Определение № 261 от 27.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 789/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Й. Р. от [населено място], подадена чрез пълномощника му – адв. Ц.Х. - Т. против въззивното решение Търговищкия окръжен съд № 73 от 11. 05. 2012 год., постановено по в.гр.д.№ 132/2012 год.. Със същото решение е отменен съдебния акт на ПРС № 18 от 27. 02. 2012 год., по гр.д.№ 232/2011 год., в частта, с която е отхвърлен предявения от К. П. Лессис против касатора, в качеството му на ответник, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че последният и дължи сумата 2 750 евро, произтичаща от неизпълнено задължение по запис на заповед от 23. 01. 2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26. 01. 2011 год. до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК № 66/27.01.2011 год., по ч.гр.д.№ 79/2011 год., само за сумата 500 евро, като в тази и част исковата претенция е уважена, а в останалата част - за разликата над 500 евро до 2 750 евро, както и в частта, с която ценната книга, издадена на 23.01.2009 год. за сумата 2 750 евро с посочен издател П. Й. Р., на осн. чл.194, ал.2 ГПК, е призната за неистински документ решението на първоинстанционния съд е потвърдено. Така подадената касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е заявена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. - за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Търговищкия окръжен съд, предвид размера на претендираното вземане, изчислен по курса на БНБ към датата на исковата молба и произхода на същото, по арг. от чл.286, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.1, ал.1, т.8 ТЗ. Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на ТОС, настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената от него касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК