Определение № 2985 от 05.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3096/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Т. М. П.-Б., чрез пълномощника й адв. Н. А. Г., касационна жалба против решение № 94 от 31. 01. 2025 г. по в. гр. д. № 1702/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което, след частична отмяна на решение № 2530 от 04. 07. 2024 г. по гр. д. № 12743/2023 г. на РС – Варна, е допусната делба на имот № ***, находящ се в м. „К. т.“ (селищно образувание), [населено място], обл. В., с площ от 2153 кв.м., между Я. К. Н. – 1/3 ид.ч., Т. М. П.-Б. лично и като наследник на починалия в хода на делбеното производство М. К. П. – 1/3 ид.ч., М. Я. А. – 1/6 ид.ч., К. Я. Е. – 1/6 ид.ч. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

Подаден е отговор на касационната жалба от М. Я. А. и К. Я. Е., чрез адв. А. А. Г., с който се поддържа, че поставените въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито обсъждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Останалите съделители не са подали отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Пред настоящата инстанция делбеното производство е висящо в частта, с която е допусната делба на имот № ***, находящ се в м. „К. т.“ (селищно образувание), [населено място], обл. В., с площ от 2153 кв.м., между Я. К. Н., Т. М. П.-Б. - лично и като наследник на починалия в хода на делбеното производство М. К. П., М. Я. А. и К. Я. Е., при квоти по 1/3 ид.ч. за първите двама и по 1/6 ид.ч. за другите двама съделители.

За да достигне до извод за основателност на иска за делба на описания имот между посочените лица и при посочените квоти, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 1812/16. 10. 1997 г. на ПК-Аксаково и скица към него е възстановена собствеността на наследници на Д. Д. Д. (Н.) върху процесния имот, находящ се в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Видно е от решението, т. II, 4, че със същото е възстановено правото на собственост върху лозе от 2 дка, находящо се в терен по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ на [населено място], в м.“К. т.“, при граници: път, С. В., Л. П., К. М. (описанието на имота е идентично с имота по точка 11 от опис-декларация за членство в ТКЗС от 1956 г.). В решението не е посочено, че към същото има приложена скица на реституирания имот, нито по делото е представена скица. Само за имота по т. II, 6, който не е предмет на делото, е посочено, че същият се възстановява съгласно скици и удостоверение от ТСУ – Аксаково. Имотът е бил включен в ТКЗС със заявление на наследодателя от 22. 03. 1956 г., като в опис-декларацията е описан като лозе в м. „К. т.“, с площ от 2 дка, при съседи: път, С. В., Л. П., К. М., заявен с пореден № 11 от заявлението. Д. Д. Д. (Н.) и Т. П. К. са сключили граждански брак на 8. 05. 1967 г., втори и за двамата. От брака си нямат родени общи деца. Д. Д. Н. е починал на 3. 05. 1985 г. и е оставил за законни наследници съпругата си Т. П. Н. и децата си Ц. Д. Д. – починала на 12. 09. 2005 г. и оставила за наследници дъщеря си Я. К. Н., и А. Д. П. – починала на 03. 08. 1996 г. и оставила за наследници дъщеря си Т. М. П.-Б. и съпруга си М. К. П. – починал в делбеното производство и оставил за наследник Т. М. П.. Т. П. Н. е починала на 01. 04. 2011 г. и е оставила за наследници децата си К. Я. Е. и М. Я. А..

По делото е установено, че със заповед № 4/30. 01. 2012 г., издадена на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност „К. т.“, [населено място], и решение № 1812/16. 10. 1997 г. на ПК – Аксаково (коментирано по-горе), е възстановено правото на собственост на наследници на Д. Д. Д. върху новообразуван имот № *, местност „К. т.“, [населено място], с площ от 2153 кв.м., начин на трайно ползване – нетерасирани лозови насаждения, пета категория. Установено е, също, че с протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 29. 08. 2023 г. наследниците на Д. Д. Д. са въведени във владение на новообразуван имот № *, местност „К. т.“, [населено място], с площ от 2153 кв.м. Издадена е и скица на новообразуван имот № 338-606/8. 09. 2023 г.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че след смъртта на Д. Д. Д. собствеността върху процесния имот е наследена от съпругата му Т. П. Н. и децата му Ц. Д. Д. и А. Д. П., като всеки от тях е придобил по 1/3 идеална част. След смъртта на Т. П. Н. придобитата 1/3 идеална част е наследена от К. Я. Е. и М. Я. А., като всеки от тях е придобил по 1/6 идеална част. След смъртта на Ц. Д. Д. нейната 1/3 идеална част е наследена от Я. К. Н.. Наследствената 1/3 идеална част на А. Д. П. е придобита по наследство от дъщеря й Т. М. П.-Б. и съпруга й М. К. П., а след смъртта на последния неговата част е придобита от Т. М. П.-Б..

Прието е, че разпоредбата на чл. 9а ЗН в случая е неприложима, макар Т. П. Н. да е „последващ съпруг“ по смисъла на цитираната разпоредба и указанията по прилагането й, дадени с ТР № 1/4. 11. 1998 г. на ВКС, ОСГК, без родени от брака й с Д. Д. или осиновени деца, тъй като същата е починала не преди, а след възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ.

Прието е, че решение № 1812/16. 10. 1997 г. на ПК-Аксаково е постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ със ЗИДЗСПЗЗ обн. ДВ бр. 68/99 г., поради което не е необходимо издаването на заповед по пар. 4, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Юридическият състав по възстановяване на собствеността е бил завършен преди влизане в сила на ПНИ, а планът само отразява вече придобитите права. Цитираното решение има конститутивно действие щом отговаря на изискванията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съотв. чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ след изменението с ДВ бр. 45/95 г. В случая имотите са индивидуализирани по местонахождение, площ, съседи и издадена скица.

В изложението по чл. 284, а. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Допустимо ли е съдът да въведе факти и обстоятелства от значение за делото, които не са предмет на исковата молба, на въззивната жалба и не са обсъждани от страните по делото и от първоинстанционния съд, нито се подкрепят от доказателствата по делото.

2. Има ли конститутивно действие решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., когато в решението на ПК липсва достатъчна индивидуализация на имота и имотът не може да се идентифицира поради липса на предходни планове.

3. Наследяват ли наследниците на „последващ съпруг“, ако е починал преди приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.

4. Допустимо ли е решението на въззивния съд, ако същият се е произнесъл по факти и обстоятелства, които не са предмет на искова защита и на доводи във въззивната жалба, поради които и е излязъл извън въпросите, поставени във въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че са налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос - има ли конститутивно действие решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., когато в същото липсва достатъчна индивидуализация на имота, имотът не може да се идентифицира поради липса на предходни планове и към решението не е приложена скица. Същият е решен в противоречие с решение № 260 от 14. 11. 2017 г. по гр. д. № 118/2011 г. на ВКС, 2 г.о., както и на решение № 30 от 27. 06. 2017 г. по гр. д. № 3352/2016 г. на ВКС, 2 г.о., в които е прието, че решенията на ПК, издадени преди изменението на закона с ДВ, бр. 68/1999 г., се ползват с конститутивен ефект и без скица, когато имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,