Определение № 890 от 09.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение09.07.2015 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2401/22.12.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3035/2014. Указва на касатора Д. Ж. Ж. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30,00 лева като представи документ за извършения превод. Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2401/22.12.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3035/2014, с което е потвърдено решението от 18.03.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 2508/2013, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 2 ЗОДОВ. Недоволен от решението е касаторът Д. Ж. Ж., представляван от адв. М. М. от АК – София, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на държавата по ЗОДОВ за вредите от неоснователно обвинени през времето след изтичането на абсолютната погасителна давност за осъществяване на наказателно преследване до прекратяването на наказателното производство, ако то е прекратено и не е продължено по искане на обвиняемия или подсъдимия на основание чл. 21, ал. 2 НПК (отм.), който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2004 на ВКС, ОСГК, както и на решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, което прилага, както следва: Решение № 180/23.07.2012 на ВКС по гр. д. № 1392/2011. Ответниците по жалбата Прокуратурата на Република България и Национална следствена служба не са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е обвинен за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, като двете дела са съединени, след което наказателното производство е било частично прекратено по отношение на първото обвинение по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 НК, поради влязъл в сила Закон за амнистията на 22.04.2009 г., а по чл. 219, ал. 1 и по чл. 220, ал. 1 НК е изпратено за продължаване на разследването, като с постановление от 06.06.2011 г. наказателното производство е прекратено, поради това, че не е била налице хипотезата „особено тежък случай“, липса на умисъл и изтекла давност. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя изхода на делото и е решен противоречие с практиката на ВКС, установена с решение № 180/23.07.2012 на ВКС по гр. д. № 1392/2011.. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение