Определение № 508 от 06.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 508/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 16.05.2012г. по гр.д.№244/2012г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. и Р. В. срещу въззивно решение от 14.11.2011г. по гр.д.№369/2011г. на ОС Кюстендил, в частта му по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Жалбоподателите Е. Ж. В. и Р. П. В., чрез процесуалния си представител поддържат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната им жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на Е. и Р. В. срещу въззивно решение от 14.11.2011г. по гр.д.№369/2011г. на ОС Кюстендил, по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Изложени са съображения за това, че размерът на цената на иска по исковете за собственост, какъвто е и този с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, се определя от данъчната оценка (чл.69, ал.1, т.2 ГПК). Прието е, че в случая данъчната оценка възлиза на 4035, 48 лв., изчислена на база удостоверение, приложено в първоинстанционното производство, поради което цената на иска е под определения в чл.280, ал.2 ( изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г.) ГПК размер допускащ съдебният акт на въззивния съд да подлежи касационно обжалване, поради което жалбата подадена срещу такъв акт, следва да се остави без разглеждане. С оглед данните по делото и поради факта, че въззивното решение е обжалвано с касационна жалба на 20.12.2011г. от Е. и Р. В., Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ с изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, определена при спазване разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е под 5000 лева, поради което правилно е прието, че производството по касационна жалба срещу въззивното решение по този иск, е недопустимо. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът