, че ищецът няма правен интерес да установи спрямо ответника, че е собственик на вещите, тъй като ответникът не претендира да е собственик, защото се е разпоредил с вещите и ги е предал на трето лице - спорът за собственост е между ищеца и третото лице, а не между страните по делото. Излага и подробни съображения за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: по иск по чл. 422 ГПК съдът ограничен ли е от обхвата на изпълнителния лист или трябва да изследва и право - пораждащия факт, послужил за основание за издаването му и сочи, че петитумът на иска е за установяване съществуване на вземане, а не за установяване задължение за предаване на вещ, и когато се установи, че договорът няма прехвърлително действие и ответникът не може да предаде вещите, ищецът следва да търси друга възможност за разваляне на договора и за обезщетение за вреди. На същото основание иска да се допусне касационно обжалване и по въпроса: може ли да се игнорора разпоредбата на чл. 521 ал. 2 ГПК и да се иска предаване на вещ, която се намира в трето лице, по който сочи съдебна практика. Жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с посочената съдебна практика въпросът: може ли съдът служебно да изменя петитума, формиран от ищеца, счита, че неправилно е решен въпросът за правния интерес, когато ищецът не може да изпълни постановено осъдително решение, за което сочи съдебна практика, мотивира, че ищецът, за да има правен интерес да претендира предаване на вещите, трябва да докаже, че е придобил вещите - да се изследва има ли транслативен ефект договорът, като собствеността на движими вещи се преценява с оглед владението им, съгласно посочените съдебни актове. Сочи съдебна практика по въпросите: за правния интерес, когато вещта се не се намират у ответника и ищецът вече води ревандикационенен иск срещу третото лице; за правото на купувач да иска предаване на вещи, които не са собственост на ответника и не са у него; кога преминава правото на собственост върху родово определени вещи и задължението за предаване, ако те не са били предадени на купувача; може ли съдия, участвал в първоинстанционното производство да участва във въззивното решение. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото и преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, приема следното: За да потвърди решението, с което е уважен искът по чл. 422 ГПК, въззивният съд е посочил, че той е допустим, тъй като както обстоятелствената част, така и заявения петитум, не оставят съмнение относно характера на иска, с който ищецът цели да се установи вземането по издадения изпълнителен лист въз основа договор с нотариална заверка на подписите и ищецът продължава с корелативното на твърдяното от него право, задължение на ответника за предаване на движимите вещи. Съдът е приел за недопустимо на основание чл. 181 ГПК оспорването от ответника на достоверността на датата на Договора от 08.10.2010 г. и е посочил, че претенцията на ищеца е въз основа на валидно сключен и неизпълнен договор с достоверна дата. Като е изложил, че спорът е за съществуване правото на ищеца - купувач по договора - да изисква изпълнение от ответника на задължението за предаване на продадените вещи, който спор е различен от спора за собствеността и от хипотезата на продажба на чужда вещ, съдът не е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства във връзка със собствеността на вещите, предмет на Договора от 08.10.2010 г., заключил е, че правото на ищеца да получи вещите, основано на валиден договор за продажба, не е удовлетворено, затова искът по чл. 422 ГПК е основателен, като в диспозитива на решението не следва да се сочи вещите собствени ли са на ищеца. С оглед изложеното, релевантни за делото са въпросите за предмета на иска по чл. 422 ГПК, когато заповедта за изпълнение е основана на договор с нотариална заверка на подписите относно задължение за предаване на определени движими вещи - чл. 417 т. 3 ГПК, за петитума на иска по чл. 422 ГПК в този случай, за правния интерес от предявяването му, когато вещите не се намират у ответника, защото се е разпоредил с тях, като ги е продал на трето лице, за правния интерес ищецът да установи неизпълнено задължение за предаване на движими вещи, когато вещите не са у ответника, следва ли да се разискват въпросите за собствеността на вещите, има ли договорът прехвърлителен ефект и освободен ли е ответникът от задължението за предаване на вещите, ако не са у него. С Разпореждане от 11.02.2013г. на заместник-председателите на ВКС и председатели на Гражданска и на Търговска колегии на ВКС, на основание чл. 292 ГПК е образувано тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК по редица въпроси на заповедното производство, включително Въпрос № 11 б.”а”: Допустимо ли е производството по иска по чл. 422 ГПК да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, по който въпрос има противоречива съдебна практика: възражението на ответника по иска по чл. 422 ГПК трябва ли да е обективирано във възражението, което се депозира в заповедното производство по чл. 414 ГПК или ответникът по иска по чл. 422 ГПК може да го направи с отговора на исковата молба, и Въпрос № 11, б. „б”: Допустимо ли е в производството по иска по чл. 422 ГПК да се приемат за съвместно разглеждане други искове, включително инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК, с оглед създадената противоречива съдебна практика: според едното становище тези възможности стоят в производството по чл. 422 ГПК на разположение на страните на общо основание, а според другото становище, недопустимо е специалното исково производство, насочено да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, да има предмет, различен от този на заповедното производство, поради което е недопустимо приемане за съвместно разглеждане на други искове, разширяващи спорния предмет. Тъй като решаването на тези въпроси с тълкувателното решение ще имат значение за преценката налице ли са поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилното решаване на спора, касационното производството следва да се спре на основание чл. 292 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение