Определение № 210 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3226/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Общинско предприятие „Социално обслужване“ гр. Поморие, представлявано от директора И. И., чрез адв. П. В., против решение № I-90 от 15 юни 2020 г., постановено по в.гр.д. № 869/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, с което се потвърждава решение № 210 от 25 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 240/2019 г. по описа на районния съд в гр. Поморие, поправено с решение № 23 от 11 февруари 2020 г. по същото дело, за признаване за незаконно и отменянето на уволнението на Г. Д. Л., с адрес в [населено място], от заеманата от него длъжност „психолог“ в „Преходно жилище за деца и лица“ [населено място], извършено със заповед № 7/14.02.2019 г. на директора на Общинското предприятие „Социално обслужване“ гр. Поморие, Л. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност, касаторът е осъден да заплати на Л. сумата 3662,40 лева обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за шест месеца, и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение страда от всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че необосновано съдът приема, че от работника са изискани и съответно предоставени обяснения само относно част от сочените в заповедта дисциплинарни нарушения, и то при положение, че ищецът не спори и не е навел като довод за незаконосъобразност на уволнението си непоискването на обяснения от негова страна относно описаните в заповедта дисциплинарни нарушения; от доказателствата се установявало, че работодателят е поискал обяснения за всички изрично описани в заповедта дисциплинарни нарушения, за което ищецът представил два броя обяснения писмено; отделно от това, преди връчването на заповедта за уволнение работодателят отново е запознал служителя с всички нарушения на трудовата дисциплина, изискал е неговите обяснения за всяко от тях и е изслушал обясненията му. В нарушение на приложимите материалноправни разпоредби било прието, че ищецът не е допуснал системни нарушения на трудовата дисциплина, като дори едното от тези нарушения не е прието за такова, а е определено като невъзможност на служителя да се справи с възложената му работа и липса на адекватни подходи, методи за справяне със създалата се обстановка, което е друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение; от събраните по делото доказателства ставало ясно, че самият ищец изобщо отказва и не предприема никакви действия да работи по проблема с потребителката Р.. Според касатора, ищецът е допуснал нарушения на основните си трудови задължения по т. 2 и т. 7 от длъжностната си характеристика, включващи разработване на индивидуални планове за всеки потребител, съобразени с индивидуалните му потребности, взаимодействие с медицинската служба по проблеми с психо-физическото състояние на настанените лица, и осъществяването на ежедневен контакт с личния лекар на настанените лица. Допуснато е нарушение и на задълженията на ментор по т. 6 от Заповед № 27/04.10.2017 г. на ръководителя на преходното жилище – менторът да следи за физическото и психично здраве и да предприема своевременни мерки при необходимост (прегледи, изписване на лекарства и др.) на лицата, за които отговаря, а именно спрямо потребителите Н. и Р., на които е определен за ментор – на 21.01.2018 г. не е забелязал влошеното здравословно състояние на потребителката Н. С. и не е предприел мерки за нейното лечение или преглед при личния лекар, като при поискването на обяснения първоначално ищецът твърдял, че по време на неговата смяна потребителката не е имала температура и е била добре, поради което не е отразил нищо за здравословното й състояние в рапортната книга, а впоследствие твърдял, че на същата дата измерил температурата на Н. и я помолил да отиде на лекар ако не се чувства добре, но тя отказала; това нарушение е тежко, защото потребителят е с особени потребности и здравословно състояние, налагащо стриктно следене. По отношение на същата потребителка ищецът не изпълнил задължението си на ментор като не проверил и забелязал, че изтича срокът на заверката на рецептурната й книжка за закупуване на нужните й лекарства „левебон“ и „депакин“ като постоянна терапия за заболяването й „епилепсия“; липсата на заверка е установена на 28.01.2019 г. и е констатирана липса на лекарства; прекъсването на лекарствената терапия в случая може да е фатална за здравето на потребителката; необосновано в тази връзка било прието от съда, че в длъжностната характеристика на ищеца липсвало възлагане да следи за здравословното състояние на потребителите, поради което не били налице нарушения на трудовата дисциплина. По възложеното на 29.10.2018 г. от прекия ръководител да предприеме мерки и да работи с потребителката Р. за преодоляване на любовните й чувства към него, в продължение на следващите няколко месеца ищецът не предприел такива мерки и липсвала съответната документация с разработване на индивидуален план или други мерки за обследване на проблема, прилагане на методики или други психологически похвати за работа в тази насока; касае се за потребител с форма на ментално увреждане, който не е в състояние да води напълно самостоятелен начин на живот както в битов, така и в психологически и емоционален план; поведението на ищеца спрямо потребителката Р. М. е неприемливо и надхвърлящо границите на професионалното отношение и подход; за това нарушение ищецът не дава писмени обяснения, като пред ръководителя на касатора дори отрича да го е допуснал, а обвинява колегите си и ръководителя на преходното жилище в организирана спрямо него кампания. Необосновано се приемало от съда, че ищецът не бил запознат с докладна записка от ръководителя на жилището. Нарушенията са извършени при условията на системност в рамките на период, по-кратък от една година; наложеното наказание е съответно както на системния характер на допуснатите виновно нарушения и пропуски в работата, като се има предвид, че настанените потребители с увреждания изискват грижи с по-висок интензитет при полагането им, внимание и подкрепа; в дадените обяснения личи безкритичност, нежелание за поемане на отговорност и отсъствие на каквото и да било намерение и желание занапред да коригира поведението си. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът Г. Д. Л., с адрес в [населено място], представляван от адв. Ж. Й., в отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност. Въззивният съд взема предвид следните факти, установени по спора: ищецът е заемал длъжността „психолог“ в Преходно жилище за деца и лица [населено място]; трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 7/14.02.2019 г., издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, в седем точки – 1) с поведението си на 21.01.19 г. служителят застрашил сигурността, живота и здравето на потребител на социална услуга, с което е допуснал нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ; 2) с поведението си на 21.01.19 г. не изпълнил служебните си задължения по длъжностна характеристика и задълженията си като ментор на потребителя Н. С., с което извършил нарушение по чл. 187, ал. 1, т.3, т. 7 и т. 10 КТ; 3) по данни от всички служители, описани в протокол от екипна среща от 13.02.2019 г., служителят проявявал избирателно отношение към потребителите, като предимно се занимава с женския състав и в частност с потребителя Р., което създавало предпоставка за напрежение сред останалите потребители и чувството, че са ощетени и пренебрегнати от отношението на ищеца към тях - нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ; 4) с отказа си да даде писмени обяснения служителят отказал да изпълни законно разпореждане на прекия си ръководител, с което нарушил чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ; 5) на 14.02.2019 г. служителят, след като е извикан в кабинета на директора, представя въпросните обяснения, базирани на несериозни твърдения и лъжливи факти; 6) след проведен разговор с всички служители на ПЖДЛ [населено място] са били изнесени факти и обстоятелства, които доказват системния характер на нарушенията на служителя, описани в протокола от екипна среща на 13.02.2019 г., въз основа, на което всички служители не искат да работят повече със служителя; 7) входирана е докладна записка от управителя на ПЖДЛ [населено място] с предложение за дисциплинарно уволнение на служителя. Неоспорен е протокол от проведена среща за връчване на заповед за дисциплинарно уволнение, като на служителя са посочени четири нарушения. Със заповед на ищеца е възложено да е ментор на Н. С. и Р. М., като измежду неговите задължения е да следи за физическото и психично здраве, да предприема своевременни мерки при необходимост, да следи за битова и лична хигиена, да работи за утвърждаване на самостоятелност и трудови навици, да търси реализация на трудовия пазар. Според протокол за проверка от 13.02.2019 г. по т. 4 за ищеца е посочено, че работната документация е пълна, но еднообразна, няма програма за индивидуална работа с Р., възложено специално във връзка с поведенческите прояви на потребителката, нито някакви протоколи за проведени самостоятелни консултации или разговори, касаещи взаимоотношения психолог-потребител като по-специални. Екипна среща между служителите на жилището и директора на касатора е проведена на същата дата в отсъствие на ищеца. Ищецът е предоставил два броя обяснения. При тези данни съдът приема, че не са представени доказателства от работника да са поискани обяснения за всяко едно от посочените в заповедта нарушения, а представеният протокол от проведена екипна среща за връчване на заповед за дисциплинарно нарушение представлява изложение на обясненията на управителя на касатора, като заповедта е издадена за нарушения, посочени в 7 точки, а в протокола са посочени 4; в самата заповед се съдържа противоречие – служителят отказал да даде писмени обяснения, а представените писмени обяснения били базирани на несериозни твърдения и лъжливи факти. Съдът приема, че не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, като следва да се преценява законосъобразността само на тези нарушения, за които са били поискани обяснения. Счетено е, че сочените в заповедта нарушения по т. 6 и 7 не са индивидуализирани в достатъчна степен – липсват доказателства ищецът да е бил запознат с докладна записка от 13.02.2019 г. преди датата на издаване на заповедта, а протоколът за екипната среща от същата дата не съдържа индивидуализация на конкретно нарушение, като нежеланието на другите служители да работят с ищеца не може да се вмени като нарушение на трудовата дисциплина, поради което служителят е в невъзможност да даде обяснения и да ангажира защита; по т. 4 и 5 не са налице данни за искани обяснения, но това е възможност за него и не може да му се вмени във виновно неизпълнение на задълженията. Отречено е нарушението по т. 3 да е такова по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ – соченото поведение следва да се определи като невъзможност на служителя да се справи с възложената му работа и липса на адекватни подходи, методи за справяне със създалата се обстановка, което е друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Описаните конкретно нарушения в т. 1 и 2 от заповедта не отговарят на критерия системност, какъвто се твърди да е налице, и не се касае за толкова тежко нарушение, което да налага прилагането на най-тежкото наказание; в длъжностната характеристика на ищеца липсва възлагане да следи за здравословното състояние на потребителите, същият не разполага с медицински знания, а заема длъжността „психолог“, липсват и доказателства да се приеме, че той единствено е следвало да забележи, че изтича срокът за закупуване на лекарства на потребител, няма доказателства, че именно ищецът е трябвало да отговаря за попълването на рецептурната книжка, както и да се направи извод до кого е следвало да се отнесе въпросът за попълване на книжката. Заключено е, че липсват нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Тъй като крайните изводи на въззивния съд са съвпаднали с тези на първата инстанция, решението на районния съд е потвърдено. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. На първо място се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС според решение № 105 по гр.д. № 4992/2013 г., III г.о. е разрешен въпросът при преценка на законността на дисциплинарно уволнение следва ли съдът да изведе вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и да прецени дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, без значение на посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарните нарушения. В соченото решение ВКС възприема установената съдебна практика, според която в случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото; същевременно, задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма. Заключено е, че при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение; при противоречие между сочената от работодателя квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства. В процесния случай въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с тази практика, възприемана и от настоящия съдебен състав. Липсва извод на съда за противоречие между посочената от работодателя правна квалификация на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения и правилна различна такава в мотивите на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение. Съдът, във връзка с посоченото в заповедта спазване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, подробно е обосновал констатираното от него противоречие в изложените в заповедта основания за налагане на наказанието; отделно от това, по всяка една от точките в заповедта е посочено кои от визираните нарушения са осъществени и кои – не, и защо не се приема системност в извършване на съответните нарушения на трудовата дисциплина. Съобразяването на основателността на твърденията за извършване на съответните нарушения е сторено при преценка на доказателствата по спора, вследствие на което е посочено, че едни от тях изначално не могат да се въздигнат в качеството на дисциплинарни такива, по други не е могло да се дадат обяснения, а трети е отрекъл изобщо да са дисциплинарни нарушения в конкретиката на обстоятелствата. Правилността на изводите на съда е извън обхвата на преценката на ВКС в настоящата процедура по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. Ако с въпроса си касаторът е целял да обори извода на съда, че не са осъществени системни нарушения на трудовата дисциплина, то е следвало да постави и съответния правен въпрос, липсата на който е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Въпросът за преценката на работодателя при извършване на три и повече дисциплинарни нарушения за кратък период от време да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от относителната тежест на всяко едно от нарушенията, по който се поддържа допуснато от въззивния съд противоречие с решение № 44 по гр.д. № 2306/2017 г., IV г.о., ВКС, не води до допускане на касационното обжалване, доколкото този въпрос не е обусловил изхода на спора. Съдът е приел, че само две от описаните в заповедта нарушения се установяват като действително осъществени, но критерият системност в този случай е неприложим. Освен това е посочено, че тези две нарушения не могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо даденото от ВКС разрешение в соченото решение е неприложимо към разглеждания спор, тъй като касационният съд сочи, че системността на нарушенията е основание, за което може да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. В случая подобна системност не е установена и затова е отречено основанието за налагане на дисциплинарното уволнение, използвано от работодателя в оспорената заповед, да е налице. С отговора на касационната жалба е представен и договор за правна защита и съдействие, но изрично искане за заплащане на разноски за касационната инстанция не е сторено, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,