Определение № 661 от 11.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 476/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на Р. Р. И. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №223 от 23.03.2010г. по ч. т. дело № 149/2011г. на ВКС, ТК, първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение на СГС, с което не е прието възражение по чл. 423 ал.1, т.1 и т.2 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 от ГПК. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на ВКС, ТК,. е приел, че обжалваният акт на въззивния съд не е от категорията на подлежащите на касационно обжалване в противоречие с разпоредбата на чл.274 ал.3, т.2 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение, допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното определение. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение на СГС, с което не е прието възражение по чл. 423 ал.1, т.1 и т.2 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 от ГПК, съставът на ВКС приема, че същото не подлежи на касационно обжалване, доколкото не попада в категорията определения, за които чл.274 ал.3 ГПК изрично предвижда такова. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че въззивното определение, с което е отменен отказът на първоинстанционния съд и е постановено издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 от ГПК не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор. В тази насока е и безпротиворечивата константна практика на ВКС. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения подлежащи на касационно обжалване е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение