Определение № 830 от 21.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 144/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Х. Л. В. срещу въззивно определение 17876 от 07.11.2024 г. по ч.гр.д.12498/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх.№ 25021525/08.10.2024 г., подадена от него срещу Определение № 20129486/18.09.2024 г., постановено по гр.д. № 28192/2020 г. по описа на Софийски районен съд. С последното е върната подадената от Х. Л. В. искова молба срещу А. Д. И., с която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на часовник марка „К.“, съединен при условията на евентуалност с иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за присъждане на равностойността на същия. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, защото съдът е следвало да предприеме действия за изправяне нередовностите на исковата молба, а и да укаже как следва да се индивидуализира процесния часовник. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 ГПК по четири въпроса. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок, но е недопустима на основание чл. 274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3,т.1 ГПК, тъй като е подадена против определение, което не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Изключението от това правило, предвидено в тази норма се отнася само за искове за собственост за недвижими имоти. То не се отнася за искове за собственост за движими вещи. Предявеният иск, по който е прекратено производството поради нередовност на исковата молба е за ревандикация на часовник марка „К.“, съединен при условията на евентуалност с иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за присъждане на равностойността на същия. Ищецът е уточнил в молба от 27.06.2023 г. /на л.141-142 от делото на РС/, че часовникът е струвал 4100 лв. Съгласно чл. 69, ал.1,т.2 ГПК пазарната цена на вещта /при липса на данъчна оценка за движимите вещи/ е цената на иска. Следователно въззивното определение, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по иск за собственост на движима вещ на стойност под 5000 лв. или при условията на евентуалност за равностойността й не подлежи на касационно обжалване. Без значение е, че в обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че определението му е обжаваемо. Това указание не може да дерогира установената в процесуалния закон необжалваемост на тези определения. Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение