Определение № 743 от 03.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 4625/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. Е.-П. против решение № 485/17.10.2013 г. по в.т.д. № 929/2013 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 282/24.06.2013 г. по т.д. № 238/13 г. на ПОС, с което касаторът е осъден да заплати на Е. Б. Е.-Н. сумата 36 250 лв. платена без основание цена на ел.енергия за процесния период, която не е консумирана, ведно със законната лихва и разноски. Ответното по касационната жалба О. е подало отговор, че не са налице основания за допускане, а и че същата е неоснователна. Изтъква се, че не е налице основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като становището на касатора за преодоляване на съдебната практика се аргументира с последваща промяна на законовата уредба. Претендират се разноски за които е представен списък. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излагат съображения, че промяната на съдебната практика би била от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона по въпроса: Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия след изм. ЗЕ със ЗИД на ЗЕ-ДВ 54/2012 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В изложението се признава, че процесното отношение се е развило преди влизане в сила на редакция от ДВ бр.54/17.07.2012 г. на чл.98а,т.6 Закона за енергетиката, допускаща корекция на сметка в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетентност на ДКЕВР-чл.83,ал.2 ЗЕ. По обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, дали на доставчика/снабдител на ел.енергия е предоставено правомощие в нормативната уредба за корекция на дължими от потребителя на ел.енергия суми, е налице задължителна съдебна практика на ВКС -Р № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ІІ т.о., Р № 104/5.07.2010 г. по т.д. № 885/2009 г. на ІІ т.о., Р № 26/4.04.2011 г. по т.д № 427/2010 г. на ІІ т.о., Р по т.д. № 436/2011 г. на І т.о. и др. Тези решения са категорични за липса на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на ел.енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползувана ел.енергия за минал период. В противен случай се нарушават принципите за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. При липса на предвидена в тогава действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество ел.енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Затова, няма и възможност, въз основа именно на такива корекционни сметки, да се установява действително консумираната ел.енергия въз основа и на заключение на СТЕ. С Р 201/21.12.2013 по т.д. 799/12 на ІІ т.о. е отречен тълкувателният характер на изменените норми, /както твърди касаторът/, тъй като такъв характер законът би имал само, ако приемането му е извършено по реда на чл.51 ЗНА, каквато не е настоящата хипотеза. Отделно от това, тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.46,ал.2 ЗНА. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.