Определение № 274 от 09.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1802/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на частна касационна жалба на Т. А. Р. срещу определение № 412/01.08.2023г. по в.ч.гр.д.№ 315/2023г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 288/09.05.2023г. по гр.д. № 457/2022г. на Окръжен съд-Шумен, с което е върната подадената от Т. А. Р. искова молба вх.№ 24196/21.04.2022г. против Фонд на застрахователите на моторни превозни средства /THE MOTOR INSURERS FUND - MIF/, Република Кипър, [населено място], и против Гаранционен фонд, [населено място], и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено, по съображения подробно изложени в частната жалба. Ответникът по жалбата и по делото, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за това производство. Ответникът по жалбата и по делото, ФОНД НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА - РЕПУБЛИКА КИПЪР, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по гр.д.№ 457/2022г. по описа на Окръжен съд-Шумен е образувано по предявени искове от Т. А. Р., съответно главен против Фонд на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър и евентуален против Гаранционен фонд, [населено място]. В исковата си молба ищецът излага, че е претърпял неимуществени и неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 25.04.2017г. на територията на Република Австрия, виновно причинено от Н. Н. като водач на л.а. „Сеат А.“, рег. [рег.номер на МПС], регистриран в България. За деянията си, вкл. причинените тежки телесни увреждания на ищеца, водачът е осъден с влязла в сила присъда на Окръжен съд, [населено място], Република Австрия. За л.а. „Сеат А.“, рег. [рег.номер на МПС] към 25.04.2017г. е имало действаща валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ. Ищецът отправил извънсъдебната си застрахователна претенция до застрахователя, но не последвал отговор, поради което предявил пряк иск против него, по който било образувано гр.д.№ 10318/18г. по описа на СГС, последното спряно, вкл. и понастоящем, с определение от 23.09.2020г. поради откриване на производство по несъстоятелност против ЗК „Олимпик“ АД, Република Кипър. На 25.08.2019г. ищецът е предявил вземането си против ЗК „Олимпик“ АД пред ликвидаторите на дружеството, но и понастоящем не е получил обезщетение. Предявил извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение и против Гаранционен фонд, [населено място] на 28.01.2022г., както и такава претенция до Фонд на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър, вкл. чрез Гаранционен фонд, [населено място], от които също понастоящем не е получил обезщетение, въпреки постановеното арбитражно решение по искане на българския Гаранционен фонд против този на Република Кипър по повод несъстоятелността на ЗК „Олимпик“ АД, според което последният е отговорен по отношение на застрахователните договори, сключени със ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ. Предвид изложеното, ищецът претендира ответникът Фонд на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър да бъде осъден да му заплати сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат от посоченото ПТП неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 25.04.2017г., както и сумата от 238 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи по извънсъдебното предявяване на претенцията /за превод на документи/ пред този ответник. В условие на евентуалност, ако исковите претенции против първия ответник бъдат отхвърлени, претендира вторият ответник Гаранционен фонд, [населено място] да бъде осъден да му заплати същите суми. В исковата си молба и в хода производството по повод обжалване определението по подсъдност, с което първоначално сезираният с претенциите СГС на осн. чл.115, ал.2 ГПК е изпратил делото на ОС- Шумен, ищецът е сочил, че живее и работи от няколко години в Германия, независимо, че има регистриран постоянен и настоящ адрес в България. Ответниците Фонд на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър и Гаранционен фонд, [населено място] в депозираните отговори в срока по чл.131 от ГПК поддържат становище за недопустимост на предявените искове, вкл. първият поради липса на международна компетентност на съда по предявените против него искове. За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, апелативният състав също е достигнал до извода, че предявените искове са недопустими. В мотивната си част е изложил, че ЗК „Олимпик” АД е застрахователно дружество, регистрирано в Република Кипър, по отношение на което с решение от 30.07.2019г. на Областен съд [населено място], Кипър по иск № 656/2018г., публикувано на 23.08.2019г., е открито производство по ликвидация /принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/. Това обстоятелство, както и назначаването на постоянни ликвидатори /синдици/ е вписано в ТР по партидата на ЗК „Олимпик“ АД чрез „ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ. Съдът е съобразил, че решението по откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка /какъвто застраховател по чл.12, ал.1, т.2 КЗ е ЗК „Олимпик“ АД, предоставящо услуги чрез клона си в Република България/, поражда действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава членка - чл.624, ал.1 КЗ. Посочено е, че производството по ликвидация на ЗК „Олимпик” АД, правните му последици, както и правомощията на ликвидаторите се уреждат от националното право на държавата по произход на застрахователя, приложимо право съгласно чл.274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), / катоизключенията не са налице/, транспонирана в КЗ. След като е съобразил, че държавата по произход на застрахователя е Република Кипър, съдът е намерил, че приложими са Закона за застрахователните и презастрахователните услуги и свързаните с тях дейности от 2016г.-2017г. на Република Кипър и Закона за дружествата. Апелативният състав е счел, че всички застрахователни полици са били прекратени, считано от 17.08.2018г.- датата, на която в ДВ на Република Кипър е публикувана обявата за назначаване на временен ликвидатор на дружеството от кипърския Застрахователен надзор. Кредиторите е следвало да предявят вземанията си /вкл. тези по застрахователните полици/ пред ликвидаторите на ЗК „Олимпик“ АД в 35 дневен срок от датата на публикуване на заповедта за прекратяване в ДВ, т.е. от 23.08.2019г., който срок ликвидаторите могат да продължават по обосновани молби на кредиторите. Въззивният състав е приел въз основа на представените доказателства от ищеца, че той е предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени от процесното ПТП, пред ликвидаторите на ЗК „Олимпик“ АД в рамките на предвидения срок. Решаващият състав е установил, че след решение от 13.10.2021г. в арбитражно производство между българския Гаранционен съд като ищец и Фонд на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър/Бюро на автомобилните застрахователи /Кипър/ като ответник, изготвените от ликвидаторите на ЗК „Олимпик“ АД списъци на приети вземания, представляващи обезщетения по застрахователни договори, сключени чрез „ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, се предоставят на Гаранционен фонд, [населено място], който изплаща сумите на увредените лица по банков път по банковите сметки, посочени от тях в заявлението им за предявяване на вземането пред ликвидаторите на ЗК „Олимпик“ АД, а Фонд на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър, като гаранционен фонд на държавата членка по произход на обявеното в несъстоятелност застрахователно предприятие, възстановява така извършените плащания на българския Гаранционен фонд. Също така е констатирал, че според представените части от решението, българският КЗ не изключва намесата на ищеца в случай на несъстоятелност на застрахователно предприятие, регистрирано в друга държава членка, при условие, че ищецът ще получи обезщетение от гаранционния фонд на държавата по произход на обявеното в несъстоятелност застрахователно предприятие. Същевременно съдът е констатирал, че Фондът на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър е чуждестранно юридическо лице, което не е застраховател и няма клон в Република България. Вредоносното събитие не е настъпило на територията на Република България, ищецът, макар и да има регистрирани постоянен и настоящ адрес, няма, по негови твърдения, местоживеене в Република България /съгласно препращащата норма на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, „местоживеенето“, като критерий за определяне на компетентността на съда, се определя от вътрешното право на сезирания, в случая български съд. Счел е, че макар и Регламентът да използва понятието „местоживеене“, в случая същността на термина не съвпада с тази, вложена в нормите на ЗГР /регистриран постоянен и настоящ адрес/, а е по-близка до „местопребиваването“, според дефиницията в чл.48, ал.7 КМЧП и не включва регистрационни елементи, а само указания за фактическите обстоятелства, подлежащи на установяване/. С оглед горното и при липса на споразумение е заключил, че приложение намира общата норма на чл.4 от Регламент (ЕС) №1215/2012, според която българският съд не е международно компетентен да разглежда претенцията на ищеца против Фонда на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър. Дори и да се приеме, че има такава компетентност поради привръзката по чл.8, §1 от Регламента, то според цитираното решение този фонд не е легитимиран да отговаря пряко по претенцията на ищеца за вземането му против застрахователя в несъстоятелност. Същевременно съдът е констатирал, че гарантираните и изплащани от Обезпечителния фонд към Гаранционен фонд, [населено място] вземания към застраховател в несъстоятелност са посочени в чл.565, ал.1 от КЗ, вр. §1, т.7, вр. т.6 и т.14 от ДР на КЗ и въз основа на цитираните разпоредби е счел, че ЗК „Олимпик“ АД не е застраховател в несъстоятелност от вида на посочените в хипотезите на чл.565, ал.1, т.1 и т.2 КЗ. Независимо от горното, съдът е посочил, че КЗ предвижда специални условия и ред за плащане на суми по такива гарантирани застрахователни вземания към застраховател в несъстоятелност - чл.568 и сл. КЗ, но не и възможност за предявяване на иск за тези вземания, независимо от изчерпването на този ред, против Гаранционен фонд. В тази връзка и предвид, че ищецът не твърди вземането му да е било включено в обявен списък и ответникът да отказва да му го изплати, съдът е приел предявените искове срещу този ответник също се явяват недопустими /налице е позоваване и на определение № 89/18.02.2020г. по ч.т.д. № 2875/19г., ВКС, II т. о./. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Кои разпоредби следва да приложи българският съд при решаването на спора: нормите на сключеното арбитражно споразумение между Гаранционен фонд — Кипър и Гаранционен фонд, България, съгласно което ГФ, България гарантира вземанията на дружеството в несъстоятелност или разпоредбата на чл.565, ал.1 КЗ, съгласно която ГФ - България не гарантира задълженията на дружеството в несъстоятелност?; 2/ Когато по делото има двама ответници, единият със седалище в Р.България, а другият в друга държава, то може ли българският съд да разгледа делото, предвид разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 КМЧП?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280. ал.1. т.1 ГПК, като цитира следната практика на ВКС: решение № 208/25.02.2010г. по т.д.№ 635/2008г. на 2-ро т.о. на ВКС, определение № 540/05.08.2014г. по ч.гр.д.№ 990/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС и определение № 443/13.11.2020г. по ч.гр.д.№ 3473/2020г. на 3-то г.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въззивният съд е счел за недопустими исковете срещу двата Гаранционни фонда на различни основания. Първо, съобразно водещите мотиви в определението, решаващият състав е извел недопустимостта на исковете против ГФ, Кипър от липса на международна компетентност на българския съд, позовавайки се на общата норма на чл.4 от Регламент (ЕС) №1215/2012. С оглед на това поставения втори въпрос от касатора относно приложението на чл. 4, ал.1, т.1 КМЧП не е обуславящ за спора и не покрива общата предпоставка за допускане на акта до касационен контрол. Второ, въззивният съд е приел, че КЗ предвижда специални условия и ред по чл. 568 и сл. на КЗ за плащане на суми по гарантирани от Обезпечителния фонд застрахователни вземания към застраховател в несъстоятелност, но не и възможност за предявяване на иск за тези вземания срещу ГФ, България, когато този ред не е изчерпан – вземането е предявено, но все още няма произнасяне относно неговото приемане, които съображения не се обхващат от нито един от поставените от жалбоподателя въпроси, първият от които вкл. е въпрос по съществото на материалноправния спор, а не относно допустимостта на иска. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК въпросите да са обуславящи за изхода на спора съобразно изложените от апелативния съд мотиви, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като съобразно ТР №1/2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280,ал.1, т.1 ГПК. С оглед изхода на делото, на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски по делото – на Гаранционен фонд, България – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по чл. 78, ал.8, вр. чл. З: ЗПП и 25а, ал.2 НЗПП, а на Фонд на застрахователите на моторни превозни средства, Република Кипър – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3911,64 лева с вкл. ДДС. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд