Определение № 5903 от 17.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 677/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - Про - продажби“ АД срещу решение № 520/27.09.2023 г. по в.гр.д. № 467/2021 г. Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1640/27.12.2019 г. по гр.д. № 2732/2019 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск на „Енерго - Про - продажби“ АД срещу К. Г. Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 11 638.39 лева, представляваща стойност на начислена електрическа енергия по фактура, издадена на 06.02.2019 г. за периода от 28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място] с., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2019 г. и ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 352.38 лева за периода от 18.02.2019 г. до 07.06.2019 г.. Ответникът по касационната жалба – К. Г. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Въззивният съд е разгледал делото след отмяна на първото постановено въззивно решение. По указания на ВКС е изготвено ново заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е извършило софтуерното прочитане на електромера и е установено отчетеното количество електрическа енергия. Вещото лице поддържа, че отчетеното количество ел. енергия в Т3 не е визуализирана на дисплея и за нея няма зададена фабрична параметризация и график на отчитане, то се дължи на техническа неизправност на СТИ, като такива цифрови показания е възможно да имат различен технически произход – повреда в СТИ, токов удар, внезапно възникнало напрежение, преходни процеси при комутация в мрежата, атмосферни влияния/прегряване/, софтуерен „бъг“, влияние на енергийно поле и други. Вещото лице поддържа, че няма техническа възможност да се определи от кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т3. В паметта на СТИ няма записани събития в минали периоди, на въздействие върху софтуера или хардуера на електромера. При прочитане на информацията от паметта на СТИ не е установено неправомерно софтуерно въздействие. Прочетените параметри „тарифна схема“, „седмичен график“ и „часови график“ отговарят на фабричната параметризация, която е направена при производството на СТИ. Няма зададени графици за работа на Т3 – софтуерът на електромера не е настроен да записва в скрития регистър и показанията в Т3 не представляват реално преминала ел. енергия и измерена от СТИ. Посоченият електромер е монтиран с нулеви показатели на Т1 и Т2, като няма отразени данни за показанията на невизуализираните регистри Т3 и Т4, както и на сумарния регистър ТО. Вещото лице поддържа, че няма технически данни изследвания, които да сочат на промяна в тарифната схема на СТИ, а наличието на показания в невизуализирания регистър без да е променена тарифната схема е техническа неизправност на СТИ, която може да се дължи на много причини (следва повторение на написаното по-горе: повреда в СТИ, токов удар …). Тази външна намеса може да бъде осъществена чрез достъп до софтуера на СТИ при оптичен порт с оптична глава и съответна програма. Всяко параметризиране се записва в паметта на СТИ, но в случая няма данни и записи за неправомерна софтуерна намеса. Но от събраните по делото доказателства не може да бъде прието за сигурно установено, че записът по регистър Т3 показва действителното измерено количество енергия. Констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в съдебното заседание са оспорени от представителя на жалбоподателя с аргументите, че вещото лице не било софтуерен специалист, а грешката била софтуерна. Независимо от това становище на жалбоподателя, съдът изцяло възприема писменото заключение на вещото лице. Няма основание да се приеме вещото лице за некомпетентно. Даденото от него заключение е обосновано. От правна страна въззивният съд е приел, че твърдението на ищеца, че е налице доставена на ответника и потребена от него ел. енергия, но неотчетена и незаплатена като цена, предвижда тя да бъде установена като количество чрез утвърдено съгласно закона и отговарящо на всички изисквания за техническа, технологична и метрологична годност СТИ при възможност купувачът на ел. енергията да го контролира. Скритият регистър обаче остава неизвестен за купувача. Остават неустановени и причините, поради които там е отчетено по-голямо количество от това визуализирано на двете настроени за отчитани тарифи и видими на дисплея, след като в процеса по несъмнен начин е установено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на всички изисквания за точност при измерване на ел. енергия. Не може да се приеме, че само поради простия факт на наличната разлика в третата скрита тарифа, отчитаща сумарно преминалата през СТИ ел. енергия, с визуализираните на дисплея показатели, е налично реално доставено количество ел. енергия и то е потребено от абоната, което да е длъжен да заплати. Не може да бъде установено по несъмнен начин от кога и за какъв период от време е започнало отчитането в Т3, а и заключението на повторната СТЕ, изслушана във въззивната инстанция, е категорично, че отчетеното в Т3 не е преминала реално и не е потребено от ответника. С оглед на това въззивният съд приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно неправилност и необоснованост на изводите на районния съд за липсата на основание за начисляване на дължимата сума пари като цена на реално използвана ел. енергия в този размер. Въззивният съд приема, че доводите на жалбоподателя са в противоречие със събраните по делото доказателства. Приема за вярно, че е констатирана разлика на отчетената ел.енергия в скрита невизуализирана тарифа с тази отчетена от останалите три видни на дисплея на СТИ, но че не се установява да има външно неправомерно въздействие върху измервателните функции на СТИ. Приема, че то отговаря на всички законови изисквания, че няма нарушение в схемата на свързване на СТИ към електропреносната мрежа, а грешката е резултат от различни възможни причини, които стоят извън субективната намеса, а причини от обективен характер като токов удар, софтуерен бъг, внезапно възникнало напрежение, които не могат да се вменяват в отговорност на потребителя на ел. енергия. Така че, при липсата на категорични доказателства тази отчетена в скритата тарифа и констатирана при софтуерното разчитане на електромера измерена ел. енергия, да е реално употребена от ответника по жалбата, поради което не може да се направи извод за дължимост на начислената сума пари като цена на доставена и употребена ел. енергия по силата на сключения между страните договор за покупко-продажба. Настоящият съдебен състав приема, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателя правен въпрос: длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона в отменителното му решение? Въпросът е обуславящ, тъй като въззивното решение е постановено при повторно разглеждане на делото и с касационното решение на ВКС № 135/07.06.2021 г. по гр.д. № 3095/2020 г. на III г.о., с което е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, е прието следното: Решаващият извод на въззивния съд, че въз основа на данните в скрития регистър не може да се приеме за реално изразходвано количество електроенергия, е необоснован. Метрологичната експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 114 от 30.01.2019 г., установява това обстоятелство… Въззивният съд погрешно е приел за недоказано, че въздействието е станало в рамките на исковия период. По делото е приет протокол за монтаж на електромера от 20.01.2014 г. На тази дата електромерът е бил изправен, поради което следва да се приеме, че въздействието е било извършено след това. Ето защо в съответствие с чл.162 от ГПК и съгласно указанията в т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд е следвало служебно да назначи допълнителна техническа експертиза, която да изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период от 28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. Вещото лице би трябвало да съобрази, че въздействието върху електромера е извършено към първата възможна дата след монтажа /20.1.2014 г./, да приеме, че общата неотчетена електроенергия е изразходвана за целия период от 20.01.2014 г. до извършената проверка на 27.08.2018 г., да приложи фиксираните цени на електроенергията и да изчисли съответно каква сума дължи ответникът за исковия период. Съгласно чл.294, изр.2 ГПК тези указания на ВКС са по прилагането и тълкуването на закона и съгласно чл.294, ил.1, изр.2 ГПК са задължителни за съда, на който е върнато делото. Както беше посочено за мотивите на въззивното решение, при новото разглеждане на делото новият състав на въззивния съд е допуснал, назначил и приел заключение на нова (повторна) СТЕ и видно от обсъдените отговори, те са дадени на въпроси (задачи), които не съответстват на дадените от ВКС указания. Така въззивният съд е допуснал противоречие на приетото с посоченото от жалбоподателя решение № 198/11.04.2017 г. по т.д. № 126/2015 г. на I т.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е даден положителен отговор на правния въпрос „Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?". Като част от пълния отговор на въпроса съставът на ВКС е приел следното: с разпоредбата на чл. 294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени, ... както и да извърши или повтори предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия… Указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото. Неизпълнението на дадените в отменителното решение на ВКС указания, представлява съществено процесуално нарушение, което се отразява върху правилността или недопустимостта на въззивното решение, съобразно констатирания от състава на ВКС порок. Настоящият състав приема, че с това противоречие е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е платил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 239.82 лева за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът