Определение № 1087 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 275/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв.В. С. срещу решение № 228 от 28.09.11г.,постановено по в.гр.дело № 401/11г.на Окръжен съд – Хасково.С него частично е отменено решение № 98 от 12.04.11г.,постановено по гр.дело № 1668/10г.на Районен съд –Димитровград в частта относно паричната претенция по чл.225 ал.1 КТ, като е отхвърлен искът за разликата над 3557.40 лв до уважения размер от 3917.40 лв.В останалата част,с която са уважени обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ,решението е оставено в сила. В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението.Приложено е решение № 357 от 3.11.09г.на ХОС по в.гр.дело № 525/11г.,с отбелязване,че не е влязло в сила и определение № 614 от 25.06.09г.по гр.дело № 665/09г.на ВКС,ІV г.о.по чл.288 ГПК,което се отнася до прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.2 КТ. Ответникът по касационната жалба Г. С. не заявява становище. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 0031/1.10.10г.на управителя на [фирма],с която е прекратен трудовия договор на Г. С. С. за длъжността „инкасатор дългови задължения”,на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че работодателят не е доказал трайната липса на качества, посочени в уволнителната заповед,които са необходими на служителя за изпълнение на възложената му работа. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата,т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените аргументи по съществото на спора касаят правилността на въззивното решение и се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.