Определение № 108 от 19.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1183/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Л. А., действащ със съгласието на своята майка Ж. Й. М. срещу решение №1 от 03.01.2019г. по т.д.609/19г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗК „ Лев инс“ АД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Ч. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК като е поставил въпроса – „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли да изложи мотиви за това.“ И 2 / „Спадат ли внуците към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищеца/ внука/ на починалия?“ Страната е поддържала противоречие при разрешаване на първия въпрос с редица решения на ВКС, цитирани и приложени.Страната е изложила и кратки оплаквания за неправилност на решението като е посочила, че съдът не е обсъдил свидетелските показания, а същевременно с това бил допуснал „превратно тълкуване на тези показания“. Поставен е и 3 въпрос – „ Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани доказателства и след тяхната съвкупна преценка а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли да изложи мотиви за това“.Страната е развила оплакванията си за това, че съдът не взел предвид показанията на свидетелите за причината за раздялата на починалия със съпругата му, а се позовал на документите удостоверяващи различното му местожителство след тази раздяла. Изложени са и оплаквания в тази връзка за допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като съдът не бил преценил представените документи съобразно всички доказателства по делото. Изброени са съдебни актове, на които според страната постановеното решение противоречи. След възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени пет въпроса, със сходно съдържание на първите три, третиращи обстоятелствата които,според страната, съдът следвало да разгледа. Не са изложени конкретни доводи по отношение на това основание. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, първият и третият поставени въпроси/ с идентично съдържание/ не са релевантни, поради това, че касаторът не ги е обосновал с конкретни доводи, свързани с посочване на необсъдените доказателства от състава и тяхната рефлексия върху постановения правен резултат. Противно на оплакванията на страната въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания и е също така подробно е мотивирал в каква степен ги кредитира. В този контекст е обсъдил и приложените по делото документи, поради което общо поставените въпроси / относими към всяко съдебно производство/ при липса на конкретика не могат да бъдат възприети като релевантни. Следва да се отбележи и това, че към посоченото основание за допускане на касационно обжалване е неотносимо несъгласието с правните изводи на съда направени след обсъждане на представените доказателства. Вторият поставен въпрос може да бъде възприет като релевантен по спора. Доколкото от общото изложение може да се изведе довод, че според касатора приетото по втория въпрос противоречи на ТР ОСНГТК № 1 /18г, то е налице и посочване на допълнителен критерий. Страната, обаче, не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между приетото от въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна практика. Касаторът, възпроизвеждайки своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната му теза,е поддържал, че е установена емоционална връзка между дядо и внук, като е развил разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил свидетелските показания. Съдът, обаче, с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения. Освен това, съдът позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е мотивирал, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищеца отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между дядо и внук. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на дядото до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът с оглед тези разрешения, всички грижи, които според свидетелите е полагал дядото приживе съставляват обичайните отношения между дядо и внук и не са израз на такава дълбока връзка обосноваваща изключението, определящо ищеца като лице извън кръга на очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно като е приел, липса на доказаност за връзка между ищеца и починалия,надхвърляща нормалните отношения на привързаност между дядо и внук, съдът не е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Наличието на тази практика изключва приложението на соченото от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК дори и да се приеме че някой от множеството поставени по това основание въпроси е релевантен. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.