Определение № 4223 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4139/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. К. К. срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 282 от 08.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 1364/ 2021 г., с което е потвърдено разпореждане на Гълъбовски районен съд от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 693/ 2018 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба вх.№ 5261/ 15.04.2021 г. срещу постановеното от районния съд по същото дело решение № 36/ 19.03.2019 г. Жалбоподателят, чрез назначен по реда на ЗПП особен представител, поддържа, че това определение е очевидно неправилно. Съобщение за първоинстанционното решение по делото не му било връчено на 22.03., както неправилно приел въззивният съд. Удостоверяването, че е извършено връчване при отказ, не било потвърдено от свидетел на отказа и предвид обстоятелството, че е оформено с химикал с два цвята не можело да установи коя е реалната дата на връчване. Твърди, че за постановеното срещу него решение научил при справка на сайта на съда на 10.04. и на тази дата подал молба с искане за предоставяне на препис от него. Подадената на 22.04.2019 г. въззивна жалба не била просрочена, а доколкото в обжалваното определение било прието обратното, то било незаконосъобразно и следвало да се отмени. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Пред първоинстанционния Гълъбовски районен съд е образувано гр.д.№ 693/ 2018 г. по молба на С. Г. К. срещу Р. К. К. по чл.127 ал.2 СК. По нея районният съд постановил решение № 36/ 19.03.2019 г., което било съобщено редовно на Р. К. на 22.03.2019 г. Срокът за подаване на въззивна жалба изтекъл на 05.04.2019 г. На 12.04.2019 г. К. подал жалба с вх.№ 5261 по пощата до окръжния съд. Тази жалба била върната от районния съд на основание чл.262 ал.2 т.1 от ГПК като просрочена. К. подал частна жалба против връщането на въззивната жалба, която е оставена без уважение с обжалваното в настоящето производство определение. Въззивният съд приел, че жалбоподателят е получил съобщение за решението на първоинстанционния съд на дата 22.03.2019 г., връчено редовно при условията на отказ по смисъла на чл.44 ал.1 ГПК. Подадената по пощата на дата 12.04.2019 г. жалба с вх.№ 5261/ 15.04.2019 г. била просрочена и правилно била върната от районния съд на подателя й. Няма основание за допускане на така мотивираният въззивен съдебен акт до касационен контрол като очевидно неправилен. Съгласно установената практика основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност" предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като жалбоподателят излага доводи за процесуални нарушения, които не са установими пряко от съдържанието на обжалвания акт, а изискват проверка по същество. Такава проверка в производството по селектиране на касационните жалби не може да се извършва. По изложените съображения Върховният касационен съд