Определение № 393 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Министерството на земеделието и горите срещу въззивно решение № 60/20.05.2011 г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 82/2011 г.. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна Н. М. Х. чрез адв. Е. К. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Молиза присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, които са изцяло уважени, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, по който съдът е присъдил в полза на служителя част от исковата сума. Съдът приел, че уволнението на Н. Х. е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е доказал реално съкращаване на щата – основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение; не е спазена и закрилата по чл. 333, ал. 2 КТ. К. е повдигнал въпроса дали разликите между длъжностите в администрацията „главен специалист” и „младши специалист” произтичат от трудовите им функции според длъжностните характеристики, а не от нормативно определените функции за тези длъжности в наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Въпросът е неотносим към постановеното от въззивния съд. По делото не е установено изобщо дали при работодателя някога е съществувала длъжността „главен специалист”, за да може да се заключи, че липсата й при действащото щатно разписание, сочи на съкращаване в щата. Няма съмнение в съдебната практика, включително и тази по чл. 290 ГПК, че за да е законно съкращаването в щата трябва да е реално. То е такова, когато се намалява броя на работниците и служителите или без подобно намаляване, дори и при увеличаване, ако се заличи определена длъжност и едновременно на нейно място се създаде друга с различни трудови функции. Следователно, за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез промяна в трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат. В случая, работодателят е представил единствено действащия щат, в който има две бройки „младши специалист”, но не е представил за сравнение старото щатно разписание за съпоставка какви длъжности, колко бройки и с какви трудови функции са съществували. Въпросът, свързан с удостоверяване на трудоустрояване на едно лице, се явява без значение, доколкото, какъвто и да е отговора по него, няма да промени извода за незаконност на уволнението поради недоказано реално съкращаване на щата. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 300 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът