Определение № 734 от 03.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1261/2014 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ю. П. В., подадена чрез пълномощника му адв.А. Ч., срещу решение № 426/11.11.2013 г. по гр.д.№ 1075/ 2013 г. на окръжен съд-С. З.. Ответницата по касационната жалба С. Ю. В. не взема становище по нея. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 1423/ 19.12.2012 г. по гр.д.№ 5494/ 2012 г. на районен съд-С. З. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответницата по касационната жалба срещу касатора иск с правно основание чл.144 СК, за разликата над присъдените 300 лв. издръжка до размер на сумата 600 лв. и вместо това е постановил осъждането на касатора да й заплаща още сумата 300 лв., общо 600 лв. издръжка, начиная от 03.09.2012 г. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и е потвърдил решението в останалите части.За да постанови този резултат е приел, че ищцата е ученичка в последен клас, че е участвала в различни проекти, състезания, олимпиади, международни форуми, че посещава частни уроци по български език и литература и история.Престанала обаче да посещава частни уроци по английски език, тъй като не достигали средствата за заплащането им, а това било необходимо, за да може да вземе сертификат за владеенето на езика. Въззивният съд е приел също така, че ищцата няма доходи и имущество, от което да се издържа, че живее с майка си, чието трудово възнаграждение е в размер на 620 лв. месечно, в жилището на нейните родители, с които се издържат в общо домакинство. Касаторът е доцент по физика в Университета в П. Р. с месечен доход от 5 805 щ.долара. Спорният въпрос по делото е бил този за размера на дължимата издръжка, тъй като ищцата претендира сумата 1000 лв., а ответникът признава иска до размер на сумата 75 лв.Въззивният съд е направил извод, че ищцата е талантлив млад човек, с желание за развитие и че средствата за заниманията по английски език, както и другите й извънкласни участия и прояви представляват нейни нужди, за които следва да бъдат осигурени необходимите средства.Поради това е присъдил издръжката в посочения по-горе размер. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя материалноправни въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: -налице ли е максимален размер при определяне на издръжка за дете, какъв е максималният размер на издръжка, който би бил в съответствие със закона и добрите нрави; -при определяне на издръжка,може ли същата да е съобразена единствено с доходите на дължащия издръжка и следва ли да се вземат предвид нуждите на детето. ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира,че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да се обоснове допускането на касационно обжалване на атакуваното решение, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд по предмета на делото, които са намерили израз в неговите решаващи мотиви.Той не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, с обсъждането на доказателствата по делото и с възприемането на фактическата обстановка. Първият поставен от касатора въпрос за максималния размер на издръжката, съответстващ на закона и добрите нрави, не е обсъждан от въззивния съд.Поради това той не е релевантен.Вторият въпрос е продиктуван от становището на касатора за неправилност на въззивното решение. К. съд не може да формулира такъв въз основа на оплакванията и твърденията му, тъй като би нарушил диспозитивното начало. Не е обосновано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.За да е налице същото, касаторът следва да докаже наличието на неправилна съдебна практика, на практика, която не е съобразена с промените в законодателството или че такава не е създадена. Той не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в насока, която счита за правилна или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска, както изисква цитираното ТР –т.4. Необосноваваното на общо и допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,