Определение № 4553 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от К. Т. С., действащ чрез адв. М. Е. от АК-Р., против решение № 68/26.04.2024 г. по в.гр.д. № 61/2024 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която съдът потвърждава първоинстанционното определение № 543/29.12.2023 г. по гр.д.№143/2023 г. на Окръжен съд – Разград, с което се изменя решение № 181/14.11.2023г. по същото дело, в частта му, с която е изменил разноските за възнаграждение на процесуалния представител адв. М. Е. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв, чрез намаляване от 6 610 лв. на 3 165,30 лв. С частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. С изложението по чл.284, ал.3, т.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК, се сочи основанието за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК-очевидна неправилност. Насрещната страна Община Разград не е взела становище. Настоящият състав на касационната инстанция, като взе предвид данните по делото, намира следното при преценката за допустимостта на касационно обжалване: Частната касационна жалба е допустима. Производство е било образувано пред OС-Разград по искова молба на К. Т. С. против община Разград, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, и сумата в размер на 3 053 лв. за обезщетение за имуществени вреди, в резултат на претърпени травматични увреждания, причинени от деликт настъпил на 10.05.2022 г. поради падане върху пътното платно в гр. Разград, ул. Грънчарска, ведно със законната лихва считано от 10.05.2022 г. до окончателното и изплащане. Първоинстанционния съд, с решение № 181/14.11.2023 г. по гр.д. № 143/2023 г. на ОС – Разград, на основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, е осъдил общината да заплати на ищеца сумата 24 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени травматични увреждания, причинени от горепосочения делктикт, ведно със законната лихва считано от 10.05.2022 г., до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска до първоначално предявения размер 30 000 лв. като неоснователен. Също така община Разград е осъдена да заплати на К. Т. С. сумата 3 053 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 г. до окончателното изплащане. С отделен диспозитив ответникът е осъден на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, да заплати на адвокат Е. възнаграждение в размер на 6 610 лв. С подадената от община Разград въззивна жалба срещу решението в осъдителните му части, е посочено, че то се обжалва и в частта за разноските. Със свое разпореждане № 656/28.11.2023 г. по гр.д.№ 143/2023 г. на ОС-Разград, първоинстанционния съд е приел, че в тази част тя има характер на молба по чл. 248, ал.1 ГПК. Провел е производство по чл.248 ГПК, и със свое определение с № 543 от 29.12.2023 г. по гр.д.№ 143/2023 г. на ОС-Разград, първоинстанционният съд е изменил и допълнил въззивното решение в частта за разноските, като е намалил присъденото адвокатско възнаграждение на адв. М. Е. на 3 165,30 лв., и е осъдил ищеца да плати на ответника 263,21 лв. разноски. Това определение е обжалвано по реда на чл.248, ал.3 ГПК пред въззивния съд с частни жалби и от двете страни. С въззивното решение № 68/26.04.2024 г. по образуваното в.гр.д. № 61/2024 г. на АС–Варна, е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните от ответника осъдителни части по исковете за обезщетение. С отделен диспозитив е потвърдено и определението по чл.2438 ГПК с № 543 от 29.12.2023 г. по първоинстанционно гр.д.№ 143/2023 г. на ОС-Разград, за което са изложени и мотиви във въззивното решение. В изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК, по което са формулирани и въпроси, които въпроси нямат самостоятелно значение като такива по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото касаторът не твърди наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. При извършената преценка на съдържанието на въззивното определение в обжалваната му част, не се установява наличие на очевидна неправилност. Обжалваният въззивен акт е определение по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК, инкорпориран във въззивното решение, което произнасяне в един общ акт по въззивната и по частната жалба е допустимо (по аргумент от чл.80, ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата). Същият има мотивна част, в която се изгражда логична обосновка на постановения краен резултат по частната жалба, без вътрешно противоречие. Съдът е тълкувал изявлението по въззивната жалба на община Разград относно разноските за първата инстанция като искане по чл.248 ГПК, който извод не противоречи на същата норма, която не въвежда изискване за начина, по който страната може да поиска изменение и /или допълване на решението в частта за разноските. Съдът не е обвързан от наименованието на документа, в който е направено искане за ревизия на първоинстанционното решение относно разноските, и може сам да определи неговия характер като искане по чл.248 ГПК, поради което не е налице недопустимо произнасяне нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: