Определение № 70 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3435/2020 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. С., чрез процесуалния му представител адв. А. Л., против решение № 260003 от 13. 08. 2020 г. по в. гр. д. № 237/2020 г. на Врачанския окръжен съд, ГО, в частта, с която е отменено решение № 315 от 9. 12. 2019 г. по гр. д. № 1703/2017 г. на РС – Козлодуй и са уважени предявените от М. К. А. и Б. Г. В. – А. против В. П. С. искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, сключен на 15. 12. 2012 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 373/15. 12. 2012 г. по описа на нотариус В. М., със страни М. К. А. и Б. Г. В.-А., продавачи, и В. П. С., купувач; иск с правно основание чл. 108 ЗС – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, на основание договори за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, на 11/12 ид.ч. от два земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], общ. Х., обл. В.: нива от 36, 663 дка, м. „Р.“, съставляваща имот № .... по КВС за землището на [населено място] и нива от 10, 484 дка, м. „Л.“, съставляваща имот № .... по КВС за землището на [населено място]; иск с правно основание чл. 59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 8297, 67 лв. обезщетение за неоснователно ползване на собствените на ищците 11/12 ид. ч. от описаните по-горе два земеделски имота за времето от 2013 г. до 2017 г. включително.

Излагат се съображения за недопустимост на въззивното решение, поради постановяването му по искове, предявени от процесуално нелегитимирани лица, при липса на правен интерес, при нередовна искова молба, която не е била приведена в съответствие с изискванията на закона и съдът е следвало да приложи чл. 129, ал. 3 ГПК. Поддържа се и неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите и правни изводи на съда, поради постановяването му в нарушение на чл. 40 и 42 ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 2 ЗС, чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 235 и чл. 236 ГПК, както и на чл. 22 ГПК - необсъждане на всички доказателства и доводи на страните, неприемане на направения отвода на състава на въззивния съд, нарушение на установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответниците по касационната жалба М. А. и Б. В.-А. изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на 11/12 ид.ч. от процесните земеделски имоти, при условията на СИО, като са ги придобили на основание два договора за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, сключени с наследниците на Ф. Ц. Я. (с изключение на наследницата Г. А. М., с дял от наследството 1/12 ид.ч., която не е прехвърлила наследствените си права): а/. договор от 12. 09. 2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № .... г. по описа на нотариус В. М., с който Ф. Ф., И. К. и В. Ф. продават на М. К. А. общо 3/12 ид.ч. от наследството на Ф. Я., като съвкупност от права и задължения, включващо и процесните две ниви; б/. договор от 21. 09. 2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № ....г. по описа на нотариус В. М., с който Ж. А., И. Ф., Ф. Ф. и Р. М., чрез пълномощника си М. К. А., продават на М. К. А. общо 8/12 ид.ч. от наследството на Ф. Я., като съвкупност от права и задължения, включващо и процесните две ниви. Двете нотариални дела по договорите не са съхранени, поради изтичане срока на съхранението им, но съгласно служебна бележка от нотариус В. М., на 11. 09. 2012 г., в кантората му са заверени две пълномощни рег. № № 6549 и 6550, с които Ж. А., И. Ф., Ф. Ф. и Р. М. са упълномощили М. А. за сключване от тяхно име на всякакви разпоредителни сделки досежно процесните имоти, включително и с правото да договаря сам със себе си, както и че са получили напълно и в брой продажната цена за имотите към подписване на пълномощното. Прехвърлителите по сделките са наследници на Ф. Ц. Я., починал 1952 г., като наследствените им дялове възлизат общо на 11/12 ид.ч., съгласно удостоверение за наследници № 69/5. 06. 2012 г., издадено от Община – Хайредин. Имотите са възстановени на наследниците на Ф. Я. с решение № 40000/3. 01. 1995 г. на ОСЗ – [населено място] и скици № № К02737/27. 07. 2017 г. и К02736/27. 07. 2017 г., представени по делото. Договорите за продажба на наследство са сключени от М. А. през време на брака му с Б. В.-А., който е бил сключен на 20. 06. 1987 г., съгласно представеното удостоверение за граждански брак от същата дата.

Прието е за установено, по предявения установителен иск, че договорът по чл. 212 ЗЗД, сключен на 15. 12. 2012 г., между ищците М. и Б. А., като продавачи, и ответника В. С., като купувач, чрез пълномощника му М. А., с нотариална заверка на подписите рег. № .... г. по описа на нотариус В. М., е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, тъй като не е сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма – с нотариален акт. Продавачите по договора не са били наследници на Ф. Я., а приобретатели на наследствените дялове на част от наследниците на Ф. Я., поради разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ЗЗД е била неприложима.

Прието е, че след като договорът от 15. 12. 2010 г. е нищожен, то В. С. не е придобил 11/12 ид.ч. от процесните земеделски имоти на заявеното основание – прехвърлителна сделка. За неоснователно е прието и направеното от същия, при условията на евентуалност, възражение за придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗЗД. Изложени са съображения, че владението, основано на нищожен договор, е недобросъвестно, поради което придобивният десетгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл към предявяване на иска на 14. 12. 2017 г. Дори да се приеме, че ответникът е добросъвестен владелец, то от 15. 12. 2012 г. до предявяване на иска на 14. 12. 2017 г. не е изтекъл и петгодишният придобивен срок по чл. 79, ал. 2 ЗЗД.

Направен е извод, че след като ищците са собственици на 11/12 ид.ч. от процесните имоти, а ответникът упражнява фактическа власт върху същите без правно основание, искът по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен, като ищците бъдат признати за собственици на 11/12 ид.ч. от процесните имоти, а ответникът бъде осъден да им предаде владението върху същите.

Искът по чл. 59 ЗЗД е приет за частично основателен – за сумата 8297, 67 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищците от възможността да ползват, за времето от 2013 г. до 2017 г. включително, собствените си 11/12 ид.ч. от процесните земеделски имоти.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

„1. При направено от ответника оспорване на процесуалната легитимация на ищеца по отношение на твърденията му, че не му принадлежи правото на собственост на имота, предмет на ревандикационен иск, следва ли последният, в развилото се съдебно производство, да докаже при условията на пълно главно доказване валидното и законно възникване на правото си на собственост?

2. При положение, че за доказването на юридически факт /представителна власт/ законът изисква писмен документ /пълномощно/ с особена форма за действителност /нотариална заверка на подписа и съдържанието – аргумент от чл. 37 ЗЗД/, следва ли съдът да приеме за доказан по делото този факт, макар и писменото доказателство да липсва в кориците на делото /липсва и в кориците на нотариалното дело/, който документ не е представен, допуснат и приет като писмено доказателство по делото, при положение, че насрещната страна оспорва наличието на представителна власт у пълномощника или следва да приеме обратното и да формира съответните изводи по делото?“

И двата въпроса са поставени във връзка с оплакването на касатора, че искът по чл. 108 ЗС е уважен, въпреки че ищците не са доказали, при условията на пълно и главно доказване, заявените придобивни основания – договори по чл. 212 ЗЗД, действителността на един от които (този от 21. 09. 2012 г.) е оспорена от ответника с възражения за нищожността му на основание чл. 42 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди разрешаване на въпросите в противоречие с ТР № 5/12. 12. 2016 г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 57 от 8. 04. 2014 г. по гр. д. № 4451/:2013 г. на ВКС, 3 г.о., а във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Първият въпрос не е решен в противоречие с посоченото от касатора тълкувателно решение и решение по чл. 290 ГПК, тъй като в тези актове не е обсъждано разпределението на доказателствената тежест и начина на доказване при исковете за собственост. В този смисъл, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос не е налице.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка тълкуването и прилагането на чл. 154 ГПК по искове по чл. 108 ЗС е формирана богата практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която е непротиворечива. Приема се, че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно осъществяването на заявения придобивен способ, както и че, ако не успее да стори това, искът по чл. 108 ЗС подлежи на отхвърляне. След като по въпроса има формирана единна постоянна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна, поради промяна в законодателството или в обществено-икономическите условия или поради неправилност на същата, то обсъждането на поставения въпрос с нищо не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. А доколкото изводите на съда напълно съответстват на практиката на ВКС, не би могло да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В тази връзка следва да се посочи, че в случая проведеното от ищците доказване на правото им на собственост върху 11/12 ид.ч. от процесните имоти е пълно и достатъчно, за да се приеме, че същите са придобили собствеността на заявеното придобивно основание – договори за продажба на наследство по чл. 212 ЗН, в режим на СИО. Представили са договорите, сключени в изискуемата от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите, както и удостоверение за граждански брак. Установили са, с представеното удостоверение за наследници, че прехвърлителите са наследници на Ф. Ц. Я., както и че дяловете им от наследството са възлизали на 11/12 идеални части. Доказали са и реституция по ЗСПЗЗ на процесните имоти на наследниците на Ф. Я. с представеното решение на ОСЗ и скици към него. Възраженията на ответника, че един от договорите по чл. 212 ЗЗД е недействителен на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД (тъй като е сключен от името на прехвърлителите на наследството от лице без представителна власт), нищожен на осн. чл. 40 ЗЗД (тъй като е сключен във вреда на представлявания) и нищожен на осн. чл. 38 ЗЗД (тъй като пълномощникът е договарял сам със себе си без да бъде оправомощен за това) не са подлежали на обсъждане, тъй като на недействителността по чл. 42 ЗЗД и на нищожността по чл. 40 и чл. 38 ЗЗД може да се позове само представляваният.

Вторият въпрос е поставен във връзка с оплакването на касатора, че договорът от 21. 09. 2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № .... г. по описа на нотариус В. М., с който Ж. А., И. Ф., Ф. Ф. и Р. М., чрез пълномощника си М. К. А., продават на М. К. А. общо 8/12 ид.ч. от наследството на Ф. Я., като съвкупност от права и задължения, включващо и процесните две ниви, не е породил прехвърлително действие, тъй като е недействителен на основание чл. 42 ЗЗД (не е доказано, че лицето посочено като пълномощник на прехвърлителите действително е бил упълномощен от последните за сключването на разпоредителната сделка по чл. 212 ЗЗД, поради което договорът се явява сключен от лице без представителна власт), както и нищожен на основание чл. 40 ЗЗД (с твърдения, че при сключването му пълномощникът на прехвърлителите е действал в тяхна вреда).

Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по този въпрос. Направените от ответника по иска възражения по чл. 40 и по чл. 42 ЗЗД въобще не подлежат на разглеждане, тъй като според указанията по тълкуването и прилагането на цитираните норми, дадени с ТР № 4/2018 г. на ОСГТК, на недействителността по чл. 42 ЗЗД и на нищожността по чл. 40 ЗЗД може да се позове само представляваният. След като направените от ответника по иска по чл. 108 ЗС възражения по чл. 40 ЗЗД и по чл. 42 ЗЗД срещу придобивното основание на ищеца не подлежат на разглеждане, тъй като не изхождат от представляваните лица, то обсъждането на въпросите било ли е налице надлежно упълномощаване на М. А. да сключи договора за продажба на наследство от 21. 09. 2012 г. от името на посочените в него наследници на Ф. Я. или същият не е бил овластен за това, както и дали пълномощникът е действал във вреда на представляваните не са от обуславящо значение при преценка основателността на иска и отговорите на същите не са от решаващо значение за изхода на конкретното дело. В този смисъл, вторият поставен от касатора въпрос не отговаря на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1.

При този изход на делото В. П. С. следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. К. А. и Б. Г. В. А. общо сумата 1340 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне, от името на двамата, на отговор на касационната жалба и процесуалното им представителство пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,