Определение № 217 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1040/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК-във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро и ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5981 от 13.V.2020 г. на Т. М. К. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 473 на Софийския апелативен съд, ГК, от 13.ІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 3949/2018 г., с което е било оставено без уважение искането на настоящата частна жалбоподетелка за изменение на постановеното по това дело въззивно решение № в 1131/13.V.2019 г. в частта му за разноските. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС, К. претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на искането й с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, с което то да бъдело уважено, вкл. и ведно с присъждането на разноски и за настоящето частно производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Инвокират се доводи, че „предвид основния принцип, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо, както и факта, че по делото безспорно е доказано, че ищцата търпи такива, то очевидно този принцип е нарушен и вместо компенсиране на морални вреди има задлъжняване за разноски, т.е. последните не трябва да са такива, че да водят до категорично отказване на увреденото лице да защитава правата си, както е в процесния случай”. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба, инкорпорирано като Раздел ІІ от нейното съдържание /на стр. 3/, подателката й Т. К. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, навеждайки доводи за липса на „изрична законова уредба и произнасяне по реда на задължителната съдебна практика”, като в тази връзка изтъква, че от значение за точното прилагане на закона, както п за развитието на правото, следвало да се отговори на следните три правни въпроса: 1./ „При произнасяне на въззивната инстанция по съществото на спора изменя ли се постановеното от първата инстанция досежно отговорността на страните за разноски въз основа на самостоятелно произнасяне на състава на въззивния съд или последният - „математически и пропорционално, изцяло на база на изчислението на СГС”- преразпределя разноските и за двете инстанции?” 2./ „Има ли право и длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелна преценка за разноските или е обвързан математически да преразпредели разноските с оглед изменената цена на иска „на база на изчислението на СГС” и за разноските, определени за първоинстанционното производство и ако има такава обвързаност, то и за двете съдебни инстанции ли се отнася?”; 3./ „Прави ли въззивният съд самостоятелна преценка за разноските при самостоятелна и различна преценка по предмета на делото?” Ответното по касация застрахователно дружество „Бул Инс” АД-София не е ангажирало становище на свой представител по основателността на бланкетното оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на САС по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на Т. М. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съгласно т. 24 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Следователно настоящето частно производство пред ВКС няма характера на „касационно”, а оттам – ирелевантни са формулираните от частната жалбоподателка правни въпроси, на които „следвало да се отговори”. За да остави без уважение искането на ищцата К. с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, съставът на САС е приел следното в мотивите към атакуваното определение: 1./ Общо размерът на разноските на ответното по преките й искове застрахователно дружество „Бул Инс” АД, съразмерно на отхвърлената част от претенцията и с оглед изхода на спора във въззивното производство, възлиза на 1 951.63 лв.; 2./ Разноските, дължими на ищцата съразмерно на уважената част от исковете й, отново на база изчисленията на първоинстанционния съд /СГС/, възлизат на 61.88 лв.: пропорционално на сумата 4 934.80 лв., за която са били уважени предявените срещу застрахователя от К. преки искове; 3./ След компенсация, размерът на разноските, дължими на ответното „Бул Инс” АД съразмерно на отхвърлената част от иска, възлизат на 1 889.75 лв., а след приспадане на вече присъдените разноски по компенсация на ответника от 913.50 лв. – съобразно изменението на първоинстанционното решение с необжалвано определение по чл. 248 ГПК- дължими в полза на този ответник остават 976.25 лв.; 4./ Няма нормативна опора доводът /на ищцата – бел. на ВКС /, че при частично уважаване на преките искове, съдът не възлага разноски в тежест на увреденото лице, тъй като такива в полза на насрещната страна се присъждат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Като законосъобразен, този решаващ правен извод на състава на САС в атакуваното негово определение по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК ще следва да бъде споделен. Не съществува нормативна уредба в материята на отговорността на страните в искови производства за разноски, която да поставя в по-благоприятно положение физическите лица, претендиращи присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от деликт, вкл. и като ищци по преки искове срещу застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение