Определение № 50615 от 21.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1167/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез пълномощник адв.Н. Д. съвместна касационна жалба на А. А., Д. А., В. А., Ю. А., А. Й., А. Й. и А. А. срещу решение № 10 568/15.12.2021г. по възз.гр.д.№ 1777/2020г. на САС. С него е отменено решение № 8804/23.12.2019г. по гр.д.№ 10378/2018г. на СГС в частите, с които е осъден ответникът „Чешка Поищьовна А.С“, чрез кореспондента му за България „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД, да заплати застрахователни обезщетения на всеки един от А. А., Д. А. и В. А. по 30 934.52лв. и на всеки един от Ю. А., А. Й. и А. Й. по 25 934.52лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.12.2015г. до окончателното изплащане, и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на А. А., Д. А., В. А., Ю. А., А. Й. и А. Й. против „Чешка Поищьовна А.С“, чрез кореспондента му за България „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД, за присъждане на обезщетения на всеки един от А. А., Д. А. и В. А. по 30 934.52лв. и на всеки един от Ю. А., А. Й. и А. Й. по 25 934.52лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.12.2015г. до окончателното изплащане, за репариране на неимуществени вреди от смъртта на А. А. С. при ПТП, настъпило на 14.05.2013г. на територията на Република Чехия, в резултат от противоправното виновно поведение на Л. К.. С обжалваното решение е потвърдено решение № 8804/23.12.2019г. по гр.д.№ 10378/2018г. на СГС в частите, с които са отхвърлени исковете на А. А., Д. А. и В. А. за размера над 30 934.52лв. до пълните предявени размери; исковете на Ю. А., А. Й. и А. Й. за размера над 25 934.52лв.до пълните предявени размери и искът на А. А. А. в размер на 80 000лв. ведно със законната лихва, считано от 17.12.2015г., за обезщетение за репариране на неимуществени вреди от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 14.05.2013г. на територията на Република Чехия, в резултат от противоправното виновно поведение на Л. К.. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 8804/23.12.2019г. по гр.д.№ 10378/2018г. на СГС в частите, с които са присъдени разноски в тежест на„Чешка Поищьовна А.С“, както и е отменено и определение № 5401/11.03.2020г. за допълване на решение № 8804/23.12.2019г. по гр.д.№ 10378/2018г. на СГС чрез присъждане на разноски в тежест на„Чешка Поищьовна А.С“ и са присъдени разноски в тежест на касаторите. Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл.281, ал.1 т.3 ГПК, искането на касаторите е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което исковете им да бъдат уважени. Според касаторите въззивният съд е приел неправилно, че размерът на дължимото обезщетение от застрахователя е ограничено до еднократно обезщетение по § 444, ал.3 от Гражданския кодекс на Република Чехия /ГК на РБ/ и застрахователят не дължи обезщетение в случаи на възникнала извънредно сериозна неимуществена вреда, съгласно § 13, ал.2 и ал.3 от Гражданския кодекс на Република Чехия.Касаторите поддържат, че претенциите им не надхвърлят минималните суми на застрахователните обезщетения, посочени в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5/ЕИО и действащата Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такива застраховки.Позовават се на решение от 10.10.2017г. по дело С-413/15 на СЕС и решение от 24.10.2013г. по дело С-22/12 на СЕС, излагайки подробно мотивите им. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е взел предвид, че т.нар. „Моторни директиви“- от първа до пета, и сега действащата Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка имат за основна цел защита на правата на увредените при ПТП с МПС лица, като хармонизират законодателствата на страните-членки на ЕС в тази насока, за изпълнението на която цел се актуализират периодично минималните лимити на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ във връзка с ползването на МПС.Касаторите посочват, че европейското законодателство, посочените директиви, и практиката на СЕС по преюдициални запитвания за правилното им прилагане, не позволяват на националните законодателства да установяват максимални гарантирани суми, които да са по-малки от минималните гарантирани такива от ПЕС.Посочват, че установяването на горна граница, визирана в § 444, ал.3 от ГК на Република Чехия, е в разрез с приложимото общностно право, с което необосновано и непропорционално е ограничено дължимото от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка във връзка с гражданската отговорност при ПТП.Считат, че, тъй като безспорно държавите-членки са длъжни да осигурят гражданската отговорност във връзка с използването на МПС да бъде застрахована в съответствие с разпоредбите на приложимото общностно право/решение по дело С-300/, свободата, с която те разполагат във връзка с определянето на покритите вреди и минималните лимити на отговорност, е ограничена в определени насоки от приложимото общностно право, като те са длъжни да гарантират, че обезщетението, което се дължи, съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност за неимуществени вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на ПТП, се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, посочени в чл.9 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година.Касаторите поддържат, че практиката на СЕО по преюдициални запитвания е константна, че Директивата не допуска национална правна уредба, която предвижда максимални гарантирани суми, по-малки от установените с Директивата минимални гарантирани суми/решение от 14 септември 2000г. по дело С-348/98 и определение от 24 юни 2003г. по дело С-166/02/.Считат, че приложената от въззивния съд национална правна уредба на Република Чехия накърнява предвидената от ПЕС гаранция, че гражданската отговорност при използването на МПС, определена съгласно приложимото национално право, ще бъде покрита от застраховка, съобразено с Директива 2009/103/ЕО.Касаторите поддържат, че приложените от въззивния съд норми от националното законодателство на Република Чехия „водят до неправилна имплементация на общностното право“ в частта, уреждаща минималните гарантирани лимити на гражданската отговорност във връзка с вредите при ПТП.Позовават се на практиката на СЕС, която приема, че националните съдилища не следва да прилагат националното законодателство, което противоречи на директива, поради това, че тя не е правилно имплементирана, след като е изтекъл срокът за имплементация/ дело С-166/02, дело С-91/92, дело С-168/95/.Касаторите оспорват изводите, че увредените лица могат да получат допълнително обезщетение, но не от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата, а от самия делинквент, като извършени в противоречие с практиката на СЕС /решение от 19 април 2007г. по дело С-356/05/.Считат, че въззивният съд не е съобразил изключителния интензитет и продължителност на понесените от тях психически страдания и конкретните измерения на ужаса, през който са преминали, преминават и ще преминават и занапред.Оспорват и изводите за съпричиняване на вредите от пострадалите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1.Принципите на автономност и примат на правото на Европейския съюз и принципът на полезния ефект на директивите позволяват ли на националния съд да приложи национално право, влизащо в противоречие с директива, без да приложи принципа на съответстващо тълкуване, съобразно решенията на СЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на директивите, влизащо в противоречие с приложимата национална норма? По него касаторите са въвели допълнителното основание по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 377/29.07.2019г. по т.д.№ 520/2018г., II т.о.Въвели са и допълнителното основание по т.2, предл. 2 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение от 24.10.2013г. по дело С-22/12 на СЕС, решение по дело С-300/10, решение от 14 септември 2000г. по дело С-348/98, т.40, определение от 24 юли 2003 по дело С-166/02, решение от 24 октомври 2013г. по дело С-277/12, решение по дело С -166/02, решение по дело С-168/95 и решение от 19 април 2007 по дело С-356/05.По този въпрос касаторите поддържат и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. 2.Кои са предпоставките за намаляване на претендираното обезщетение за вреди при принос на пострадалия и всяко нарушение на правилата за движение от негова страна ли представлява предпоставка за прилагане на съпричиняване на вредоносния резултат? По него касаторите са въвели допълнителното основание по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№ 525/2008г., II т.о., решение № 206/12.03.2010г. по т.д.№ 35/2009г., II т.о., решение № 159/24.11.2010г. по т.д.№ 117/2009г. и решение № 58/29.04.2011г. по т.д.№ 623/2010г., II т.о. 3.Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, при липса на надлежно релевирано защитно възражение с отговора на исковата молба, когато ответникът към момента на подаване на отговора на исковата молба е знаел за конкретните факти, на които се основава съпричиняването? По него касаторите са въвели допълнителното основание по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 92/24.07.2013г. по т.д.№ 540/2012г., I т.о. Наред с това касаторите поддържат и основанието по чл.280, ал.2, предл. посл.ГПК. Не е подаден в срок писмен отговор на касационната жалба от насрещната страна. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че на 14.05.2013г., на територията на Република Чехия е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“ с чешки рег. № 7Т9 4130, управляван от Л. К., и товарен автомобил „Мерцедес МВ 100Д“ с български рег. [рег.номер на МПС], управляван от А. А. Ю..Установил е, че във връзка с този пътен инцидент е образувано наказателно производство и с влязла в сила присъда по наказателно дело № 1 Т 143/2013г. на Окръжен съд-Бърно-област Л. К. е признат за виновен за това, че при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на А. А. С., както и телесни увреждания на А. А. А..Въззивният съд е констатирал, че в диспозитива на присъдата е прието, че тези увреждания са довели до чувствително ограничаване на обичайния начин на живот на А. А. А. за период от 2-3 месеца.Посочил е, че тези увреждания съставляват средна телесна повреда по см. на чл.129 НК на Република България.Установил е, че с решение на ТЕЛК на А. А. е била определена 52 % намалена работоспособност за срок от 1 година, но след това няма данни нито за последващо решение на ТЕЛК, не са установени медицински документи за хода на лечението му или за извършено наблюдение от лекари-специалисти от заключенията на медицинските експертизи и няма данни за актуалното му здравословно състояние.Формирани са мотиви, че с поведението си пострадалите А. С. и А. А. пряко и непосредствено са допринесли за настъпилите вредни последици, тъй като са приели да пътуват в товарен автомобил, който не е конструиран и оборудван с фабрични задни седалки за пътници, съответно с обезопасителни колани, поради което е налице съпричиняване от тях на вредоносния резултат, като приносът им е в равна степен с този на виновния водач.Установил е, че управляваният от Л. К. автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество „Чешка Поищьовна А.С.“, със седалище и адрес на управление Чешката Република, чийто кореспондент на територията на Република България е „Авус България-регулиране на щети“ ЕООД.Въззивният съд е установил, че ищците са подали писмени претенции пред кореспондента на ответното застрахователно дружество и по образуваната пред него щета, след като е прието, че пострадалите А. С. и А. А. в равна степен / Ѕ/ с виновния водач са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, на 05.02.2015г. са заплатени застрахователни обезщетения на всеки от ищците, претендиращи обезщетение от смъртта на А. С. - Ѕ от максимално предвидените размери на обезщетенията за смърт и телесни повреди –по 120 000 чешки крони с левова равностойност 9065.48лв., а на ищеца А. А. - Ѕ от нормативно определено застрахователно обезщетение - 24 300 чешки крони с левова равностойност 1835.76лв.Въззивният съд е приел, че приложимо за определяне на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди е правото на Чешката република, тъй като ПТП е настъпило на територията на Република Чехия и за управляваното от виновния водач МПС с чешка регистрация е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, регистрирано по законите на Чешката република.Установил е съдържанието на приложимото чуждо право в редакцията му към момента на ПТП, разпоредбите на § 444, ал.1-3 от Закон № 40/1964г./ГК на РЧ/, § 450 от Закон № 40/1964г., § 11 Закон № 40/1964г., § 13, ал.1, 2 и 3 на Закон № 40/1964г. и § 16 от същия закон, както и практиката по неговото приложение. Формирани са мотиви, че като застраховател на виновния водач, ответното дружество е имало задължение и е заплатило еднократно обезщетения в размерите по § 444, ал.1 и ал.3 от Закон № 40/1964г., след прилагане на § 450 от същия закон, доколкото пострадалите с поведението си в равна степен със застрахования водач са допринесли за настъпването на вредоносния резултат.Формирани са мотиви, че „така установените нормативни актове и § 444 от Закон № 40/64“ изключват отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетения на пострадалия и/или на кръга, очертан в ал.3, над предвидените максимални размери“, а такова допълнително обезщетение може да се търси по реда на § 11 и 13 от Закон № 40/10964г. на Гражданския закон на Чехия, които искове са деликтни, аналогични с тези по чл.45 и чл.49 от ЗЗД на Република България.Въззивният съд е приел, че предявените искове имат своето основание в разпоредбата на § 13, във вр. с § 16 и § 11 от Закон № 40/1964г./ГК на РЧ.Формирани са мотиви, че по тези искове надлежният ответник може да бъде само делинквентът, но не и неговият застраховател, който е отговорен за заплащането на застрахователните обезщетения до размерите по § 444 ГК на Република Чехия.По тези съображения исковете са отхвърлени. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 1 произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.Въпросът не отговаря на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не кореспондира на мотивите на въззивния съд, в които не е обсъждано съответствието на приложимото чешко право с общностното право, както и отговорът му изисква проверка на правилността на изводите на въззивния съд за отхвърляне на исковете в хипотезата на възникнала извънредно сериозна неимуществена вреда, съгласно § 13, ал.2 и ал.3 от Гражданския кодекс на Република Чехия, която не подлежи на проверка в селективната фаза на касационното производство, каквато е настоящата.Поради отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по този въпрос, касационният съд не дължи произнасяне по въведените допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Не е налице общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК и по въпроси № 2 и 3, тъй като, предвид отхвърляне на исковете, въззивният съд не е формирал мотиви за съпричиняването на вредоносния резултат. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК за директен достъп до касационен контрол. Като основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко от мотивите, без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторите не са обосновали наличието на нито една от така очертаните хипотези на очевидна неправилност, и настоящият състав не констатира пряко от мотивите обжалваното решение да е засегнато от пороци, обосноваващи очевидна неправилност. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: