Определение № 60541 от 04.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2014/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Браверс” ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] против решение № 260137 от 13.05.2021г. по в. т. д. № 133/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 419 от 12.07.2019 г. по т. д. № 578/2014 г. за обявяването му в несъстоятелност на основание чл. 710 ТЗ поради неутвърждаване на предложения от него оздравителен план. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Твърди, че въззивният съд не се е съобразил с указанията на ВКС в решението по т. д. № 850/2020 г., че решението по чл. 710 ТЗ следва да бъде постановено след разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Освен това, счита, че е останал неизяснен и въпросът, дали му е връчено редовно разпореждането на съда по несъстоятелността за връщане на подадената от него жалба срещу определението за недопускане на оздравителния план. В инкорпорираното в самата касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, както и на основанието по чл. 280, а. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без обаче това основание да е отнесено към конкретен въпрос. Ответникът по касация – „Райфайзенбанк (България)” АД, [населено място] – оспорва жалбата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 13.07.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди постановеното по реда на чл. 710 ТЗ решение на Пловдивски окръжен съд, с което “Браверс” ЕООД, [населено място] е обявено в несъстоятелност, въззивният съд, след като е разгледал делото в открито заседание в съответствие с указанията в решение № 161 от 24.02.2021 г. по т. д. № 850/2020 г. на ВКС, I т. о., е приел за осъществени предпоставките по чл. 710 ТЗ за обявяването на длъжника в несъстоятелност – одобрени са списъци на приетите вземания на кредиторите, а предложеният от длъжника в срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ оздравителен план не е допуснат до разглеждане. Решаващият състав е отчел факта, че определението за недопускане на плана е обжалвано от длъжника, но е направил извод, че същото е влязло в сила, тъй като подадената срещу него жалба вх. № 12124 от 16.04.2019 г. е върната с разпореждане от 14.06.2019 г., за което липсват данни да е било обжалвано. Като неоснователно е счетено и оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като е постановено в закрито, а не в открито съдебно заседание. Съобразявайки практиката на ВКС, обективирана в решение № 41 от 21.04.2011 г. по т. д. № 1010/2010 г. на I т. о., въззивната инстанция е приела, че доколкото преценката на съда по несъстоятелността при постановяване на решението по чл. 710 ТЗ е ограничена до това дали са налице изискванията на закона за продължаване или за прекратяване на производството по несъстоятелност, то същата няма пречка да бъде извършена и в закрито заседание. Според съдебния състав, при липсата на предложен или при неприет или утвърден оздравителен план съдът по несъстоятелността е длъжен да администрира производството, като премине към следващата му фаза – удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на имуществото на длъжника, предпоставка за което е постановяването на решението по чл. 711 ТЗ, т. е. касае се за формално и безспорно производство, поради което и провеждането на открито съдебно заседание не е оправдано. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, достатъчно основание за недопускане на касационния контрол е обстоятелството, че поддържаните от касатора две основания са заявени бланкетно – с посочване на законовата разпоредба, без да са изложени конкретни аргументи за обосноваване наличието им. Освен това, касаторът не е поставил и конкретен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, по отношение на който да бъде извършена преценката дали е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на такъв въпрос е задължение на самия касатор, като за касационната инстанция е предвидена единствено възможността да конкретизира и уточни, но не и да изведе релевантния за делото въпрос. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че и двете поддържани от касатора основания не биха могли да бъдат преценени като доказани, тъй като по основния спорен по делото процесуалноправен въпрос за това, дали решението по чл. 710 ТЗ следва да бъде постановено в закрито или в открито заседание, е налице формирана практика на ВКС (цитирана от въззивния съд), която се споделя и от настоящия състав и с която обжалваното решение е в съответствие. Отделно от това, следва да се отбележи, че още при първото касационно обжалване посоченият въпрос е бил обсъден от предходния състав на ВКС, който също е споделил разрешението, че съдът по несъстоятелността може да постанови решението по чл. 710 ТЗ в закрито заседание, като само производството по обжалването му пред въззивния съд следва да е в открито заседание. Поради всички изложени съображения касационното обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение