Определение № 50017 от 09.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1931/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба ищеца по делото „Юробанк България“ АД против решение № 321/17.05.2022г. по в.т.д. № 11/2021г. на Апелативен съд - София, с което, след отмяна на решение № 5265/04.09.2020г. по гр.д. № 6207/2018г. на СГС в осъдителната му част, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове на банката срещу „Български пощи“ ЕАД с правно основание чл.49 и чл.86, ал. 1 ЗЗД за: 1) за присъждане на обезщетение за вредите, причинени от деликтните действия на служителите на пощата в размер на 278 333,91 лева и 2) дължимата законна лихва върху вземането за обезщетение в размер на 83 721,36 лева за периода от 10.05.2015г. до 09.05.2018г. както и на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба -10.05.2018г., до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че решението е недопустимо поради това, че е постановено по недопустимата въззивна жалба на „Български пощи“ ЕАД, които не са отстранили допуснатата нередовност на въззивната жалба в указания от съда срок - чл.262, ал.1 и ал.2, т.2 ГПК. Сочи се, че на 28.10.2020г. пощите са получили указание за внасяне в 7 - дневен срок на държавна такса в размер на 7241,11 лева с предупреждение, че ако не се внесат жалбата ще бъде върната. В указания 7-дневен срок, изтекъл на 03.11.2020г., не е внесена цялата държавна такса, като същата е внесена едва на 19.11.2022г. или 16 дни след определения от съда срок.

Същевременно касаторът счита въззивното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че пощите носят деликтна отговорност спрямо банката, тъй като договорът между тях е нищожен. Поддържа, че дори договорът да е валиден, това не е пречка за ангажиране на деликтната отговорност на пощите. Твърди се, че за банката вредата възниква в момента, в който обезщети клиентите си за присвоените от тях суми, поради което искът е предявен в 5-годишен срок от този момент и следователно не е погасен по давност, както правилно е приел първоинстанционният съд. В тази връзка се излагат доводи, че апелативният състав неправилно е отказал да изследва въпроса за признаване нищожността на процесния договор, позовавайки се на решение № 335/11.02.2016г. по т.д. № 3415/ 2014г. на Софийски градски съд, с което е присъдено в полза на „Български пощи“ ЕАД обезщетение за неизпълнение на договора. Счита, че с оглед Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е следвало да прогласи договора за нищожен, поради противоречие със закона, а именно поради нарушаване на императивната забрана за извършване на същинска банкова дейност от лица, които не притежават специалната правоспособност на кредитни институции, както и поради законовото ограничение за съвместяването на банкова с друг вид търговска дейност, а именно с тази на пощенски оператор. Същевременно се твърди, че апелативният състав се е отклонил от практиката на ВКС, съгласно която наличието на договор само по себе си не изключва деликтната отговорност, а решаващият съд е длъжен да изследва фактите и обстоятелствата, при които е причинена вредата, за да определи основанието за обезщетяването й като деликтно или договорно. В тази връзка се сочи, че вредите от присвояванията възникват за клиентите на банката, като между пощенските служители и увредените клиенти няма каквато и да е договорна връзка, поради което извършеното представлява деликт. Поддържа се, че в конкретния случай банката е възстановила неправомерно усвоените от служители на „Български пощи“ ЕАД суми в периода от 10.05.2013г. до 07.10.2016г., поради което именно това е моментът, в който Банката е претърпяла вреда и следователно от този момент тече погасителната давност за иска по чл.49 от ЗЗД, така че към датата на предявяване на исковата молба на 10.05.2018г. 5-годишната давност не е изтекла.

Ответникът по жалбата и по делото „Български пощи“ ЕАД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Сочи, че пълният размер на дължимата държавна такса от 7241,11 лв. е внесена в рамките на определения от съда срок с разпореждането на СГС от 05.11.2020г., което изключва наличието на нередовност на въззивна жалба, по която е постановено обжалваното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решение № 5265/04.09.2020г. по гр. д. № 6207/2018г. на Софийски градски съд частично са уважени предявените от „Юробанк България“ АД срещу „Български пощи“ ЕАД главни искове, квалифицирани от първоинстанционният съд като такива с правно основание чл.49 и чл.54 ЗЗД, и частично този за обезщетение за забавено плащане на парично задължение по чл.86 ЗЗД. В отхвърлителната му част първоинстанционното решение, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.

Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Апелативният съд е счел за неоснователни твърденията на ищеца за недопустимост на въззивната жалба, поради невнасяне на държавната такса в пълен размер и в определения от съда срок. Посочил е, че действително таксата по делото е внесена в пълният й дължим размер на два пъти, но и двата пъти -преди получаването от страна на жалбоподателя на съответните указания на съда относно точния й размер и определения от съда срок за внасянето й.

От фактическа страна въззивният съд е намерил за установено следното:

Страните са сключили договор № 430-0293/02.06.1997г., по силата на който банката е възложила на „Български пощи“ ЕАД чрез определени служители в пощенските станции, да извършва от името и за сметка на банката, на основание Инструкция за работа с депозити и влогове на „БПБ“ АД в лева, банкова дейност, описана в договора и възпроизведена в мотивите на първоинстанционното дело, по отношение обема на която няма спор между страните. Обхватът (конкретният предмет) на извършваната по силата на договора банкова дейност и определени условия на първоначалния договор, са променяни с анекси (допълнителни споразумения) към същия.

Съгласно уговореното между страните, задължение на банката е да обучава и преквалифицира за своя сметка служителите на пощата по извършването на банковата дейност. Съгласно чл.2, т.7 от договора банката се задължава да упражнява най-малко два пъти годишно текущ контрол и извършва внезапни проверки на банковата дейност, извършвана от пощата, съвместно с представител на териториалните поделения на пощите. Според чл.2, т.8 от договора банката се задължава да упражнява текущ контрол и извършва внезапни проверки на касовата наличност (за нейното съответствие с наличността, установена по операционен дневник) веднъж на два месеца на различни дати, съвместно с представители на териториалните поделения на пощата.

За извършваната по договора банкова дейност, охрана, превоз и доставка на парични средства и материални ценности до РПС по чл. 6 от договора е поето задължение от банката да заплаща на пощата ежегодно сума в размер на 800 000 лева, а с анекса в сила от 01.03.2002г. банката се е задължила допълнително ежемесечно да изплаща на териториалните поделения на „Български пощи“ ЕАД за извършените банкови операции и услуги комисиона в размер на 1,6 % върху приетите и изплатени суми в брой от пощенските станции на клиенти на банката, върху която сума се начислява ДДС, а за събиране на такси и комисиони - по 0,9 %.

Съгласно чл.4 от договора ответното дружество се е задължил да извършва възложената му работа в съответствие с изискванията по инструкциите, указанията, договорите и другите документи, предоставяни от банката; да използва, съхранява и опазва паричните средства и оперативните документи на банката; да превежда на банката разликата между постъпилите и изплатени пари в брой по влогови, депозитни и други сметки, съгласно Наредба № 3 за плащанията на БНБ и създадената организация между съответните поделения на страните. Поето е и задължение пощата да задължи служителите си, извършващи банкова дейност, да подпиша декларация, предоставена от банката, за опазване на банковата тайна, която декларация трябва да се съхранява в досието на служителя. Съгласно чл.4.10 от договора пощата се задължава да предоставя информация, свързана с извършената банкова работа, по писмено искане от прокуристите на клона на банката, отправено до ръководителя на териториалното поделение на пощата. Според чл.4.12 ответникът се задължава да осигури материално стимулиране на служителите, извършващи банкова дейност, съобразно личния им принос, с източник приходите от комисионата и в размер, определен с Вътрешните правила за образуване и разпределение на работната заплата на „Български пощи“ ЕАД.

Уговорено е приемането и заплащането на извършената от пощата банкова дейност да става на базата на двустранно подписан месечен отчет, в който пощата отразяват извършената дейност според договора.

Съгласно чл.10 от договора нанесените имуществени щети на банката или на нейни клиенти вследствие неприлагане или неточно прилагане на инструкциите, указанията и изискванията за правилно, компетентно и качествено извършване на банкова работа, се установяват с двустранен писмен акт от финансово-контролните органи на страните. Размерът на щетата се превежда от пощата на банката, като за времето от нанасянето на щетата до изплащането й се начислява законната лихва върху дължимата сума. Сумата се изплаща в тридневен срок въз основа на подписания документ, а при възникване на спор - в тридневен срок от получаване на утвърденото решение от специална комисия с равен брой представители на двете страни като поименният й състав се определя със съвместна заповед на банката и пощата.

Съгласно чл.26 от Инструкция за работа с депозити и влогове в лева, при различие между данните по влоговата сметка и спестовната книжка за верни се смятат данните по спестовната книжка. Според чл.37, ал.2 от Инструкцията на счетоводител-касиерите на гишета се зачисляват лични печати, с които те оформят счетоводните документи - вносни бележки, разписки, платежни нареждания, договори за депозит, дневни ведомости /операционни дневници/, рекапитулации и спестовни/депозитни книжки. Според чл.55 от Инструкцията всички извършени за деня операции по депозити и влогове в неавтоматизирано представителство се записват в операционен дневник по образец по хронологичен ред в момента на оформянето им, като на реда срещу записаната операция клиентът полага подпис. Инструкцията предвижда при откриване на влог служителят да оформя договор или депозитна книжка, като записва издадените в нарочен дневник - по образец. При приемане на суми вписва операцията в спестовна/депозитна книжка, а при изплащане на суми счетоводител-касиерът вписва операцията в спестовната/депозитна книжка, която оформя с подпис и печат и предава сумата на титуляра или пълномощника (чл.56 и чл.40, ал.7 от Инструкцията).

Съгласно чл.67 от Инструкцията дневната ведомост и съответствието на направените в нея записвания с първичните документи се проверяват и авторизират от началника на пощенската станция. В края на оперативния ден операционният дневник се приключва и заедно с документите се изпраща в банковия клон или банковото представителство за обработка. Счетоводителят при банков клон, който отговаря за неавтоматизираните представителства в пощенските станции получава операционните дневници с приложените към тях вносни бележки и разписки от представителствата и след проверка на последователност и оформяне на документацията, както и съответствието на документацията, завежда на компютъра съответните операции от операционните бележки.

С анекс от 13.05.2011г. договорът между страните е прекратен считано от 30.06.2011г.

С констативен протокол от 07.06.2012г. служители на банката в банков клон Петрич, по сигнал на свой клиент, са установили че пощенският служител в [населено място], Г. Й. Т., е закрил банков депозит с титуляр Г. И. Р. без знанието и съгласието на титуляра. При проверката на място и след представяне на вносна бележка и договор за депозит от Р., е установено, че на 20.05.2008г. същият е внесъл по договор за едномесечен депозит 4 000 лева. На 25.08.2008г. депозитът е закрит от пощенския служител. Титулярът на влога е получил сумата 500 лева, а остатъкът бил присвоен. Титулярът предявил искане пред банката да му бъдат върнати парите. С писмо от 14.08.2012г. банката е уведомила пощата за сигнала за злоупотреба с пари от нейния служител и предложила на ответника да се запознае с документите и с констативния протокол. Банката твърди, че ответното дружество не е извършило проверка по този случай, като това твърдение не се оспорва от „Български пощи“ ЕАД. Не се оспорва и констатацията на банката, вписана в констативния протокол, че служителят на пощата Т. е получил печат с логото на банката на 02.11.2007г., а на 12.02.2010г. е освободен от длъжност, когато е върнат печата. Срещу Т. е образувано досъдебно наказателно производство за присвояване, като по делото няма данни то да е приключило.

С констативен протокол от 14.05.2013г. служителите на банката в банков клон С. по три сигнала на свои клиенти са извършили проверка в пощенската станция в [населено място]. Установено е, че В. Г. К. е открила едномесечен депозит на 08.09.2010г. в размер на 2300 лева, който не е отразен в ръчния операционен дневник от служителя на пощата Ц. Банкова. Парите не са получени от банковия клон. Идентичен е случаят с клиента на банката Й. В. У., който на 24.12.2010г. и на 09.09.2011г. е „внесъл“ по срочен депозит вноски в общ размер на 2396,55 лева. Депозитът не е отразен, нито отчетен в системата на банката, като втората вноска е направена след прекратяване на договора между страните. В протокола е отразено, че банката е приела, че е отговорна пред клиента за 1150 лева. По третия клиентски сигнал е установено, че пощенският служител Банкова е закрила неправомерно депозита на клиента К. К. А. в размер на 2417,99 лева. Общият размер на щетите по трите сигнала е 6 003,67 лева, които са присвоени от пощенския служител В.. С писмо от 13.06.2013г. банката е уведомила „Български пощи“ ЕАД за сигналите на клиентите и констатациите от проверката в [населено място].

С присъда № 2845/04.12.2014г. по н.о.х.д. № 2845/13г. на Районен съд - Сандански, потвърдена с решение № 2603/12.06.2015г. по н.о.х.д. № 41/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, Ц. А. В. е призната за виновна в това, че на 08.09.2010г. в качеството й на длъжностно лице - служител на гише в пощенска станция [населено място], [община], е присвоила чужди пари – 2300 лева, собственост на В. Г. К. от [населено място], връчени в това й качество да ги пази, както и в това, че на 27.12.2010г. в качеството й на длъжностно лице - служител на гише в пощенска станция [населено място], [община], е присвоила чужди пари - 2395,55 лева, собственост на Й. В. У. от [населено място], връчени й в това качество да ги пази.

С присъда № 344/09.02.2017г. по н.о.х.д. № 722/2016г. на Районен съд - Сандански, влязла в сила на 25.02.2017г., Ц. А. В. е призната за виновна в това, че за времето от 21.05.2010г. в [населено място], общ.С. в качеството й на длъжностно лице - служител гише (началник пощенска станция IV и V категория) е присвоила чужди пари в размер на 1700 лева, собственост на кооперация „М. ЛОЗА 2005“, [населено място], внесени от К. К. А. от [населено място] в качеството му на председател на кооперацията - на срочен депозит в „Българска пощенска банка“ АД, които пари са били поверени в това й качество на длъжностно лице да ги пази, отчита и управлява; както и за това че на 26.04.2011г. в [населено място], [община] в качеството й на длъжностно лице служител гише /началник пощенска станция IV и V категория/ е присвоила чужди пари в размер на 853,67 лева, собственост на кооперация „М. лоза 2005“, [населено място], внесени от К. К. А. от [населено място] в качеството му на председател на кооперацията - на срочен депозит в „Българска пощенска банка.“ АД, които пари са били поверени в това й качество на длъжностно лице да ги пази, отчита и управлява, като общата стойност на присвоената сума е в размер на 2553,67 лева.

С писмо от 14.03.2012г. банката е уведомила Пощата за получени жалби от клиенти за злоупотреби с техни сметки в пощенска станция [населено място] и е поискала ответното дружество да определи представители, които да се запознаят с документите и изготвят констативен протокол съгласно изискванията на сключения между тях договор. Не се спори, че пощата не е определила представители за проверката и не е участвала в такава.

От проект на констативен протокол от 19.07.2012г. (л.111 от първоинстанционното дело) е установено, че служители на банката при банков клон в [населено място] са извършили проверка в пощенска станция [населено място] по жалби на двама клиенти, при която е констатирано, че Ж. Г. Г. е направил две вноски по спестовна сметка в размер на 1700 лева, които са отразени в спестовната му книжка, но не са отразени и осчетоводени в банката. Двете вноски са направени в периода 21.02.2011г. - 16.06.2011г. Операциите са подписани от пощенския служител Г. М. Г.. Втората жалба на клиент не е приета за основателна.

С писмо от 14.08.2012г. банката е уведомила ответното дружество за резултата от извършената от нея проверката и е поискала от „Български пощи“ ЕАД определяне на представители да прегледат наличните по проверката документи. Не се спори, че пощата не е определила свои представители за тази проверка и не е участвала в такава.

Срещу Г. М. Г. не е водено наказателно производство.

От проект на констативен протокол от 14.05.2013г. (л.119 от първоинстанционното дело) е видно, че служители на банката при банков клон [населено място] са извършили проверка на депозитната и влоговата дейност на пощенска станция [населено място] във връзка с получени жалби на 59 клиенти на банката, като е установено, че пощенският служител в [населено място] И. С. М. е получавал пари за откриване на спестовни влогове от клиенти, издавал е спестовни книжки, в които е отразявал получената вноска, оформял я е с подпис и личния му печат, предоставен му от банката, но не е осчетоводявал тези суми и не е отчитал паричните средства пред РПС Гоце Делчев. За тези операции пощата не е отчела парите в банков клон Гоце Делчев. М. е откривал суми и е внасял суми на лица, които не са знаели за това, разпореждал се е със средства от влоговите сметки на клиентите на банката, вкл. и е закривал сметки без знанието и съгласието на клиентите. Общият размер на неправомерно присвоената сума от пощенския служител М. е в размер на 181 415,25 лева, като сумата, с която клиенти на банката са ощетени е 171 868,71 лева главници. В проекта за констативен протокол банката е посочила, че жалбите на 5 клиенти за общо 9400 лева са приети за неоснователни и не са включени в протокола.

Срещу М. е образувано наказателно производство по три прокурорски преписки от 2012г. за длъжностно присвояване в особено големи размери. ОП Благоевград е изпратила на съда копие от обвинителния акт срещу М., но липсват данни срещу него да има влязла в сила присъда.

От проект на констативен протокол от 14.12.2013г. (л.177 от първоинстанционното дело) се установява, че служители на банката при банков клон [населено място] са извършили проверка на пощенската станция в [населено място] по повод жалби на клиенти на банката, като е констатирано, че касиерът на пощенската станция в Х. А. И. П. е присвоила внесени от клиенти на банката суми по влоговете им като е теглила суми, закривала е сметките им и не е отчитала вноски общо за 42 806,88 лева като пострадалите клиенти на банката при проверката са установени и описани в протокола, ведно със съответните операции, при които те са ощетени.

С писмо от 10.01.2014г. банката е уведомила пощата за постъпилите жалби от клиенти на банката в пощенската станция в Х. и за резултатите от извършената проверка по проект на констативен протокол от 14.12.2013г., като е поискала излъчването на представители на ответника, които да се запознаят с документацията от проверката.

С присъда № 1/13.01.2017г. по н.о.х.д. № 426/2016г. на Хасковски окръжен съд (л. 3803 от първоинстанционното дело), потвърдена с решение № 115/19.04.2018г. на Апелативен съд – П., А. И. В. (по брак П.) е призната за виновна за присвояване на различни суми от различни лица в качеството й на длъжностно лице касиер на банково гише в РУ „Български пощи“ ЕАД, П., Областна пощенска станция Х. в периода 07.03.2005г. - 24.06.2011г. Между пострадалите лица в присъдата са и клиентите на банката, посочени в проекта на констативен протокол от 14.12.2013г.

С писмо от 13.06.2013г. банката е уведомила пощата за постъпил сигнал от клиент на банката за злоупотреба с негова сметка в пощенска станция София 1231 и са поискали определяне на представители на ответника, които да проверят основателността на сигнала. Не се спори, че пощата не е изпратила свои представители на тази проверка.

От проект за констативен протокол от 26.08.2013г. на служители на банката при банков клон София е видно, че те са извършили проверка на пощенска станция 1231-София, „Надежда“, по повод жалбата на клиента П. М. П. за изтеглени суми от банковата му сметка без негово знание, като е установено, че клиентът на банката е притежавал подписана и подпечатала спестовна книжка със салдо 15329,26 лева. Пощенските служители С. И. Х. и З. Б. Г. са осчетоводили 13 тегления за 17 305 лева и 2 вноски за 1 800 лева, които не са отразени в спестовната книжка на клиента. Операциите са извършвани преди прекратяване на договора между банката и пощите, в периода 27.04.2010г. - 22.08.2012г. Присвоена е сумата 15 093,36 лева. Срещу посочените пощенски служители няма образувано наказателно производство.

От проект за констативен протокол от 10.10.2014г. (л. 201 от първоинстанционното. дело) на служители на банката в банков клон Русе, извършили проверка в пощенска станция [населено място] по получени два сигнала на клиенти на банката, е установено, че пощенският служител В. И. Ц. е присвоила 2000 лева, които е взела от клиентите за вноски по влоговите им сметки, но не е отчела парите пред РПС/ОПС Русе и не е предала документа за осчетоводяване. Установено е, че вноските са заверени с печата, предоставен й от банката. От влога на титуляра Х. П. С. липсвали 1000 лева, внесени от него по сметката му на 05.03.2010г. От влога на титуляра Цена К. С. липсвали 1000 лева, внесени по сметката й на 05.03.2010г.

За постъпилите жалби за липсващи суми от влогове в пощенска станция [населено място], банката е уведомила ответника още на 24.04.2014г. (лист 205 от първоинстанционното дело) и е поискала съвместна проверка на место по жалбите. Пощата не е определила свои представители, поради което проверката е била извършена само от представители на банката на 10.10.2014г., като пощите са били уведомени за резултатите от проверката с писмо от 28.10.2014г. Срещу пощенския служител В. И. Ц. не е образувано наказателно производство.

От разпитаните по делото служители на банката е установено следното:

Свидетелят И. А. сочи, че представители на пощата не са участвали в проверките по нарушенията в пощенските станции в селата Яково, Хърсово, Цани Гинчево, Горно Дряново, Т. и в[жк], София. Те не са съгласували протоколите, не са се явили, не са изказали становище, не са ги разписвали. Конкретно този свидетел е участвал в разговорите с клиентите на банката във връзка с техните жалби. Те са се оплаквали, че липсват пари от сметките им. Клиентите се обръщали за помощ към полицията, към банката, дори към медиите. Свидетелят не е участвал с конкретните проверки по жалбите.

Свидетелят Н. Ч. установява, че за пощенските станции в селата Яково, Хърсово, Цани Гинчево, Горно Дряново, Т., и в[жк], София, са постъпвали сигнали или лично от клиенти на банката или жалбите били препращани от икономическа полиция. След получаването на сигнала, банката започвала проверка на документите, които жалбоподателите подавали в банката и извършвала анализ на сметките на клиентите в банката. При установяване на касова разлика банката изпращала писмо до пощите за съвместна проверка по сигнала. За посочените конкретни пощенски станции свидетелката е категорична, че банката е уведомила предварително пощите за получените сигнали и ги е поканила за съвместна проверка. При проверките установили един и същ начин на присвояване на парите. Основният критерий да уважат жалбите на клиентите било представяне от клиента на писмен документ, издаден от името на банката - договор за депозит или спестовна книжка. Установявали, че клиентът е внесъл пари в банката, когато той им представи книжка, договор за депозит или вносна бележка, които документи банката проверявала дали са издадени от нея и предоставени на пощите. Договорите за депозит били типови договори, които банката предоставяла на пощенските служители. Твърди, че пощата е предлагала на банката служителите, които да извършват банковата дейност. Тези оторизирани служители били обучавани от банката за работа със системата й, били им предоставяни права и те започвали работа.

Свидетелят С. Г. сочи, че е извършвал проверки по постъпили жалби на клиенти в селата Яково, Хърсово, Цани Гинчево, Горно Дряново, Т. и в[жк], София. На тези проверки не е виждал да присъстват служители на пощата. Посочва, че счетоводните документи са били на банката. В някои пощенски станции са били създадени автоматизирани работни места, на които са работили служители на пощата. Системите са били на банката, но информацията е въвеждана от служители на пощата, които можели да правят счетоводни записвания. Банката е имала огледален образ на това, което се прави на компютъра на пощите. Банката е изтегляла информацията и я вкарвала в общото си счетоводство.

По делото е назначена и изслушана съдебна счетоводна експертиза, чието заключение не е оборено от страните и въз основа на което е установено следното:

Работните места в пощенските станции в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] са ръчно работно място /РРМ/, а работните места в [населено място] и [населено място] са автоматизирано работно място /АРМ/. Пощенска станция 1231,[жк], София е АРМ, в което пощенските служители имат компютър и осчетоводяват операциите в системата на банката в реален режим. Операциите по банковите сметки на клиентите се осчетоводяват от двама пощенски служителя в реално време, в системата на банков клон София, НДК.

В РРМ пощенските служители нямат компютър. Те са снабдени с документи под строга отчетност - предварително номерирани бланки на договори за депозити, спестовни книжки, ръчни операционни дневници (РОД). Тези документи се попълват ръчно от пощенските служители. За всеки вид от тези документи се водят дневници, в които се регистрира тяхното движение. В представителството има и екземпляри на вносни бележки и разписки (безотчетни документи), които се попълват от клиентите за всяка операция.

Пощенските служители в РРМ нямат задължения да осчетоводяват операции, но ежедневно отразяват работата с клиентите на банката в населеното място в РОД, към който прилагат първичните документи за деня (вносни бележки, договори за депозити, разписки) и в края на деня ги изпращат за осчетоводяване в АРМ.

В АРМ пощенските служители имат компютър и са обучени за работа със счетоводната система IsBank. Снабдени са с бланки на договори за депозити и спестовни книжки, които се оформят ръчно от пощенския служител. За разлика от PPM, в АРМ не се води РОД като вносните бележки и разписките се отпечатват от системата след осчетоводяване на операцията на клиентите. Обслужват се клиентите, които се водят в неговата счетоводна система, като пощенските служители осчетоводяват вноските и тегленията в системата IsBank. Има и АРМ, към които се насочват документите от РРМ в региона и те осчетоводяват и контролират документите на тези представителства. Всички АРМ в края на деня печатат от системата касови операционни дневници (КОД) с всички осчетоводени операции за деня, като пощенските служители прилагат към тях документите за операциите и ги дават за контрол на началника на станцията. От тези компютри се отпечатват и справки за разчетите между банковия клон и Районната пощенска станция. В случай, че сумата на вноските в пощенската станция за деня е по-голяма от тегленето, пощата превежда разликата на банката. Когато тегленето в пощенската станция е по-голямо от вноските, банката възстановява разхода на пощата.

За улеснение на съда и страните, вещото лице, въз основа на доказателствата по делото е описало работата в РРМ и АРМ по влогове и депозити.

Апелативният състав е приел следното относно възложените съобразно процесния договор организация и контрол на дейността:

Пощенският служител не може да обслужва клиент, без последният да представи спестовната книжка. Пощенският служител не може да задържа спестовната книжка. Той трябва да записва всяка операция, салдото след операцията, като поставя дата, подпис, които заверява с личния си банков печат. При изгубена спестовна книжка се издава нова, след подадена молба от клиента и платена такса. При закриване на влога служителят трябва да изземе спестовната книжка от клиента и да я приложи в РОД към операцията за деня. В Инструкцията за работа с депозити и влогове в лева е записано, че при разлика между счетоводните данни и записите в книжката, за верни се приемат записите в книжката, която е била в клиента.

Фактическите действия при откриване и закриване на депозит, при вноска във влог и теглене от такъв, както при РРМ, така и при АРМ, се извършват изцяло (освен от клиента), от служител на пощата. Разликата е в конкретиката на попълваните, подписвани и подпечатвани документи и в осчетоводяването им, но всички фактически действия се извършват от служител на ответника. Извършеното от служители на пощата в РРМ се отчита от конкретните физически лица, работещи на АРМ, които също са служители на пощата. Обобщената информация от АРМ (която съдържа и тази от РРМ) служи за разчитането между банката и пощите.

Вещото лице по ССЕ е установило конкретния начин на действие в пощенските станции с РРМ и АРМ в случаите, при които процесните вреди са нанесени / т.е. клиентите - ощетени/, и който начин сам по себе си не е от особено значение за спора - важното е, че всички фактически действия по реалното осъществяване на увреждането, са извършвани от физически лица - служители на пощата, а ответникът е този, който посочва конкретните лица, които ще извършват банкова дейност по процесния договор с банката.

Вещото лице е изчислило извършените злоупотреби в процесиите пощенски станции в размер на 247 456,81 лева, като в експертизата подробно е посочено за всяка пощенска станция името на клиента, сумата с която е ощетен и действията на пощенския служител.

Експертизата е установила, че между страните има осчетоводени случаи на прихващане между констатирани щети, нанесени от пощенски служители и дължимите суми на банката към пощата за възнаграждения по договора от 02.06.1997г. и анексите към него. Банката е издавала фактури за констатираните щети и сумите по тях са прихванати с дължимите суми на банката към ответника по договора. Така ответното дружество е покрило щетите, причинени от пощенски служители на клиенти на банката в [населено място], [населено място], [населено място], които не са предмет на настоящото дело.

Вещото лице е установило, че въз основа на предявените претенции на своите клиенти за възстановяване на липсващите им пари, банката е превела по банков път общо сумата 279 693,73 лева. В таблица към експертизата са посочени лицата, които са обезщетени, датата на банковия превод в тяхна полза и преведената сума.

Размерът на законната лихва върху претендираните суми до 09.05.2018г. /датата на подаване на исковата молба е 10.05.2018г./ за периода 3 години назад, а за сумата платена на Авзе С. в размер на 4582 лева лихвата за забава е изчислена от плащането на 07.10.2016г. до подаване на исковата молба/, е общо 83 721,36 лева (допълнително заключение на ССЕ - л. 3951 от първоинстанционното дело).

Безспорно между страните са водени и се водят и други дела, както следва:

Т.д. № 3415/2014г. на СГС, ТО, VI-13 с-в е образувано по искова молба на „Български пощи“ ЕАД срещу банката за заплащане на възнаграждение за м. май и юни 2011г по договора от 02.06.1997г. С решението си от 11.02.2016г., влязло в сила на 22.03.2016г. (необжалвано от страните) съдът е приел дължимостта на възнаграждението по договора между страните, но е допуснал прихващане на това възнаграждение с изплатени от банката суми за обезщетяване на клиенти на банката, от чиито влогове или депозити служители на пощата неправомерно са присвоявали суми. Касае се за пощенски станции в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]. Единствено съвпадение с настоящото дело е пощенската станция в [населено място]. Претендираните за възстановяване от пощите суми обаче касаят платени обезщетения на други клиенти на банката, пострадали от неправомерните действията на пощенския служител Г. Т. (отговор на исковата молба на л.421 от т.д. № 3415/14г. на СГС, приложено към настоящото), поради което е заключено, че приключилото производство не се отразява на допустимостта на настоящото.

Т.д. № 2042/17г. на СГС, ТО, 7 с-в е образувано по исковата молба на банката срещу пощата за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия на служители на пощите в [населено място], [населено място] и [населено място]. При справка в публичните електронни системи на СГС, САС и ВКС е установено, че делото е висящо, но с оглед различния му предмет е прието, че то не се отразява на допустимостта на настоящото.

Гр.д. № 3697/18 г. на СГС, ГО, 7 с-в е образувано по исковата молба на банката срещу пощата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили от неправомерните действия на пощенския служител А. П., служител на пощата в [населено място], присвоила пари от влоговите или депозитите на клиенти на банката. Към момента това дело е висящо - при справка в публично достъпната електронна система на СГС е установено, че по делото е постановено решение, което е обжалвано. От исковата молба, приложена към настоящото дело, л. 3074-3084 от първоинстанционното дело, е установено наличието на съвпадение на вредите, твърдени, че са търпени от банката по това дело и по настоящото дело, а пострадалите лица, обезщетени от банката по двете дела, са различни, поради което отново е счетено, че допустимостта на настоящото производство не се засяга.

„Българска пощенска банка“ АД сега е с юридическо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна е приел следното:

Предявеният и уважен с обжалваната част от първоинстанционното решене иск е такъв с правно основание чл.49 ЗЗД и с предявяването на иска ищецът се домогва да ангажира имуществената отговорност на ответника - работодател, за вреди, причинени от негови (на ответника) служители, произтичащи от деликт - непозволено увреждане.

Така предявеният иск обаче според въззивният състав е неоснователен изцяло, но при разграничаване на две различни групи от причини, водещи до тази неоснователност.

.Решаващият състав се е позовал на т.6 от ППВС № 17/1963г., че когато работник или служител при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси по силата на договора обезщетение от предприятието за причинените му вреди. Работникът, причинил вредите, отговаря по чл.95 КТ пред предприятието, но не и пред увреденото лице. В случая договорната отговорност на предприятието изключва отговорността по чл.45 и следващите от ЗЗД. Ако обаче вредите са резултат на извършено престъпление от работника или служителя, макар и при изпълнение на възложената работа, отговорността по чл.45 не се изключва. Според смисъла на ППВС № 17/1963г. и според каузалната практика на касационната инстанция, в описаните случаи, деликтната отговорност изключва договорната.

Апелативният съд е намерил за неоснователно позоваването още в исковата молба на безспорната, според ищеца, между страните по делото нищожност на процесния договор от 02.06.2007г. Споделил е мотивите на първоинстанционния съд, че действителността на същия е призната със сила на пресъдено нещо между страните с влязло в сила решение, постановено по т.д. № 3415/14г. на СГС. Приел е, че обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират и върху осъществяването (възникването, съществуването и действителността), на правопораждащите субективното гражданско право (предмет на спор и по двете производства -приключилото и настоящото) юридически факти, включително и досежно действителността на процесния договор, като източник на спорните правоотношения и по двете дела, доколкото вредите и по двете са резултат от действията на служителите на пощата, извършвали банкова дейност по силата на договора, като на този въпрос вече е даден отговор с влязло в сила съдебно решение, поради което не подлежи на пререшаване.

Същевременно въззивната инстанция не е споделила приетото от първоинстанционния съд в мотивите му, че фактът, че между страните е уговорена договорна отговорност за вреди (чл. 10 от договора, а и да не е изрично уговорена, същата произтича и от диспозитивни норми на закона), не лишава банката - ищец от възможността да претендира тези вреди на извъндоговорно основание, но само и доколкото те са в резултат на престъпление, а не и на граждански деликт.

В мотивната си част въззивният състав е изложил още, че искът по чл.49 ЗЗД би се явил основателен в случаите, в които причинените вреди са резултат от престъпление, но неоснователен в обратния случай. Позовал се е и на обстоятелството, че съобразно чл.17, ал.1 ГПК, гражданският съд взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление, т. е. за съда, разглеждащ гражданскоправен спор, е налице изрична и ясна забрана да се произнася по въпроса, дали е или не е извършено престъпление - разрешаването на същия е от компетентността само на наказателен съд в рамките на наказателно производство при влязла в сила присъда.

Съответно съобразно цитираното ППВС 17/63г. относно вредите, които са резултат от престъпление /установено с влязла в сила присъда/, иск по чл. 49 от ЗЗД би се явил основателен, а за тези, за които - макар и резултат на деликт, но несъставляващ установено с влязла в сила присъда престъпление - неоснователен, а по отношение на тях /вторите/ деликтната отговорност /чл. 45-49 от ЗЗД/, не изключва договорната, съответно - за същите основателен би се явил само иск, предявен на договорно основание чл. 79/82 от ЗЗД, вр. с чл. 10 от сключения между страните процесен договор, който не е нищожен, но какъвто иск - основан на договорна отговорност, в конкретния случай по делото не е предявен.

При така проведеното разграничение решаващият съд е достигнал до извода за изначална неоснователност на иска по чл.49 ЗЗД, предявен на това основание за всички процесни вреди, по отношение на които не е установено по делото същите да са резултат от престъпление, и това са всички вреди, причинени от служители на ответника, извън причинените от Ц. А. В. - 2300 лева, собственост на В. Г. К. от [населено място], 2395,55 лева, собственост на Й. В. У. от [населено място], 2553,67 лева, собственост на „М. лоза 2005“ - [населено място] или общо 7249.22 лева, присвоени от В., както и също установените с влязла в сила присъда, че са присвоени от А. И. П., внесени от клиенти на банката суми по влоговете им в размер общо на 42 806,88 лева.

Извън посочените суми в общ размер от 50 056,10 лева, предявеният и уважен с обжалваното първоинстанционно решение иск по чл.49 ЗЗД, е приет за изначално неоснователен, доколкото липсва елемент от фактическия състав, който би сочил на основателността му съобразно т. 6 от ППВС 17/63 г., а именно - вредите да са резултат от извършено престъпление, в който случай само отговорността по чл.45 на извършителя, съответно - по чл. 49 от с.з. на работодателя му, изключва договорната отговорност на последния /съобразно същото ППВС договорна отговорност на прекия извършител към съдоговорителя на работодателя му, е поначало изключена/.

Също така решаващият състав е приел, че в случая въобще не са налице каквито и да било предпоставки за основателност и на иск по чл.54 ЗЗД, каквото правно основание първоинстанционният съд е вписал в диспозитива на решението си, механично наслагвайки го към този по чл. 49 ЗЗД. Посочил е за абсурдно предявеният главен иск, по който настоящото производство е образувано, да се квалифицира едновременно и по чл.49 ЗЗД, и като такъв по чл.54 ЗЗД, доколкото изричното изискване в чл.54 ЗЗД вредите да са причинени „виновно“ сочи на наличието и на субективен елемент на фактическия състав по чл.54 ЗЗД, освен изцяло обективния подход, какъвто е този на отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД. Приел е, че такъв иск не е и уважен, тъй като освен механичното му добавяне в диспозитива, решаващите изводи на съда в мотивите му в тази им част са само в обосноваване началният момент на срока, от който според първоинстанционния съд тече давността за репариране на вредите, платени на увредените от банката, при приемането, че същата е предявила регресен иск към ответника - от момента на обезщетяване на пострадалите. В тази връзка апелативният съд е посочил, че предявеният главен иск не е регресен, какъвто би бил (предявен било от банката, било от пощите, но насочен срещу физическите лица - преки причинители), а пряк, поради което и началният момент на давностния срок по изложени по-долу съображения, е също различен.

С оглед гореизложеното въззивната инстанция е достигнала до извода, че предявеният главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД се явява принципно основателен за сумата от 50 056,10 лева, явяваща се вреди от извършено от съответните служители на ответника престъпление, но същият следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност, поради следното:

Позовал се е на ППВС № 2 / 21.12.1998г., че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато не е известен - от деня на неговото откриване (чл. 114, ал. 3 ЗЗД). Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Когато деецът не е известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностният срок за вземанията срещу тях започва да тече от датата на деликта. Въз основа на изложеното съдът е достигнал до извода, че давността за обезщетяването на вредите, претендирани, като процесните, на основание чл.49 ЗЗД срещу ответника - работодател започва да тече от деликта, и е изтекла далеч преди предявяването на иска /съобразно описаните влезли в сила присъди, инкриминираните присвоявания са извършени от банкова през 2010г., а тези от В.-П. - през периода 2005-2011г./, съответно - давността е изтекла през 2015-2016г., а искът е заведен през 2018г. Съобразно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. В случая освен това давността за претендираната мораторна лихва е изтекла и на собствено основание, съобразно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което изцяло е отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Ако в предходно дело между страните не е направено възражение за недействителност на договора между тях и предявен договорен иск е разгледан и уважен, това съставлява ли пречка съдът в последващо дело да изследва и да се произнесе по въпроса относно действителността на договора (при изрично направено възражение), предвид вмененото му задължение съгласно Тълкувателно решение № 1/2020г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от порок на сделката?; 2/ Могат ли да се търсят вреди за непозволено увреждане от довереника по мандатно правоотношение, когато за извършените от служителите му деликти няма постановени присъди?; 3/ Кога възникват вредите за банката, в случаите, в които трето лице неправомерно е усвоило суми от сметки на нейни вложители - (а) от момента на присвояване на сумата или (б) от момента в който неправомерно усвоените суми са възстановени от банката по банковите сметки на вложителите?; 4/ Кой е началният момент, в който за банката е възникнало право на иск по чл.49 ЗЗД и е започнала да тече погасителна давност - (а) от момента на присвояване на сумата или на откриването на дееца (ако този момент е по-късно) или (б) от момента в който неправомерно усвоените суми са възстановени от банката по банковите сметки на вложителите?; 5/ Следва ли при извършено престъпление деецът да бъде открит чрез привличането му като обвиняем, за да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД или това не е необходимо?“; Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и на ал.2, предл. второ ГПК /вероятна недопустимост/, като цитира следната съдебна практика: решение № 311/11.04.2018г. по н.д. № 1044/2017г. на 2-ро н.о. на ВКС, решение № 188/15.06.2012г. по гр.д. № 1122/2011г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 547/31.07.2010г. по гр.д. № 1025/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 35/05.05.2020г. по н.д. № 692/2019г. на 3-то н.о. на ВКС и определение 400/17.05.2021г. по гр.д. № 599/2021г. на 4-то г.о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

На първо място, не е налице соченото основание по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК - вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като пълният размер на дължимата държавна такса по въззивната жалба е внесена от ответника по исковете в указания от съда срок. С молба от 28.11.20г. е представен документ за внесена държавна такса в размер на 4966,70 лева (извършен банков превод на 22.10.2020г.), като съдът е дал указание за внасяне в 7-дневен срок от съобщението на още 2247,41 лева от общо дължима 7241,11 лева, връчено на „Български пощи“ ЕАД на 20.11.2020г., като в същия ден това указание е изпълнено.

Първи въпрос от изложението не може да предпостави допускането на решението до касационен контрол, тъй като независимо дали е направено възражение за недействителност на договор в предходно производство, по което е постановено влязло в сила решение за уважаване на иск за реално изпълнение на договора, всички възражения за нищожност се преклудират, като ирелевантно е дали съдът в това производство е допуснал процесуално нарушение на задължението си да следи служебно за нищожността на договора (наличието на което нарушение е могло да бъде наведено само по време на висящността на процеса по това дело), тъй като това не води до липса на формиране на сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия факт – договора, с оглед на която е недопустимо да се пререшава въпроса за действителността на договора.

Решение № 60300/23.08.2022г. по гр. д. № 599/2021г. на III г.о. на ВКС, чийто разрешения се споделят от настоящия състав, е постановено по иск по чл.49 ЗЗД между същите страни, във връзка с претендирано от банката обезщетение за вреди от виновни противоправни действия на служителите на пощата (в различни пощенски станции от процесните), свързани със същия договор за възлагане на услуги от ищеца на ответника, представен по настоящото дело. В посоченото решение на ВКС е прието, че отговорността на служителите на пощата към банката е по чл.45 ЗЗД, докато отговорността на техния работодател, предвид сключения от него с банката договор, е договорна, а не деликтна по чл.49 ЗЗД, тъй като отговорността за непозволено увреждане е приложима само в случаите, когато страните не се намират в облигационна връзка помежду си. Пояснено е, че въз основа на т.6 от ППВС № 17/64г. не може да се направи друг извод, тъй като в нея се дава тълкуване в кои случаи работникът носи отговорност за причинените от него вреди към третото лице, но не е посочено, че отпада договорната отговорност между двете предприятия, което не може да бъде изведено и от текста на постановлението. Посочено е, че отговорността за непозволено увреждане би могла да намери приложение само по отношение на онези вреди, които не попадат в обхвата на чл.82 ЗЗД, но биха били обезщетени при деликтната отговорност. Доколкото в случая претендираните с иска вреди попадат в обхвата на чл.82 ЗЗД, договорната отговорност изключва отговорността по чл.49 ЗЗД. С оглед изложеното, независимо, че въззивният съд е дал друго разрешение, в противовес на задължителната практика на ВКС - т.6 от ППВС № 17/64г, доколкото предявените искове по чл.49 ЗЗД са отхвърлени, въпроси № 2 и 5 не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като даването на отговор на същите не може да обуслови промяна на изхода на спора и следователно не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед договорната връзка между страните, във връзка с която са възникнали вредите за банката, изключваща приложението на фактическия състав на чл.49 ЗЗД.

С оглед горното, поставените въпроси № 3 и 4, свързани с течението на погасителната давност при вземане по чл.49 ЗЗД, също не осъществяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото в случая не е приложим фактическият състав на чл.49 ЗЗД, а този на чл.82 ЗЗД. За пълнота следва да се отбележи, че в решение № 60300/23.08.2022г. по гр.д. № 599/2021г. на III г.о. на ВКС е даден отговор на въпроси № 3-4, като първо е посочено, че от значение за началния момент на давността е дали отговорността е договорна или деликтна, и второ е пояснено, че процесният договор между страните включва в себе си елементи на договор за паричен влог и на договор за поръчка, като банката става собственик на предоставените й парични средства, а вредите от унищожаването или отнемането им се носят от собственика, и водят до намаляване на неговото имущество, а не това на влогодателите. Подробно е разяснено, че когато лице, действащо от името и за сметка на банката, не отчете предоставената му сума, банката се задължава към влогодотателя без реално да е получила сумата, поради което вредите възникват за нея, а не за влогодателя. Посочено е, че при създаването на привидност за съществуване на влог чрез неавтентични или подправени документи, вредата отново настъпва за банката от момента на изтегляне на сумите. Ако посредством неавтентични или подправени документи се изтегли от лицето цялата или част от сумата по паричен влог на трето лице, банката остава задължено лице към влогодателя, поради което намалява се не неговото имуществото, а това на банката и вредата за нея настъпва от момента, в който неправомерно са усвоени сумите от сметките, а не от момента, в който банката е възстановила сумите на влогодателите, тъй като в последният случай тя изпълнява задължението си по сключения договор за влог и а не заплаща обезщетение за вреди. В случая цитираната практика на ВКС относно течението на давността при деликтна отговорност, каквато в случая не може да бъде ангажирана с оглед договорното отношение между страните.

С оглед изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, като предвид изхода на делото, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 14 400 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 321/17.05.2022г. по в.т.д. № 11/2021г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Български пощи“ ЕАД ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 14 400 лева с вкл. ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.