Определение № 3473 от 09.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2191/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца архитект П. С., чрез адв.П. Г. и адв.В. К., срещу определение № 550/24.09.2025г. по възз.ч.гр.д.№ 566/2025г. на САС. С него е потвърдено определение № 2677/27.06.2025г. по т.д.№ 1114/2025г. на СГС, с което, на осн. чл.130 ГПК, е върната исковата молба, с която са предявени искове от архитект П. С. против Камарата на архитектите в България за отмяна, като незаконосъобразни, на решения, приети на общото събрание на Камарата на архитектите в България, проведено на 29.05., 30.05 и 31.05.2025г. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон – основание за касационно обжалване по т.3, предл.2 на чл.281 ГПК. Според частния касатор, приемайки, че редът по чл.25, ал.4 и ал.5 ЗЮЛНЦ е неприложим спрямо решенията на общото събрание на Камарата на архитектите в България, въззивният съд е нарушил правото на ефективни правни средства за защита/чл.13 ЕКПЧОС/, правото на ефективни правни средства и правото на справедлив съдебен процес/ чл.47 ХОПЕС/, конституционното право на защита на всеки правен субект /чл.56 от Конституцията на Република България/, основното положение на гражданския процес за дължимост от гражданските съдилища на защита и съдействие /чл.2 ГПК/ и основния принцип за попълване на празноти в правото чрез аналогия на закона/чл.46, ал.2 ЗНА/. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира за присъждане на разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. В инкорпорираното в частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: Подлежат ли на съдебен контрол решенията на общото събрание на Камарата на архитектите, при липса на изрична уредба на такъв контрол, която да се съдържа в съответния специален закон - Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и намира ли приложение по аналогия редът, предвиден в разпоредбите на чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ, касаещ сдруженията с нестопанска цел, във връзка с прилагането на основния правен принцип, установен в ГПК, че съдилищата са длъжни да разгледат и решат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, поради което и, при липса на пълен и ясен регламент на конкретни юридически факти, правният спор подлежи на разрешаване въз основа на изведената по тълкувателен път норма? Допустим ли е иск за съдебна защита срещу решения на ОС на камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и разполага ли член на камарата със защитимо право да обжалва и съответно с правен интерес да иска отмяната на незаконосъобразни решения на ОС? За обосноваване на въведената допълнителна предпоставка за допускане на обжалване частният касатор релевира доводи за непълнота в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране относно процедурата по оспорване на решенията на общото събрание на колективните органи, която поддържа, че може и следва да бъде преодоляна по аналогия на закона – чл.25, ал.4 и ал.5 ЗЮЛЦ, поради наличието на подобие между съсловната организация на архитектите и сдруженията по см. на ЗЮЛНЦ, както и същевременно - за необходимостта от изоставяне на формираната неправилна съдебна практика по въпросите, обективирана в постановените по чл.274,ал.3 ГПК определение № 253/30.04.2009г. по ч.т.д.№ 35/2009г., и определение № 133/19.03.2021г. по ч.т.д.№ 2468/2020г., и двете на I т.о. Съставът на I т.о., след като прецени въведените доводи и данните по делото, приема следното: За да потвърди първоинстанционното определение за връщане на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по предявените от частния касатор искове за отмяна на решения на Общото събрание на Камарата на архитектите в България, проведено на 29.05., 30.05. и 31.05. 2025г., въззивният състав е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на претенциите. В обжалваното определение е посочено, че Камарата на архитектите е професионална организация, създадена като самостоятелно юридическо лице по силата на специален закон - Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, членството в която възниква по силата на закона - с придобиването на пълна проектантска правоспособност, и има задължителен характер, а в специалния закон е предвиден съдебен контрол само за някои от решенията на управителния съвет, който се осъществява по реда на АПК. Изтъкнато е, че, освен Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, посредством специални закони са създадени и други съсловни организации с подобно устройство, напр. Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, Камарата на инженерите по геодезия, Камарата на частните съдебни изпълнители, Нотариалната камара, Адвокатската колегия, Институт на дипломираните експерт – счетоводители. Констатирано е, че по въпроса подлежат ли на съдебен контрол решенията на общото събрание на някои от тези съсловни организации – Българския лекарски съюз и Института на дипломираните експерт – счетоводители, при липса на изрична уредба на такъв контрол, която да се съдържа в съответния специален устройствен закон, и намира ли приложение по аналогия редът002C предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, касаеща сдруженията с нестопанска цел, е налице практика на касационната инстанция обективирана в определение № 253/30.04.2009г., по ч.т.д. № 35/2009г., I т.о., определение № 133/19.03.2021г., по ч.т.д. № 2468/2020г., I т.о., в които е застъпено становище, че, предвид липсата на сходство при създаването, устройството, правата и задълженията на членовете на сдруженията с нестопанска цел и посочените съсловни организации, не са налице основания за прилагането по аналогия на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Посочено е, че в решение № 29/11.11.1998г. на КС на РБ са разграничени съсловните организации, в които членството е задължително, от сдруженията по смисъла на ЗЮЛНЦ, в които членството е на доброволни начала. Направен е извод, че, след като в специалния Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране изрично не се съдържа и не се препраща към друга правна норма, уреждаща правото на членовете на Камарата на архитектите в България да искат отмяна на незаконосъобразни и противоречащи на устава решения на общото събрание на Камарата, то ищецът не разполага с потестативно право да предяви конститутивния иск за отмяната на такива решения, а предявените се явяват недопустими. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставените въпроси произтича от отсъствието на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По тях е вече формирана практика на касационната инстанция. В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 253 от 30.04.2009г. по ч. т. д. № 35/2009 г. на ВКС, I т. о., при спор относно допустимостта на иск за отмяна на решенията на колективния орган (Събора) на друга съсловна организация (Българския лекарски съюз), е прието, че, с оглед конститутивния характер на иска за отмяна решение на колективен орган на юридическо лице, материалните и процесуалните предпоставки за предявяването му следва да са изрично регламентирани ( чл. 124, ал. 3 ГПК ) в съответния закон, уреждащ отношенията между членовете и колективния орган на юридическото лице. Според състава, разпоредбата на чл. 25 ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА правоприлагането по аналогия предпоставя непълнота на нормативния акт и наличие на сходство между уредения и случая, за който се цели прилагане на закона по аналогия, а такова сходство между създаването, устройството, уредбата на правата и задълженията на членовете на сдружението на доброволен принцип с нестопанска цел и сдружението, създавано на съсловен принцип, по силата на специален закон, в който членството е задължително, не е налице. Тези изводи са възприети в определение № 302 от 18.04.2013г. по ч.т.д. № 1068/2013г., I т.о., постановено по спор за допустимост на иск за отмяна на решения на Общото събрание на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране; в определение № 348/23.09.2020г. по ч.т.д.№ 1227/2020г., II т.о., и определение № 133/19.03.2021г. по ч.т.д.№ 2468/2020г., I т.о., постановени във връзка с допустимостта на искове за отмяна, евентуално за прогласяване нищожността на решения на Общото събрание на Институт на дипломираните експерт-счетоводители, както и в определение № 1343 от 15.12.2023г. на ВКС по т. д. № 50/2023г., II т.о., по спор във връзка с допустимостта на иск за отмяна на решения на общо събрание на взаимноспомагателна каса. Настоящият състав споделя изцяло изводите в посочената съдебна практика. Камарата на архитектите е съсловна организация, в която членството възниква по силата на закона и има задължителен характер. Като организация тя е устроена подобно на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, Камарата на инженерите по геодезия по Закона за геодезията и картографията, Камарата на частните съдебни изпълнители по Закона за частните съдебни изпълнители, Нотариалната камара по Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Адвокатската колегия по Закона за адвокатурата, а в решение № 29/11.11.1998г. на КС на РБ са изтъкнати принципните разлики между сдруженията по см. на ЗЮЛНЦ, в които членството е на доброволни начала, и съсловните организациии, в които членството е задължително – т.нар. корпорации на публичното право. Липсата на сходство изключва прилагането по аналогия. Поради изложеното, не следва да се допуска касационен контрол. С оглед на този изход на спора на частния касатор не се дължат разноски. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: